Активният сезон е през цялата година и зимните месеци вече не са за почивка
Професионалният празник на строителя Димитровден неслучайно е на 26 октомври. Това е сезон, който се приема като край на активния период за строителство и начало на почивка за строителите, която трае до пролетта.
Но през последните десетина години строителството на сгради, съоръжения и дори на пътища не замира през зимата. Според разпространените в петък данни на НСИ през януари 2018 г. строителството на сгради е с над 5% по-голямо, отколкото през декември, въпреки че януари е най-студеният месец в годината.
Отделно от това в сравнение с януари на 2017 г. ръстът при строителството на сгради достига рекордните 31,6%. При инженерните съоръжения също има раздвижване и годишният ръст е 15,5%. Средният годишен на строителството е 24,2% и това е рекорд за първия месец на годината от началото на кризата през 2008 г.
Зимата отдавна
не е мъртъв сезон
за строителството
и причините за това са няколко. Първо, при строителството на територията на летни курорти и изобщо на селища по морето лятото няма как да се използва, тъй като общините на тези места спират със заповеди такива дейности от април-май чак до октомври. За активна работа остават само зимните месеци.
Но и новите технологии в самото строителство днес вече позволяват много дейности да се извършват при минусови температури (виж карето).
Специално за силния ръст в момента има значение и това, че през 2014 и 2015 г. имаше истински бум в издаването на строителни разрешителни. През 2014 г. например издадените разрешителни бяха с почти 30% над тези от предходната година. През 2017 г. ръстът беше 23,4%. Очевидно в момента влизат в експлоатация точно сградите, чието строителство е започнало тогава.
И не на последно място – тази година зимата е доста мека и през януари температурите бяха благоприятни за всякакви дейности.
Въпреки ръстовете строителството все още е близо наполовина по-малко, отколкото по времето на строителния бум преди 2009 година.
Средно на тримесечие през 2017 г. в България е
започнало
изграждането
на около 1300
нови сгради,
повечето жилищни. Докато през 2008 г. средно всяко тримесечие са започнати малко над 2000 нови сгради. След това обаче имаше рязък спад и истинското възстановяване започна съвсем плахо през 2012-2013 г., за да се ускори през следващите 2-3 години.
По-интересното е обаче какво точно се строи и къде. Макар че не е някаква новост, инвестиционната активност в България е съсредоточена предимно в големите градове. Ако не става въпрос за изграждането на пътища и други съоръжения, финансирани с европейски пари, строежи изникват най-много в столицата и в следващите по големина четири-пет града – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора.
В това състезание убедително води столицата – почти всяка трета сграда, чието строителство е започнало през 2017 г., се намира тук. По принцип най-голямо влияние върху статистиката оказват жилищните сгради, чийто брой е най-голям, но в същото време тяхната застроена площ е доста малка и не се е увеличавала съществено през последните години.
Според справка на отдел “Архитектура и благоустройство” на столичната община през цялата 2017 г. на територията на София са издадени само 13 разрешителни за изграждане на сгради с разгъната застроена площ над 10 000 квадратни метра. Това са обаче и проектите, които са най-видими и променят пейзажа на столицата, а и инвестициите в тях са най-значими.
Сред тях са например нова многопрофилна болница в “Манастирски ливади”, логистичен център в Бусманци, нова сграда в “Бизнес парк” и две нови сради на територията на “София Тех парк”. Има и няколко многофункционални сгради, разполагащи едновременно с офисни и хотелски части, както и с жилища.
Освен това се очаква скоро
да завърши
процедурата за
разрешаване на
изграждането
на жилищно-офисен комплекс на мястото на бившия завод на “Балканкар”, намиращ се почти срещу “Пирогов”. Отделно от това съдът трябва да реши скоро каква ще е съдбата на поне три проекта за свръхвисоки сгради: “Парадайс тауър”, небостъргача в “Борово” и сградата на НИКМИ в “Стрелище”. И вероятно през 2018 г. ще започне строителството на проекта “Гран Каньон” в “Младост” на турската “Гаранти Коза”.
В Пловдив голяма част от новите обекти, които са получили строително разрешително през 2017 г. или чието изграждане вече е в ход, са свързани с избора на града за културна столица на Европа. Такива са например новият 2-километров мост над Марица, строежът на чисто нов булевард, който да свърже “Брезовско шосе” с моста над Адата, и реконструкцията на пет основни булеварда в града.
Наскоро стана ясно, че гигантът в превозите ПИМК, чието седалище е в Пловдив, започва изграждането на цял жилищен комплекс от високи блокове, в който с преференции ще купуват жилища негови служители. Засега е готов един от блоковете, намиращ се в район “Северен” с 40 апартамента, но има проект за още няколко такива сгради, в които общият брой на жилищата ще е 700.
Инвестиционната активност в строителството в Пловдив се допълва и от многобройните проекти на територията на “Тракия икономическа зона”.
Общините във Варна и Бургас са издали през 2017 г. съответно 489 и 444 разрешителни за строителство, като преобладаващата част от тях са за отделни жилищни сгради и дори за еднофамилни къщи. Сред по-значимите проекти във Варна е изграждането на новия булевард “Васил Левски”, който трябва да разреши транспортните проблеми на центъра на града, както и новата градска библиотека.
В Бургас сред по-значимите проекти е изграждането на зала “Арена Бургас”, спортния комплекс в жк “Славейков”, жилищна сграда на 22 етажа в жк “Зорница”, многофункционалния комплекс от офиси и жилищни части в жк “Славейков” и др.
През януари строителството е отбелязало рекорден ръст, но обемът му все още не е достигнал този преди кризата.
Технологиите позволяват и отливане на бетон през зимата
Един от най-разпространените напоследък методи за улесняване на строителната дейност през зимните месеци е прибавянето на противозамръзващи добавки в бетоновата смес, които пречат на водата вътре да замръзва, казват строителни специалисти. По същество това са електролити, които действат като антифриз. Те обаче са ефективни само до около 8 градуса под нулата.
При по-ниски температури излетият бетон веднага се обвива с 10-15- сантиметров слой от стъклена или минерална вата, който се покрива отгоре с полиетиленово фолио. Съществува и скандинавска технология, при която се използва парогенератор, затоплящ пространството под ватата поне до петия или до седмия ден след изливането на бетона, когато водата вече се е съединила с цимента и се е получило необходимото втвърдяване на бетона.
Сравнително по-слабо разпространена е канадската технология, при която се използва волтова дъга, загряваща бетона в момента на изливането му. Тя също предполага след това бетоновата конструкция да се топлоизолира за известно време.
Специалисти разказват, че през последните години в България има случаи предимно при строителството на хотели през зимата, когато тези изисквания не са спазени. Тогава се налага вече готовата конструкция да се укрепва, което излиза доста по-скъпо.
Технологиите, използвани зимно време при отливането на бетона, са почти същите и при измазването и довършителните работи по сградите. С тази разлика, че самите смеси съдържат в себе си добавки, които позволяват с тях да се работи и при минусови температури.
Противозамръзващи добавки има във всички смеси, които съдържащ цимент като свързващо вещество, и навсякъде, където има неорганични свързващи вещества от типа на цимент, вар и гипс.
6 °
16 °
