Под „гаранционно обслужване“ или „гаранционен ремонт“ обикновено се разбира отстраняването на дефекти, проявили се през периода на гаранцията, които не са по вина на купувача. Отстраняването на такива дефекти е безплатно за купувача. За отстраняването на дефектите се налага влагане на труд за ремонт, а в някои случаи и на нови части за подмяна на дефектните.
Обикновено, дистрибуторът за България на дадена марка машини и оборудване поема и задължението за осъществяване на гаранционното обслужване в България. Българският дистрибутор може да извършва гаранционния ремонт като част от собствената си дейност, като наеме служители с подходящата квалификация и опит. Вместо с вътрешни ресурси, дистрибуторът може да осигури гаранционното обслужване чрез подизпълнител – оторизиран сервиз в България.
Практиката обаче показва, че при доставчика на гаранционен ремонт, независимо дали е дистрибутор или сервиз подизпълнител, понякога възникват въпроси по документирането на ремонта за ДДС цели.
Гаранционно обслужване според ЗДДС
Законът за ДДС (ЗДДС) съдържа специални текстове относно гаранционните ремонти. Не се счита за доставка предоставянето на услуга и влагането на стоки (части) по повод гаранционен ремонт на произведени в чужбина машини и оборудване, но само при изрично споменати в закона условия.
Например ако при покупката на стоката е договорено гаранционно обслужване, т.е. в договор, гаранционна карта или други разменени документи по сделката е изрично предвидено гаранционно обслужване на стоката в определен срок за определени дефекти, които не са по вина на купувача.
Другото условие е услугата по гаранционен ремонт да се предоставя от лице, упълномощено за това от производителя. Вложените резервни части се предоставят от производител или от упълномощено от него лице. Обикновено такова упълномощаване става в договорите, с които производителят дава дистрибуторски права за България, заедно с право и задължение на дистрибутора да извършва гаранционното обслужване на машините на българска територия. В други случаи е възможно по договор да е упълномощен т.нар. „оторизиран сервиз“, който да извършва гаранционно обслужване на машини и оборудване на определен производител, без да е дистрибутор/търговец на стоките.
И третото условие е гаранционното обслужване да е за сметка на производителя, т.е. вложените резевни части и себестойността на услугата не остават разход при фирмата, извършила ремонта.
Ако горните условия са спазени, не е налице доставка към купувача на машината, но е налице доставка по гаранционен ремонт към този, който носи задължението по гаранцията. Спрямо крайния купувач, производителят е поел задължението неговите машини и оборудване да функционират безпроблемно в периода на гаранцията, а констатирани дефекти да се отстраняват безплатно. Задължението е за чуждестранния производител, но той го изпълнява чрез дистрибутора и/или оторизирания сервиз в България. Така гаранционнионното обслужване е за сметка на производителя, т.е. дистрибуторът получава доставка по гаранционен ремонт от сервизиращата фирма и извършва същата доставка към чуждестранния производител.
Единна доставка или отделни доставки на услуга и стоки
Ако гаранционният ремонт се разглежда като отделни доставки – на услуга (труд по разглобяване, ремонтиране, тестване, сглобяване и др.) и на стока (вложени части и материали), то по правилата на ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение доставката на услуга е с място на изпълнение където е установен получателя данъчно задължено лице. Така доставката от сервиза към дистрибутора е с място на изпълнение в България и по фактурата се начислява 20% ДДС. Доставката от дистрибутора към производителя установен в чужбина е с място на изпълнение извън България и ДДС не следва да се начислява.
Освен това доставката на стока, която не се превозва, е там където стоката се намира при прехвърляне на собствеността. По тази логика, мястото на изпълнение на доставката ще е в България (където се извършва ремонта) и върху стойността на вложените части трябва да се начисли 20% ДДС, както във фактурата от сервиза към дистрибутора, така и във фактурата от дистрибутора към чуждестранния производител.
Но дали е обосновано гаранционният ремонт да се разглежда като отделни доставки на услуга и стока? За производителя е от значение да бъде извършен гаранционния ремонт, който е в покритието на гаранцията. При претенция за дефект, покрит от гаранция и налагащ подмяна на част, производителят не би изпълнил задължението си по гаранцията, ако на крайния купувач се извърши ремонтна услуга, без да се предостави нужната резервна част, или ако на крайния купувач се предостави само резервна част, без ремонтна услуга. Изглежда очевидно, че услугата и вложената резервна част по гаранционен ремонт са толкова тясно свързани, че е икономически необосновано да се разглеждат като отделни доставки. Темата е подробно анализирана в няколно решения на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Съгласно българският ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
Тук обаче възникват два други въпроса. Първо - при гаранционен ремонт коя е основната доставка – на услугата или на резервната част?
И второ - приложимо ли е правилото за „основна и съпътстваща доставка“, ако цената на частите и на труда са посочени на отделни редове във фактурата на сервизната фирма?
За производителя основната ценност от гаранционното обслужване е поддържането на произведените от него машини и оборудване в състояние нормално за тяхното предназначение. Така изглежда, че по-скоро водещото при гаранционния ремонт е услугата по отстраняване на дефекта, още повече, че при някои случаи е възможно въобще да не се налага влагане на резервна част. Допълнителен аргумент, е че доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост върху стоката (или „правото да се разпореждаш със стоката като собственик“ – както е формулировката в приложимата Директива). При получаване на доставка по гаранционен ремонт производителят де факто не придобива собственост върху резервни части, тъй като те са вложени в машината на крайния купувач и са станали собственост на крайния купувач.
В практика на СЕС, възприета и в решения на български съдилища, се застъпва становището, че когато една доставка представлява едно цяло от икономическа гледна точка, макар и състояща се от отделни елементи, то тя не следва изкуствено да се раздробява и следва да се разглежда като единна самостоятелна доставка. Приемането на противното би довело до нарушаване функционирането на системата на ДДС. При това положение, доставката на гаранционен ремонт от българска сервизираща фирма към чуждестранния производител може да се определи като икономически единна доставка на услуга, дори ако за остойностяване на доставката са посочени данни за стойностите на отделните елементи, напр. труд и резервни части. Определящо е обстоятелството дали отделните елементи имат самостоятелен и независим характер или не.
Гаранционен ремонт за сметка на доставчика
Възможна е и хипотеза на гаранционен ремонт за отстраняване не на фабрични дефекти в доставени машини и оборудване, а на дефекти в техния монтаж или инсталация (когато такива са нужни), извършени от дистрибутора или негов подизпълнител. При такава хипотеза, дистрибуторът на собствено основание дава гаранция за качествения монтаж и инсталация, като в общата цена към крайния купувач се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване. В този случай, за извършен гаранционен ремонт не се предполага издаване на фактура към производителя на оборудването.
Ремонт извън гаранционно обслужване
Ако някое от условията, предвидени в ЗДДС за гаранционно обслужване, не е спазено, то сервизиращата фирма е в ситуацията на извършена доставка към крайния купувач на стоката и следва да му издаде фактура за ремонт (вложен труд и части) по общите правила на ЗДДС. Ако не издаде фактура към купувача на стоката, сервизиращата фирма може
3 °
17 °
