Как се краде ли? Има си майстори за всичко и тук, и във Варна, казва мъж от ромската част на селото
Невинният въпрос за това как може да се открадне ток, предизвиква буря от гняв в ромската махала на варненското с. Каменар. То се намира на 5 км от центъра на града на Франгенското възвишение и дори се води към варненската община.
“Я пускай кучетата!”
Това казват млади мъже, когато виждат, че се прави снимка на електрическите стълбове с множество разклонения на кабели от тях.
Жени, които
перат направо
на улицата,
започват
да крещят,
че никой няма право да ги снима. Гневът и недоволството у жителите на махалата са заложени генетично още през 60-те години на миналия век. Тогавашната управа на Варна решава да ликвидира язвата с ромско население, наречена “Максуда”, в центъра на града.
За кратки срокове са построени едноетажни къщички тип “бежански лагер”, оборудвани са и в тях са настанени част от варненските роми.
В знак на протест обаче новодомците първоначално изгарят черчеветата на прозорците и дъбовия паркет, а в стаите пускат да живеят коне и други питомни животни.
С течение на годините обаче екзотиката отминава, раждаемостта в “Максуда” отново пълни празните пространства, а изселниците в Каменар си остават там за ужас на българската част на селото, отделена от новодомците само на метри.
Преди 15-ина години пък българите поискаха да издигнат стена между двете махали на Каменар, за да се предпазят от кражби.
“Аз си плащам тока редовно. Питайте други хора, ама май бедните си плащаме, а богатите - не”, казва накуцващ възрастен човек в началото на селото. Малко по-нататък Искра Рахнева, която носи остатъци от шиле на по-бедните си съседи, казва. “Вижте кабела, няма скрито-покрито, при мен всичко е редовно. Даже бившият кмет на Варна Кирил Йорданов идва тук да го запознаваме с проблема, но нищо не се е променило”.
Малко по-надолу никой не може да припари от разгневени млади мъже, които са готови да хвърлят камъни, защото скорошната проверка на “Енерго-Про”, при която са били отрязани незаконни кабели, още ги държи в яд.
Тогава експеримент на енергоразпределителното дружество показва, че
след отрязването
на незаконните
включвания
загубите
намаляват
до 25%,
но няколко часа по-късно отново скачат на 90% в ромската махала.
“Как може да ми задавате такъв въпрос дали се краде ток? Аз да не съм кмет или секретар на кметството!”, възмущава се млад циганин с малко детенце в центъра на българската част на Каменар.
Мъжът изобщо не може да си представи, че темата подлежи на дискусия. За него това е нещо интимно, дълбока тайна, която всеки носи съкровено в себе си.
“Крадат, циганите, крадат. По градините каквото намерят - крадат, а за тока не знам”, подшушва възрастна жена от българската част, която не пропуска да се оплаче от съвместното съжителство.
“Как се краде ли? Има си майстори за всичко, има и в селото, има и във Варна. А нас ни работят.”, казва мъж от рамската част, който не си казва името, но е съгласен да го снимат.
Статистиката на “Енерго-Про”, дружеството, което работи на територията на Североизточна България, показва, че има села, където почти цялото население краде.
Такива например били Синдел и Каменар с 43% кражби, Кръшно и Маково с над 20%. Това обяви главният изпълнителен директор на “Енерго-Про” Момчил Андреев по време на кръглата маса на в. “24 часа” “Да спрем кражбите на ток и съоръжения”.
От едно село
губим
300 000 лв.,
даде пример той с Каменар. Там дружеството купувало ток за 400 хил. лв., за да захрани селото, а приходите от платени сметки били за 100 хил. лв. на месец. “Енерго-Про” направили и експеримент с единия от трафопостовете в Каменар. При акция на дружеството в 16 ч за лов на незаконно закачили се изведнъж загубите на ток от трафопоста паднали до абсолютния минимум - около 25%.
Вечерта, когато служителите ги нямало в селото, крадците отново се закачили и загубите стигнали 90%, разказа Андреев.
2 °
18 °
