Най-голямата студентска организация в света – AIESEC, скоро ще навърши 70 години от създаването си. Макар че идеята за съществуването на подобно обединение е от по-рано, формалното регистриране е през 1948 г. в Стокхолм. Досега през стажовеге и обменните програми на AIESEC са преминали над 1 милион души от 110 различни държави. Те са получили не само лидерски и бизнес умения – за мнозина от тях организацията е истински трамплин за кариерата. Достатъчно е да се спомене, че AIESEC активисти са били Кофи Анан, Хелмут Кол, Тони Блеър и много други.

България не е изключение от правилото. Например Трайчо Трайков или бившият управител на БНБ Иван Искров също са активисти на AIESEC.

През организацията и то в качеството си на неин национален председател за периода 2012-2013 г. преминава и събеседникът ми Теофил Шиков. Той е може би един от малкото, ако не и единствен в България head hunter, който в продължение на малко над една година набира по цял свят желаещи да работят в индийската TCS – огромна ИТ компания с над 300 000 служители по света, част от Tata Group. И който е създал наскоро компания, също единствена у нас в сферата си на действие. Начинание, за което е все още рано да се каже дали ще е успешно.

Но както твърди самият той – в България цената на провала е сравнително ниска. Тук има доста добра територия за развитие на хората на неговата възраст и поне докато е млад, човек може да експериментира.

Трамплинът AIESEC

Теофил е роден през 1989 г. в Разлог и завършва местната гимназия с английски и информатика. Постъпва в журналистическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и завършва специалността „ПР и реклама“. Работи известно време като журналист и в ПР агенция, но бързо решава, че това не е за него.

По време на следването а и след това обаче Теофил става активист на AIESEC. Организацията му дава възможността да се занимава с организиране на различни проекти, с младежки политики. Стига до председателското място през периода 2012-2013 година.

Именно в това му качество го намират представителите на TCS. Индийската компания подобно на „Майкрософт“, „Електролукс“, „Ди Ейч Ел“ и редица други световни компании са отдавнашни партньори на организацията и осигуряват така необходимите стажове на завършващите студенти от икономическите и технически специалности.

„Индийците търсеха човек точно с моя профил – да е бил председател на AIESEC в някоя държава. Преди това бях кандидатствал за работа в Хонконг и в Австралия. На първото място предпочетоха момиче, което знае китайски, а на второто просто търсеха човек от Западна Европа, а не от Източна“, доверява Теофил Шиков.

Индия от своя страна също го привлича. Още като ученик Теофил е обиколил повечето европейски държави, а след завършването на гимназията работи една година в младежки център във Финландия. „Това беше, както казва баща ми, казармата за мен. Дотогава не знаех как да се грижа за себе си, дори елементарни неща не умеех, примерно да се пера или да си готвя“, спомня си Теофил.

Сега оценява като безценен едногодишния си престой в Индия. Азия по принцип не е лесен континент, а специално Индия е в състояние да изненада европееца, дори когато си е помислил, че е видял вече всичко. Социалният живот в Делхи и Мумбай, където е стоял през повечето време, е по-скъп отколкото в София. Но на пазарите никъде няма етикети с цени и както се изразява той „трябва да се пазариш за всяко кило картофи“. Така че храната излизала евтина, а и заплатата му била повече от прилична.

В TCS Теофил върши това, което в САЩ и в Европа биха нарекли “head hunter” - човек, който се опитва да намери най-правилните хора, които да бъдат поканени да работят за компанията.

„Бях под прякото ръководство на един от вицепрезидентите на компанията. TCS има офиси навсякъде из Индия и аз често прелитах разстояния от над 2500 километра, за да се срещам с местни мениджъри. Те ми разказваха за проектите, над които работят, а аз се опитвах заедно с тях да съставя изискванията за всяко конкретно място. След това отлитах за Китай, Мексико, Бразилия или другаде, за да търся подходящите хора, които да поканим на стаж в компанията, за да свикнат с даден процес“, разказва Теофил.
Индия не е страна, която особено се нуждае от внос на работна ръка. Целта на поканата в случая е след като стажът приключи, младежите да се връщат в своята държава и да започнат работа в местния клон на TCS. Затова полетите на Теофил са били само до държави, в които индийската компания вече има офиси. България не е сред тях. Най-близката държава, до която е пътувал често, е Полша.

