С известно забавяне, новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ стартира. В началото на 2017 година се очаква да бъдат ясни консорциумите, които ще изграждат т.нар. Центрове за върхово развитие и Центровете за компетентност. Те се правят по първата приоритетна ос на програмата – „Научни изследвания и технологично развитие“ и наред с научните звена, в тяхното изграждане сериозна роля ще играе и частният бизнес.

„Наука и образование за интелигентен растеж“ бе една от последните утвърдени оперативни програми за периода 2014-2020 година. Това е първата европейска програма, която ще налива директно пари в науката и образованието, като с нейна помощ България се надява да си приближи до дълго мечтаната възможност да отделя за иновации по-голям процент от БВП.

„Когато новият екип влезе в министерството на образованието, направихме конкретен работен план със срокове, за да може забавянията да се преодолеят“, разказва зам.-министърът на образованието и науката Красимир Киряков.

Общият бюджет на програмата – европейското и националното финансиране, е 1,34 млрд. лв. Около 40% от тази сума или над 500 млн. лв. са предвидени за първата приоритетна ос, по която трябва да се изградят 4 големи Центъра за върхови постижения и 8 по-малки Центъра за компетентност. Както и още 20 подобни малки звена, които ще са извън столицата.

Втората ос е „Образование и учене през целия живот“, при която бенефициенти ще бъдат училища и ведомства, които успеят да предложат образователни продукти, повишаващи интереса на децата към образованието. Третата приоритетна ос е „Образователна среда за активно социално приобщаване“ и както подсказва името й, нейната цел е да приобщи децата от маргинализирани групи към училището. На втората и третата ос се падат по около 30% от целия бюджет на оперативната програма.

Учени и бизнес в общ консорциум

Бенефициенти по първата ос ще бъдат специални консорциуми, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите. В тях ще могат да влизат научни институти и висши учебни заведения, частни фирми, сдружения с нестопанска цел и други организации. Целта е от една страна българските учени да получат достъп до съвременни лаборатории и оборудване за тяхната работа, до които не са имали достъп досега. А от друга – вследствие на това да бъдат създавани научни продукти с пряко или косвено приложение в бизнеса.

„В момента у нас има много фирми, които плащат огромни средства извън страната, за да ползват научни продукти. Чрез консорциумите с наши учени и лаборатории, те ще спестят доста средства“, дава пример за ползите за бизнеса Киряков.
Разликата между двата вида центрове е в обема на инвестициите. Таванът за един Център за върхово постижение е 100 млн. лв., а за един Център за компетентност – 60 млн. лв.

Съвсем наскоро в преговори с Европейската комисия са изчистени няколко въпроса около тези центрове, както и за проектите, с които може да се кандидатства за тях.
Първият е, че програмата разписва определено разпределение на инвестициите. Съотношението е 75 % към 25 % в полза на сграден фонд, инфраструктура, лаборатории, машини и съоръжения. 25-те процента са инвестиции в т.нар. „меки мерки“, т.е. възнаграждения на учените, които ще работят и консумативите за тяхната работа.

„Имахме опасение, че при това съотношение 75-те процента ще се харчат главно за строеж на нови сгради, които да се превърнат в офисни пространства и да не изпълняват функциите си на развоен център. Но колегите в Брюксел ни разрешиха да контролираме това, вписвайки специални изисквания в насоките за кандидатстване. Така че изискването ще е по-скоро да се ремонтират съществуващи сгради, а парите основно да отиват за апаратура, до която учените ни досега не са имали достъп“, казва Киряков.

Устойчивост от самото начало

Другият дискусионен въпрос е бил за меките мерки. Тъй като центровете трябва да съществуват минимум 8 години, опасенията на българската страна били, че предвидените 25% за заплати и консумативи няма да достигнат. Еврокомисията обаче отговорила, че дори тези 25% са компромисни. Целта е тези центрове още на ниво изготвяне на проекти да дадат ясна представа как постепенно да станат устойчиви. Или казано по-просто – трябва още на ранен етап да започнат да изкарват сами парите за издръжката си.

„Това, от което трябва да се пазим, е да не създадем центрове, които се подпомагат в продължение на 8 години и след това се разпадат. Затова ще искаме в проектите ясен график за създаване на устойчивост“, коментира по този повод зам.-министър Киряков.

