Регистрираният от Гърция супер бюджетен излишък от 4,5 млрд. евро се дължи на тройно повече рестрикции, наложени от лявото правителство през 2017 г., твърди в своя публикация електронното издание на гръцкия в. "Прото тема".

Този излишък е "постигнат" с незаконосъобразни удръжки и чрез спиране на плащанията, смята вестникът, изтъквайки, че с този бюджетен излишък, възлизащ на 4,2 на сто от БВП, правителството в Атина целяло да компенсира натиска, оказван върху него от страна на Международния валутен фонд (МВФ), тъй като институцията продължавала да настоява за нови мерки от следващата година, предава БТА.

"Няма да е краят на света, ако МВФ не влезе в гръцката програма", каза вчера премиерът Алексис Ципрас.

Политическият проблем на правителството обаче е в това, че ако то не съумее в рамките на договарянето с фонда да капитализира огромните саможертви, на които подложи гърците, бюджетният излишък и дадените саможертви през 2017 г. ще се окажат ненужни, допуска изданието.

"Можем и без фонда", казал пред вестника представител на кабинета, като се мотивирал, че след като Гърция е успяла да постигне суперизлишък, не било необходимо фондът да бъде канен, за да поставя "подписа" си под документа за оттегляне на страната от третия спасителен меморандум.

На практика обаче поне засега изглежда, че този бюджетен излишък може да се превърне в бумеранг за правителството. От една страна, този излишък спира натиска, оказван от кредиторите, но от друга, може да засили апетита им за двойно повече мерки, които биха могли да бъдат поискани от Гърция през следващата година, според в. "Прото тема".