Обединените Нации на Брик Кафе

Росица Коцева: Това, което научих е, че всички проблеми са решими

"Брик кафе бар енд динър" отваря врати през декември 2011 г. Още в първия ден в заведението влязла група американци, които остават редовни клиенти и до днес.
Дори има няколко ястия, които носят техните имена - например ЗакСс Калцоне, която е без кисели краставички, а беконът е препечен.
Менюто в заведението е космополитно - от традиционни рецепти до американски, мексикански и тайландски специалитети. А също и ястия за вегетарианци и вегани. Ако дойдете в петък в заведението, може да чуете 20 различни езика. С две думи както менюто, така и клиентите сме ги обобщили като "Обединените Нации на Брик Кафе".
Още с отварянето в заведението е забранено пушенето - дори преди да бъде въведена забраната със закон. Не се пуши дори и в откритата градина.

- Откога сте в този бизнес? Занимавали ли сте се с нещо друго преди?
- В този бизнес съм откакто родителите ми решиха да заложат къщата ни, за да вземат малка пицария в Банско, тогава бях на 15 г. Но готварството е семейна черта. Моят дядо беше най-добрият готвач на света. Майка ми, която беше първият ни готвач, също е майсторка. Молеше ме да не се захващам с този бизнес, защото е много тежък. Искаше да си намеря работа от 9 до 5, която носи много пари. В САЩ работех като консултант по застраховането и риск мениджмънта, финансови услуги. Колкото до това с какво съм се занимавала преди - май няма нещо, с което не съм се занимавала, освен шофьор. Така и не се научих да карам кола, не че не пробвах. Но иначе съм работила общо взето всичко от сервитьорка до чистачка, до библиотекарка в университета, касиер в ресторант, козметичен консултант в Манхатън, маркетинг за хотел.
Продавах хранителни добавки, опитах се да произвеждам с приятели диетични и диабетични храни в София. Писала съм на финансови теми за български вестник в Ню Йорк. Основах малка фирма за счетоводство. Завършила съм финанси и инвестиции в Сити Юнивърсити ъв Ню Йорк, Зиклин Скуул ъв Бизнес.

- Защо избрахте да работите в тази сфера?
- Избрах тази сфера, защото през 2010 г. разбрах, че няма да го бъде семейния ми живот и ми трябваше отдушник. Наш семеен приятел каза, че ще изоставя помещението, което държеше от 11 г., но иска някой да му плати поне за мебелите. Аз реших да се заема. Въпреки че мъжът ми бе против, като архитект ми помогна, управлява ремонта и проекта и всички документи. Майка му ми даде 20 000 евро заем, защото парите ми свършиха четири пъти поред. Взех аванс от фирмата в Ню Йорк още 20 000 долара, взех банков заем, даже и парите на сина ми, които баба му и дядо му му бяха дали на кръщенето. Върнах всичко с лихва, но само аз си знам през какво минах.

- Какво научихте за тези години като предприемач?
- Когато почнах, нямах и представа колко нямам представа от този бизнес. Първата седмица не можехме да издадем и една готова супа без 20 мин закъснение. Отворихме с 40 места, а те не покриваха наема и при пълна заетост. 14 месеца бях на загуба. Един съсед ми създаде доста големи проблеми. Вложих цялата си креативна и физическа енергия, за да оцелее бизнеса. И това, което научих е, че всички проблеми са решими. Разбрах също така, че в България има шанс човек като мен и бизнес като този да оцелее и да се развие. А парите следват щастливите и работливите.

- Кой беше най-трудният момент в досегашния ви опит на предприемач?
- Имала съм хиляди провали. Това ми е първият самостоятелен успешен бизнес. Най-трудният момент беше да съчетая майчинството с предприемачеството. Един ден нямаше кой да сервира, имаше много резервации. Разбрах, че детето ми е с температура, но не можех да си тръгна. Този един час беше най-дългият в живота ми.
Това вече е зад гърба ми, но когато ти и още 30 служители зависите от това да си свършиш работата както трябва независимо от всичко, я вършиш.

- Как избирате служителите си?
- Най-вече искам да могат да работят в екип. На всички казвам, че ако аз мога да върша работата, значи не е толкова трудна, и че всеки с желание мога да го науча. Текучеството и в този бизнес е огромно, но заради схемата на заплащане и системата, която съм създала, можем да се похвалим, че задържаме хората.

- Какво казвате на служителите си, за да ги мотивирате?
- Казвам им първо да забравят, че работят за мен, защото работят за себе си. Аз получавам процент от печалбата, ако има такава, а те - процент от оборота, така че трябва да работят. Казвам им, че никой от нас няма да стане известен с работата си в този ресторант, но ще имат сигурност, че никога няма да им се забави плащането и че ще се погрижим отборно, ако някой трябва да отсъства. Давам им бонуси през лятото за ваканцията, имат и коледни бонуси. Но най-често след много тежък ден им купувам толумбички. Както казва главният ни говач - една толумбичка прави човека много щастлив дори и да работи в кухня.

- Как си представяте вашия бизнес след 5 години?
- Сега развиваме кетъринг услуги. Иска ми се да мога да отсъствам малко по-дълго без това да има отражение върху ресторанта, но за сега това е трудно за осъществяване. Мечтая си след 5 години да видя сина ми силен и несломим каквато съм и аз.

*"24 часа" е ексклузивен медиен партньор на кампанията „МЕТРО Ден на предприемача“. Рубриката представя български предприемачи и се осъществява със съдействието на „Метро Кеш енд Кери България“.