Българска банка за развитие подава ръка на стартиращия предприемач, за да започне бизнеса си

Само на едно място в България се отглежда малко, много люто червено топче. Основният и най-голям производител на тази чушка е Африка, но вече има конкуренция в лицето на българската фирма "Ассара" - единствената у нас, която отглежда този сорт.

Тя е като хамелеон, защото сменя цвета си няколко пъти по време на растежа. "Първо е зелена като всяка друга. След това става кафява, по-лилава, чисто черна, оранжева и червена. Няма полза да се бере преди да стане кървавочервена. Освен това клиентът има изисквания", разказва Златозар Димитров, собственик на "Ассара".

Той е 25 годишен предприемач и споделя, че още преди да изкара продукция, е успял да намери клиенти. "За някои типове продукти няма смисъл да се произведат и чак тогава да се търси пазар. Има къде да се реализират, но се изисква определено качество", казва производителят.

Звучи просто, но определено не е. Прекупвачът задава много строги критерии, по които трябва да работи фирмата – колко големи да са чушките и с каква форма, как да са опаковани, колко добре да са почистени от семките.
Началото не е лесно. При стартирането на бизнеса си Димитров обиколил много институции, тъй като се е нуждаел от пари, за да закупи машини, земя и семена.

"Микрофинансиращата институция ДЖОБС, част от Българска банка за развитие ни подаде ръка, когато имах най-голяма нужда от финансиране. Не бях платил семената, закъснявах със засаждането, а така щеше да се обезсмисли отглеждането за конкретната година, обяснява Димитров. Необходими са му средства и за опаковъчните материали.

„Банката разгледа документите на фирмата и оцени точно. За съжаление, на други места искаха да се презастраховат, сякаш не им се занимаваше“, казва Димитров. След време го потърсили и от други институции да му предложат финансиране.
Макар и в първите години да работи с минимална печалба, по-ниска от това, което би получавал, ако е работил в офис например, той не губи кураж. А работата му със сигурност е по-интересна.

Чушките, които отглежда, наистина са нетрадиционен сорт. Отнема им седем месеца, за да узреят и са толкова люти, че задължително се берат с маски и ръкавици.
Този сорт е уникален и с нещо друго – отглежда се върху хидропонтика. Това означава, че под растенията няма почва. При традиционното отглеждане растението си взима от пръстта веществата, които са му нужни. В хидропонтиката се използва хранителен разтвор с естествени елементи, необходими за растежа на растенията в почвата.

Така оранжерията се превръща в земеделска фабрика, с изчислителни процеси и знания. "Технологията изисква ежеминутно хранене, грижи. Ако не знаеш този процес, се допускат грешки. В началото работихме на принципа проба-грешка, тъй като нямаше кой да ни посъветва", казва Димитров.

Произведените от него чушки обикновено се пълнят пастет от маслини, сирене, риба тон и попадат в групата на антипастите. Големината им е съобразена с желанията на клиентите, тъй като се пълнят на машина. От тези с неправилната форма или които са повредени, се правят каша, паста или се продават като лют сос.

Златозар споделя, че има надеждни партньори за реализиране на продукцията си в Германия, Франция и Гърция. Другият партньор, на който разчита винаги е семейството – гласува пълно доверие както на съпругата си, така и на своите майка и баща и на по-големия си брат и признава, че без подкрепата на близките е почти невъзможно да успееш в която и да било сфера.