При оценката на проектите 70% тежест ще има качеството на проекта, а 30% - капацитетът на научните звена, които ще го изпълняват. „При оценяването ще търсим онова нещо, което повишава научния капацитет на изпълнителите. За да не се получи например университет с нисък рейтинг и нисък научен потенциал да спечели заради един хубаво написан проект“, дава Киряков. Екипът му е настоявал пред Брюксел да се увеличи тежестта на научния капацитет, но не са успели да убедят еврочиновниците.

„Искаме научните звена да имат водеща роля в консорциумите, защото те ще носят главната финансова отговорност и ректорите им ще се подписват под документите. Ще настояваме условията за създаване на консорциумите с частните фирми да са ясно разписани в проекта, за да се избегне опасността в края на проекта фирмите да обсебят лабораторията и оборудването“, застраховат се предварително от министерството на образованието и науката.

Важна подробност е, че консорциумите трябва да се заявяват още с предаването на проектите, но конкретните актове за регистрацията им могат да се направят и след като проектът е спечелил.

Пред фирмите, участващи в консорциумите, също има важно изискване – те трябва да имат регистрирана научно-развойна дейност. Било в самата фирма или в нейно дъщерно дружество.

Засега има само един неизчистен въпрос, който ще се решава от консултативен съвет. Става въпрос за проблема с евентуалното допускане на нерегламентирана държавна помощ. Опасението идва по линия на това, че частните фирми, които влизат в консорциумите, ще имат конкурентно предимство, ползвайки научния продукт. „Брюксел гледа много строго на нерегламентираната държавна помощ и затова се стремим да избегнем всякакви подозрения. За никой няма да е приятно да се налагат финансови корекции още при първите одити“, казва Красимир Киряков.

Области и срокове

Изразът „развойна дейност“ е доста широк. Всъщност в насоките за кандидатстване, които ще бъдат публикувани скоро, се имат предвид четири приоритетни за ЕС теми. Едната е „Компютърни и комуникационни технологии“. Другата е „Мехатроника и чиста енергия“. Мехатрониката е най-високата степен на инженерните науки, която засяга високотехнологичните разработки. Третата тема са биотехнологиите с два подраздела – „Храни“ и „Фармация“.

Последната е „Креативни и рекреативни науки“. Под „Креативни науки“ се имат предвид разработки, свързани със създаването на културни продукти в кино индустрията, анимацията, компютърните графики и всичко, свързано с изкуство. Рекреативната наука е свързана с възстановяване на човешкото здраве и има доста допирни точки с туризма.
„Тук говорим за откривателска и развойна дейност. Моят съвет е кандидатите да започнат от оценка на техния научен капацитет да реализират такива проекти. На пръв поглед не е чак толкова трудно, но когато някой прочете насоките за кандидатстване, ще види, че очакванията и изискванията са доста високи“, коментира Киряков.

Въпреки вече че е имал доста срещи с научни звена на висши учебни заведения, заместник-министърът засега не може да предвиди в коя област ще има повече кандидатстващи проекти и в коя – по-малко.

Двете процедури – за Центровете за върхови постижения и за Центровете за компетентност, ще бъдат отворени в края на юни, според изготвения от министерството график. От този момент започва да тече срокът за писане на проектите, който е 4 месеца, т.е. те трябва да са готови и предадени в края на октомври. Оценяването им ще се прави от чужда фирма. Тя ще се избере чрез обществена поръчка, която също се обявява през юни. „Избираме международна компания, за да се гарантира обективността на оценката. Защото в научно-развойната дейност нещата са много специфичини и няма много наши специалисти. А ако ги има, те ще са свързани с някой от кандидатите“, казва Киряков.
Сложността идва от това, че избраната компания трябва да докаже, че има специалисти за 32 научни позиции и то само за центровете за върхови технологии. За центровете за компетентност трябва да има специалисти за други 32 позиции или общо стават 64. Може да не се наложи да се използват всички специалисти, но избраната фирма трябва да покаже, че разполага с тях.

Според план графика оценяването на проектите ще трае около 1 месец, т.е. през януари 2017 г. трябва да се сключат първите договори. Ако графикът се спази, няма да изгубим евросредства, обещава зам.-министър Красимир Киряков.