Тецовете в “Марица-изток” не само осигуряват над 40% от електроенергията, но имат съществено участие в регулиране на електроенергийната система и осигуряват устойчивостта ѝ, казва деканът на Електротехническия факултет на Техническия университет в София

- Проф. Колев, да допуснем, че затворим тецовете в Маришкия басейн, било заради екоизисквания, заради цени на квоти въглеродни емисии, какво ще се случи с електроенергийната система?

- Ще кажа какво е участието в момента на въглищните централи в мощностния и енергийния баланс на страната. От 44-45 млрд. киловатчаса потребление годишно 20 млрд. се произвеждат от тях. На пръв поглед енергийният баланс не е толкова голям проблем, като се има предвид, че през 2018 г. сме изнесли 7,5 млрд. квтч, а трите централи - ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово”, “КонтурГлобал Марица Изток 3” и “Марица-изток 2”, са произвели 17-18 млрд.

Ако махнем 7,5

износ, остават

10 млрд.

- Които ги покриваме с какво?

- С нищо не можем да ги покрием. Но в мощностния баланс нещата са по-тежки заради особеността на годишния товаров профил в България. Според температурите имаме голямо изменение на товара. През лятото е 3000 мегавата, зимата става 7000. Тази година достигнахме 7100 мегавата, през 2017 г. имахме 7700, защото беше студено за дълго време. Освен че са важни в мощностния и енергийния баланс, тецовете са единствени, които участват в осигуряване на резерв за първично, вторично и третично регулиране.

- Първичното регулиране е да имаме резерв за поддържане на европейската енергийна система, нали?

- Това е солидарното участие на всички държави, които са в синхронната зона на континентална Европа. Това е ангажимент на всяка една държава, на България ѝ се падат между 45 и 50 мегавата. Системата трябва да има възможност във всеки един момент да ги осигури. Резервът за вторично регулиране е по-голям, той е 150-200 мегавата.

- И защо е този резерв?

- Той е свързан с недостиг в самата система на България. Ако отпадне някоя мощност, длъжни сме да осигурим този вторичен резерв и останалото го вземаме от съседните страни, от синхронната зона на континентална Европа. До определено време трябва да бъде възстановено това, което е взето, чрез включването на третичен бърз и бавен резерв. Бавният е тъй нареченият студен резерв.

- Каква е ролята на тецовете за това регулиране?

- Няма откъде да се вземе този резерв, АЕЦ не участва, не може да намалява и увеличава мощност. Осигуряват го тецовете. Водните централи- да, но за да покриваме вечерните максимуми през зимата, вече ги включваме, не може само с конвенционалните централи. Сметката е проста - 2080 мегавата от АЕЦ “Козлодуй”, максимум 4000 мегавата от тецовете, стават 6080, а до 7100 са още 1000 мегавата. Ако имаме и износ?

- Някои експерти постоянно говорят, че има излишък на мощности и няма нужда да се строят.

- Няма нужда, ако не затворим въглищните централи. Към настоящия момент системата е сравнително добре балансирана. И с влизането на ТЕЦ “Варна” на газ като участие в студения резерв - това са 400 мегавата, които във всеки момент можем да ги пуснем.

- Писали сте за ролята на двете централи - “Ей И Ес” и на “КонтурГлобал”, при възстановяване на системата след авария или пълен срив. Каква е тя?

- При пълно разпадане на електроенергийната система възстановяването идва отвън, не може без аварийна помощ. “КонтурГлобал” има директна връзка с Турция с два далекопровода. От Румъния коридорът минава през “Марица-изток 2” и през “КонтурГлобал”. След като се подаде помощта отвън, възстановяването на системата тръгва от водните централи, после се пускат кондензационните. Но

за да не стигаме

до разпад - да

угасне

държавата, са

ни необходими

мощности,

които да поддържат запаса на устойчивост. Ако нямаме такива, системата много по-лесно може да се разпадне.

- Токът на тези 3 централи в комплекса “Марица-изток” вероятно прави над 40% от сметката ми за ток. Ако поскъпнат още квотите въглеродни емисии, какво ще се случи?

- Въпросът е колко ще стигне тази цена. В началото на 2018 г. тя беше 5 евро на тон емисии, стигна 25 евро.

- А защо е този скок от 5 пъти? Заради политиката на ЕС за борене на климатичните промени ли?

- Според мен това е причината. Другата е, че това е финансов механизъм за естественото излизане от енергийния пазар на тези конвенционални мощности.

- Не се ли получава така, че вечно ние претърпяваме щети, особено в енергетиката?

- Няма да сме само ние. Ние имаме 4000 мегавата въглищни централи, Полша има 25 000 мегавата.

- Въглищата в Маришкия басейн са местен ресурс и осигуряват енергийна независимост.

- Правилно, ако ги спрем, ще трябва да осигуряваме енергийната си независимост само с възобновяеми източници. Нямаме друг ресурс, ако намерим отнякъде газ...

- В какъв вариант биха могли да продължат да работят трите централи?

- Те биха могли да работят на газ - говорим в по-далечна перспектива.

- След 2050 г. ли?

- Може да бъдат преоборудвани блоковете да работят на газ и това би било полезно, защото трябва да имаме генериращи мощности в Югоизточна България.

- Защо?

- Не може да имаме мощности само в Северна България. Хипотетично да приемем, че АЕЦ “Белене” ще се строи, тогава в Белене и Козлодуй ще имаме две мощности от 4000 мегавата и тази енергия трябва да я пренасяме в Южна България,защото там няма да има нищо. Това ще увеличи технологичните разходи в преносната мрежа.

- Ако се реши да не се горят въглища, а токът от газ е скъп, тогава какво?

- Внос на електроенергия. На каква цена, е друг въпрос. Но трябва да е ясно, че договорът на “Ей И Ес” за дългосрочно изкупуване на тока е до 2026 г., а на “Контур Глобал” - до 2024 г. И да не работят, НЕК трябва да им плаща за разполагаемост до годините по договор.

- Нали се водят преговори за прекратяване на тези договори?

- Това е само във виртуалното пространство на някои, които не познават дългосрочните договори. Те са така направени, че ако бъдат прекратени, българската страна трябва да си плати за това. По мое експертно становище са необходими 1,5 млрд. лв., и то при съгласие.

- Ако бъдат спрени, дали токът ще поевтинее при този тренд на емисиите нагоре?

- Няма причина да поевтинее. Изключително полезно ще е ние последни в ЕС да се откажем от тези мощности. Нека да изчакаме държави като Полша, Англия, но тя вече излиза от ЕС. В европейски мащаб

ще затворят

мощности, които

произвеждат

близо 500 млрд.

киловатчаса

Наясно сте какво ще стане с цените, очевидно е, че няма да паднат.

- То няма да има откъде да се купи ток, нали?

- И аз имам такива опасения. Те казват – ще внасяме, но откъде? Борбата трябва да бъде да правим всичко възможно тези централи да бъдат запазени, но въпросът е свързан и с разходите. Не съм сигурен дали ще имаме този финансов ресурс да плащаме допълнително, ако се вдигне цената на квотите въглероден диоксид. При производството на 1 мегаватчас въглищните централи отделят 1,3 т въглероден диоксид. Цената оня ден беше 24 евро на тон, по 1,3 т прави над 30 евро на мегаватчас. Ако цената скочи на 30 евро, отиваме на 80 лв. на мегаватчас. 30 лв. е горивната компонента, условно постоянните разходи са поне 25-30 лв. и цената става 140 лв. на мегаватчас. При това разпределение ще излезе, че 50% са разходите за въглеродни емисии, което досега го е нямало или беше малко – 5-10 лв.

- Ако говорим за бъдещия баланс в енергетиката, какво ще трябва да развиваме?

- ВЕИ ще трябва да развиваме, с всичките трудности. При негативно развитие за трите теца трябва сериозно да се помисли за АЕЦ “Белене”. Ако ние изпаднем в недостиг, би трябвало и Европа да изпадне в недостиг. Може би трябва да изпреварим събитията - ако започнем АЕЦ “Белене” сега, то ще я имаме след 10 г. Ако говорим за перспектива за 2050 г., трябва да правим “Белене”. Просто не виждам начин. Даже част от тецовете в “Марица-изток” да минат на газ, няма да бъдат всичките. 4000 мегавата не можем да си позволим да минат на газ, много ще е скъпо.