Отчитаме напредък по всички препоръки

Голямото неравенство на доходите и високият процент хора в риск от бедност остават основни проблеми на България, посочва редовният доклад на Европейската комисия за икономическите политики в ЕС.

България остава сред страните с икономически дисбаланси с още 9 страни, сред които Германия, Франция, Испания, но страната ни отчита напредък при изпълнението на всички препоръки. С прекомерни дисбаланси остават Италия, Гърция и Кипър.

Основна причина за неравенството на доходите и риска от бедност е “некоректният механизъм” за определянето на минималната работна заплата, която остава твърде ниска.

Комисията обръща голямо внимание на т. нар. социален стълб, който се състои от 14 показателя. По 5 от тях България е в критично състояние. Освен ниското заплащане социалните помощи не успяват да се справят с бедността, нивото на дигиталните умения е ниско, както и броят на децата, които ходят на ясла.

Докладът посочва, че пазарът на труда се подобрява, нивата на заетост достигат 71,3% през 2017 г. - най-високи от приемането ни в ЕС. Значителен напредък отбелязваме при реформите във финансовия сектор, известно подобрение има и при събирането на данъци и борбата със сивата икономика. Намалява задлъжнялостта в частния сектор, въпреки че нивата все още остават високи.

Почти без промяна остава управлението на държавните предприятия, въпреки че е отбелязана планираната реформа.

Образователната система се модернизира, но недостатъчно. Публичните разходи за здравеопазване остават много малки. Голям е делът и на директните плащания в здравния сектор.

Относно банковия сектор докладът признава, че се работи по повечето от препоръките. Отбелязано е, че една от двете банки, които трябваше да увеличат капитала си до април 2017 г., все още не го е направила, въпреки че е успяла да увеличи капиталовите си буфери. Препоръчва се привличането на нови инвеститори. ЕК очаква и законодателни инициативи за ограничаване на заемите към свързани лица.

При небанковия сектор обаче несигурност можело да има заради смяната на председателя на КФН през март тази година. Като проблеми са посочени и честите жалби от компаниите срещу решения на КФН, които редовно надделяват, ефективността на бюрото “Зелена карта” и ценообразуването на “Гражданска отговорност”.