l Гостите ще знаят дали отиват в парти зона, или да спортуват
l Вдигат драстично глобите за ограничаване на свободния достъп
Идеята черноморските плажове да се разделят на различни категории в зависимост от това в какъв район се намират и какви услуги се предлагат на тях е на път да се осъществи. С промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, пуснати за обществено обсъждане в четвъртък, плажовете вече ще се разделят на четири основни групи:
градски,
курортни,
отдалечени
от курортите
и за ограничено
ползване
Във всяка една от тези четири групи ще има по три подгрупи, които ще зависят от това колко легла обслужва плажът, какъв е теренът, морското дъно и други особености.
Категоризирането на всеки от 132-та български черноморски плажа ще се прави със заповед на министъра на туризма. Те ще влязат в публичен електронен регистър и на всеки три години може да се прекатегоризират.
Целта на промените е потребителите да знаят предварително какво може да се очаква от плажа, на който отиват, и дали той е подходящ примерно за разходка, за спорт, за партита, за културни прояви и т.н.
Според мотивите, с които министърът на туризма Николина Ангелкова е пуснала проекта, има и по-далечна цел: цената, която ще плащат наемателите или концесионерите на плажовете,
да се различава
в зависимост от
това какви услуги
могат да предлагат на тях и оттам - на какви приходи могат да разчитат.
Градските плажове ще имат по-ограничен брой услуги, но за сметка на това стопанисването им ще е по-евтино.
Според сегашното законодателство има само една методика за определяне на концесионно възнаграждение и тя се прилага за всички плажове. Това обаче прави някои ивици прекалено скъпи за поддържане и често на конкурсите за такива плажове не се явява нито един кандидат.
“Поради това всяка година неохраняемите плажове се увеличават. Освен това предлагането на туристически услуги се
концентрира
само в
определени
региони,
докато други остават неразработени и това влошава туристическия продукт”, пише в мотивите на туристическото министерство.
Друга съществена част от проекта предвижда драстично увеличение на глобите за стопаните на плажовете за различни нарушения.
Някои от глобите се вдигат двойно, например за прекратяване на свободния и безплатен достъп до плажа. В сегашния закон концесионерът може да бъде глобен за такова нарушение с до 50 хил. лв., ако го е извършил повторно. Според проекта
максималната
глоба за това
нарушение е вече
100 хил. лв.
Други, за които в сегашния закон има само актове но без парични глоби, вече ще се санкционират.
Например поставянето на преместваеми обекти, без това да е уточнено в схемата на плажа, ще се глобява с максимум 60 хил. лв., когато е извършено повторно.
За строителни дейности в курортите във времето между 15 май и 1 октомври ще се
глобява с до
10 хил. лв.,
освен ако не става ъвпрос за аварийно-ремонтни дейности, пише в проекта. При повторно нарушение глобата ще е 12 хил. лв.
Край на палатките и караваните върху дюни
В проекта за промени на Закона за Черноморското крайбрежие за първи път в закон у нас се записва пълна забрана за къмпингуване върху дюни.
Върху дюни в зоните А и Б по закона, т.е. до 200 метра от брега на морето, се забраняват не само поставянето на преместваеми обекти, но и палатки и плажни принадлежности, т.е. включително и чадъри. На тези места се забранява също и спирането и паркирането на пътни превозни средства. Глобите и за трите вида нарушения стигат до 10 хил.
Забраната важи за подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона А, зона Б или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона А.
Досега в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие пишеше, че къмпингуването е разрешено и извън категоризираните къмпинги по ред, определен от Закона за туризма.
Забраната, която се налага с промените, които ще се обсъждат до първата седмица на септември, идва след масови протести на местни жители, живеещи в населени места близо до местата за т.нар. диво къмпингуване. От няколко години насам те редовно се оплакват от пришълците, които идват със свои кемпери и каравани и не консумират нищо местно.
Преди няколко месеца на среща с туристическия бизнес във Варна министър Николина Ангелкова заяви, че в закона ще се наложат такива ограничения срещу поощрения за изграждането на къмпинги, които да се категоризират по облекчен ред.
Моделът е взет от Хърватия
Моделът за разделяне на плажовете по категории е взет от Хърватия, която преди няколко години обособи плажните си ивици в 14 различни тематични категории. Там има например плажове за семейства с деца, градски плажове за разходки, плажове с младежки развлечения, романтични плажове, плажове за спорт, за сърфисти, за гмуркане, за нудисти, плажове с достъп на кучета, екоплажове, плажове с културна програма или хотелски плажове.
В Хърватия обаче плажовете са прерогативи на общините и всяка местна власт решава предварително каква категория плаж иска да има. Тамошното министерство на туризма поставя само категорията на плажа и организира финансирането на дейности, които съответната община иска да развива на плажната ивица.
По времето, когато е въвела категориите плажове - през 2015 г., Хърватия е имала 12,9 млн. туристи годишно, т.е. двойно повече от България сега.
МРРБ: Пристанът на плаж Аспарухово е законен
Не са нарушени процедурите по допускането, одобряването и издаването на разрешение за строеж при реконструкцията на пристанище “Карантината” на плаж Аспарухово във Варна. Това съобщиха от министерството на регионалното развитие във връзка с разпространена информация за нарушения на Закона за устройство на територията.
От ведомството на Николай Нанков отбелязват, че сигналът на неправителствената организация “Камара на геодезистите” съдържа невярна информация. Процедурата по издаването на разрешението за строеж е проведена по реда на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища на Република България и по реда на Закона за устройство на територията. Не са приложими разпоредбите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и по тази причина в случая не се прилагат изискванията за Зона А от морските плажове, обясниха от министерството.
Съгласно разпоредба на Закона за морските пространства рибарските пристанища са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна, посочват експертите.
И добавят, че рибарското пристанище съответства на действащия общ устройствен план. Подробният план за територията бил одобрен с параметри на застрояване, приложими за производствени терени с плътност на застрояване 80% и кота корниз по-малка или равна на 25 м. Според плана и приложената визуализация на пристанищната зона ще бъде изградена 3-етажна сграда. Третият етаж ще бъде панорамен ресторант със стълба кула, като втори етап на проекта, който ще се финансира от общината. Височината на сградата ще бъде значително по-малко от 25 м. Преди одобряването на проекта във Варна е проведено широко обществено обсъждане, припомниха от МРРБ.
2 °
18 °
