До месец кабинетът подава молба за влизане в чакалнята на еврозоната
Търсим точното решение за подаване на молбата на България за членство в еврозоната. Няма пречка служебният кабинет да го направи, подобно на този на Стефан Софиянски, който направи значими неща за НАТО и валутния борд.
Това обяви в петък служебният премиер Огнян Герджиков. Два дни преди него сигнал за раздвижване по тази тема даде външният министър Ради Найденов.
Високопоставени източници на “24 часа” твърдят, че идеята вече била обсъдена
на високо правителствено ниво
с участието на известни финансисти,
икономисти и бивши финансови министри.
В неделя вицепремиерът по европейското председателство Деница Златева потвърди, че се “водят такива разговори”.
Решението и за подаване на молба за чакалнята пред еврозоната- ИРМ-2, и нейното приемане от държавите-членки е политическо. (Колко са и какви са стъпките - виж по-долу).
При положителен отговор, когато вече е в чакалнята, България може да поиска да започне мерене дали покрива Мастрихските критерии (Кои са те- виж по-долу)
От датата на меренето, поне две години тя тряБва да ги покрива. Това означава, че бюджетния дефицицит не трябва да е над 3% отБВП,
задлъжнялостта
да е под 60% от
реалния БВП
средната инфлация - 1,5% от тази в трите страни членки на ЕС с най-бавен ръст на потребителските цени. Реално, страната ни вече е покрила тези критерии.
Основният аргумент на служебния кабинет за предприемането на тази рискова стъпка е - ако бъдем допуснати в чакалнята, правителството влиза в историята с това постижение.
Ако не успее,
отнася
негативите
със себе си
и те не тежат на
редовен кабинет
през всичките му четири години мандат.
Идеята за бързо влизане в еврозоната се обсъжда още от 2005 г., когато е станало ясно, че България ще влезе в ЕС. Планът тогава бил още в годината на членството- 2007 г. да се подаде молбата за ИРМ-2. А самото
приемане на еврото
било планирано
за 2009 г.
Почти едновременното раждане на евроскептицизма и на първите симптоми на глобалната финансова криза обаче отложили за неопределено време това решение. Всъщност вече близо 9 години.
През това време дискусията у нас “за” и “против” въвеждането на еврото върви на приливи и отливи и по различни поводи.
За последен път (засега) тя се
изостри около
банковия трус
покрай КТБ
през лятото на 2014 г.
Участници в разговорите, водени от служебния кабинет, изброиха пред “24 часа” основните плюсове и минуси около влизането в еврозоната, които били дискутирани на тях.
При въведено евро България ще получи пълноправен достъп до огромен
финансов,
капиталов
и трудов ресурс
Това ще постави българския бизнес в равни условия с останалите компании. Това бил първият безспорен плюс на влизането ни в еврозоната. Ще се елиминират паниката и напрежението от съмнения и реални опити за пробиви във валутния борд и съответно обезценка на лева.
Третото потенциално предимство, обсъдено на срещата, обаче породило спорове.
Част от финансистите настояли, че това ще позволи в икономиката тутакси да се налеят
27-те млрд.лв.
обезпечение на
валутния борд
Повечето финансисти обаче били категорични, че “наливането” няма да е моментално и толкова бързо, защото този ресурс ще се освобождава постепенно в течение на няколко години, което ще притъпи неговия ефект за икономиката.
“Когато се въведе еврото, всеки кото притежава левове ще получава евро срещу тях.
Валутният резерв ще се
свива, докато
и последния лев
се замени с евро
описа пред “24 часа” ситуацията финансист.
Безспорно предимство от приемането на еврото ще са по-ниските лихви по кредити и по депозити. От първото и бизнесът, и фирмите ще са доволни, но понижаването на лихвите по депозитите може да доведе до миграция на пари от банките. Членството би направило излишни стратегиите за съживяване на капиталовия пазар.
Самият факт, че сме част от еврозоната ще свали риска, което ще стимулира инвеститорите. Опитът на немалко държави показва
удвояване на чуждите инвестиции
още през първите няколко години членство.
Не на последно място, едно от основните предимства на влизането в еврото ще бъде възможността на БНБ да провежда самостоятелна парична политика. На практика, с въвеждането на валутния борд, централната ни банка се отказа да прави такава политика. По този въпрос отдавна има две полярни мнения. Една група експерти настояват, че самостоятелната парична политика е добро, другите- че може да бъде доста опасна. Представители на банковите среди пък са категорични, че ЕЦБ ще замени валутния борд и БНБ пак няма да бъде напълно самостоятелна
Въвеждането на еврото крие и рискове. Най-очевидното “лошо” следствие е увеличаването на инфлацията, заради
закръгляването на цените при
превъртането
от левове в евро
До голяма степен този ефект е изконсумиран от връзването за еврото чрез фиксирания курс. Със сигурност обаче търговците ще използват шанса да закръгляват цени нагоре.
Приемането на еврото ще направи сметките по курсовите разлики излишни, а трансакционните разходи при обмена лев- евро и евро-лев ще отпаднат.
Повечето икономисти смятат, че влизането на еврото няма да се отрази съществено на цените на стоките, защото те не са много по-ниски от тези в Евросъюза. Влиянието му ще бъде по-чувствително при цените на услугите.
Икономистите са категорични, че лека инфлация ще е здравословна за икономиката след повече от година дефлация.
Рискът от увеличаване на бюджетния дефицит е реален и не малък. Опитът на други държави сочи, че през първите 2-3 години от членството ще
има раздуване
на държавните
разходи, което помпа дефицита
Финансисти предупреждават и за известен риск за неефективно използване на натрупания фискален резерв. Той може да бъде използван за реформи, а може да бъде похарчен набързо за увеличаване на пенсии и заплати например.
Кои критерии трябва да сме изпълнили, за да поискаме еврото
Според договора от Маастрихт, за да се влезе в еврозоната, съответната държава трябва да покрие четири критерия. Преди това задължително престоява минимум 2 г. в т.нар. чакалня - ИРМ- 2. Задължителните критерии са:
Ценова стабилност, изразяваща се в годишен темп на инфлацията, не по-висок от 1,5%.
Стабилност на държавните финанси, доказана с поддържане на дефицит по консолидирания държавен бюджет под 3% от БВП.
Съотношение между държавния дълг и БВП да бъде не повече от 60%.
Стабилност на националната валута, измерена чрез валутен курс в нормалните зони за отклонение, предвидени в ИРМ-2.
13 стъпки до пълноправно членство
Поне 13 стъпки трябва да извърви държава- кандидат за членство в еврозоната, обясни за “24 часа” експерт.
1. Намираме член на финансовия комитет на ЕК който да заяви, че проявяваме интерес.
2. Членовете на еврогрупата започват консултации с държавите членки.
3. Серия неофициални двустранни и многостранни срещи, в които се сондират мнения.
4. Българският финансов министър и управителят на БНБ провеждат консултации с колегите си от ЕС и ЕЦБ.
5. Подготвя се програма за реформи, която е неделима част от писмото за намерения.
6. Писмото, адресирано до председателя на Съвета на финансовите министри се подготвя от кабинета.
7. Изчакват се сигнали от ЕЦБ и страните-членки, че са удовлетворени от програмата и се изпраща писмото.
8. Писмото и програмата се разглеждат от съвета на финансовите министри, без гласуване.
9. Те възлагат на избран докладчик да го внесе в Еврогрупата, където то се гласува.
10. При положително гласуване ни се изпраща уведомление за влизане в ИРМ-2.
11. В ИРМ-2 може да се стои, колкото се прецени от държавата - кандидат.
12. След като сме в ИРМ-2, изпращаме ново писмо, с което искаме да започнат да ни “мерят” по маастрихтските критерии.
13. При поне двугодишно покриване на критериите се повтарят 12-те стъпки, този път за пълно членство.
2 °
18 °