В процеса по набирането на стажанти огромна роля изиграва именно AIESEC. Само че сега Теофил бил от другата страна – тази на работодателя. Всички презентации на TCS се правели по време на AIESEC конференции в съответната държава.

„За една година направихме 80% ръст в привлечените стажанти. Процентът на хората, които след това продължаваха да работят в компанията, стигна 50%“, казва Шиков.

В родината

След една година работа за TCS от компанията предлагат на Теофил работа в лондонския им офис. Но той отказва и се прибира в България. „Прецених, че не искам да ходя да работя в Лондон и три четвърти от дохода ми да отива за плащане на наем. Тук междувременно предприемаческата екосистема се беше развила, а и исках да работя нещо още по-близо до технологиите“, казва Шиков.

У хората, които се занимават с ИТ, го привлича креативността. Това са логични и подредени хора и Теофил смята, че са пълната му противоположност, което още повече го привлича. Разбира, че е по своему ценен, дори само заради това, че е способен да види практически на кого би могло да послужи едно приложение или технологична новост. Нещо, което често не се осъзнава и от самите му създатели.

Започва работа в компания, която предлага уеб хостинг, облачни услуги и сървъри под наем. Работата му се състои в това да търси нови клиенти за фирмата във и извън България. Така лека полека започва да работи още по-тясно с програмисти и с ИТ администратори, започва да се учи в движение и осъзнава, че този пазар има нужда и от хора като него - не толкова тясно свързани с техниката, но осъзнаващи какво точно се случва в тази сфера.

„В един момент клиентите, с които се срещах, започваха все по-често да ми предлагат работа в техните компании. Аз бях чувал, че това се случва само с програмистите. Така ми хрумна, че вместо да им отказвам непрекъснато, мога да правя нещо за тези хора“, разказва Теофил Шиков.

Така постепенно започва да прави малки проекти за различни фирми, докато се избистря идеята да създаде собствена фирма. Нарича я Out2Bound.

Във фирмата работят 5 човека заедно с Теофил.С всички останали той се познава от AIESEC. Всеки от колегите му е завършил различни специалности, но ги обединява това, че са се занимавали с продажби. Имат човек, който е продавал хардуер, колега, който е продавал ток, друг, който е продавал бижутерия. Също така програмист, който иска да опита какво е да продава технологични услуги. Всеки от тях е живял някъде в чужбина – в Китай, Украйна, Унгария. Но всички са се върнали в България.

По същество Out2Bound се превръща в екип за продажби на своите клиенти, които до една са ИТ компании, търсещи пазар извън България. Засега клиентите са петнайсетина, но целта е скоро да станат двайсет. Работят в сферите на дигиталните и криейтив агенции, казино и гейминг, леки и тежки индустрии и в много други области и най-често си търсят клиенти от Западна Европа, САЩ и Канада.

Теофил не казва имената на клиентите си, защото е подписал клауза за конфиденциалност с тях, но твърди, че между тях има както български ИТ фирми, така и компании с чуждо участие, чиито български екипи разработват собствени проекти. Някои представляват малки екипи от програмисти, които никога не са правили продажби и не знаят как става това. Но други са големи, с около 120 души персонал, с развити отдели за продажби и просто желаят да постигнат повече.

Заплащането е на комисионна плюс постоянна месечна такса за услугата. Бизнесът, който развива Теофил Шиков, се казва „sales as services“. По света има много такива фирми, но доколкото са правили предварително маркетингово проучване, в България няма друга такава компания. Наемането на фирмата става от месец за месец. Обикновено три месеца са напълно достатъчни, за да се види дали клиентът им ще има полза от тях.
Out2Bound до известна степен не е типичен стартъп, доколкото няма външно финансиране, нито от фонд, нито от банка.

„Започнахме с личните си спестявания. Засега е твърде рано да говорим за печалба, но определено имаме приходи и балансът ни е позитивен. Въпросът е да привлечем до двайсетина клиенти, които да ни плащат редовно. Така ще можем да си фокусираме усилията и да правим възможно най-доброто за тях“, казва Теофил Шиков.