Разходите преди избори имали най-слаб контрол

Правителствата са похарчили 77,6 млрд. лв. за 21 г., без да има полза. В същото време успешните проекти са били на стойност 34,4 млрд. лв.

Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за периода от 1998 до 2017 г. То анализира работата на централната администрация, като стъпва на базата на публикувани доклади на Сметната палата.

Те са общо 966 и включват близо 149 млрд. лв. публични средства. ИПИ класифицира работата на администрацията като “успех”, “провал” или “некласифицирани”. Одитните доклади включват заплатите и други видове разходи на администрацията, управлението на имуществото и обществените поръчки в държавните институции, изпълнението на различни програми и администрирането на дейности, за които държавата е отговорна.

413 от изследваните случаи се определят като “провал”, като тяхната стойност възлиза на 77,6 млрд. лв. Некласифицираните са 311 за 36,9 млрд. лв. Така излиза, че случаите на успех са едва 242 на стойност 34,4 млрд. лв.

Пикът на успехите е през 2008 г., когато те достигат рекорд от 44. Важно е да се отбележи, че броят на анализираните доклади през последните години намалява, така че процентното съотношение не се променя много. През 2017 г. дори половината от докладите са квалифицирани като успешни, като има 6 провала и 1 некласифициран. Това обаче не важи за първите три години от началото на изследването, когато успехите са съответно само един, два и три, а провалите - 25, 31 и 40.

В същото време провалите отчитат стабилен растеж от 1998 до 2005 г. Тогава е техният пик от 104 бройки. По-важното обаче е, че като процент те винаги са между 43 и 55 на сто от всички случаи.

От ИПИ отбелязват, че през 2005-а, 2009-а и 2013 г., когато е имало парламентарни избори, се наблюдава ръст, макар и слаб, на провалите. “Този факт навежда на мисълта, че харченето е по-неконтролируемо преди избори. Подобно съвпадение се наблюдавало и при средствата, които се харчат чрез обществени поръчки.

Това, че делът на успехи и провали след 2001 г. се запазва, означава, че “администрацията е неефективна, независимо кой управлява и независимо от фазата на бизнес цикъла – подем или спад”.

От ИПИ обобщават и основните проблеми - размиване на отговорности, опорочени обществени поръчки, липса на ясни цели, неефикасно харчене, лошо управление на имуществото. Последното се отнася основно за масовата липса на застраховки, отдаване под наем на много по-ниски от пазарните цени и дори безплатно.

В близо половината от одитираните проекти държавата е лош стопанин, харчи неефикасно и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс.