От петък талоните за лотария само в тотото

Два са сценариите за неизплатените печалби - изплащане на всички или обявяване в несъстоятелност

От 21 февруари талоните на Националната лотария трябва да изчезнат от всички места, на които сега може да се купят. Лотарийни билети вече ще се продават само от държавното тото. В петък изтича 3-дневният срок след обнародването във вторник в “Държавен вестник” на промените в Закона за хазарта.

Приетите на извънредно заседание на парламента текстове предвиждат лотарийни игри да не бъдат организирани от частни хазартни оператори. Българският спортен тотализатор ще бъде единственият организатор на такива игри. Забранява се и продажбата на талоните на места извън тотопунктовете, както и на други места, като например големи търговски вериги или павилиони.

Продавачите

задължително

трябва да имат

договор с

тотализатора

за това, а предлагането им трябва да става на специални места, на които има голям надпис “Лотария”. Още преди да се появят промените в закона, тотото започна да предлага лотарийни билети в пунктовете си.

Два са основните нерешени проблема, след като депутатите решиха държавата да получи монопол над тези игри, но се отказаха от текст на вносителя Валери Симеонов, според който частните оператори, чиято дейност се прекратява, трябваше да учредят банкови гаранции в полза на държавата. Чрез тях трябваше да се осигурят неизплатените печалби на лотарията, както и да бъдат възмездени търговци, купили талони, които ще останат непродадени. Предложението фиксираше и краен срок за погасяване на задълженията по неизплатени суми.

Това предизвика в края на миналата седмица

призив на

търговци

държавата да

реши въпроса с

непродадените

лотарийни билети

на частни фирми, които трябва да бъдат иззети и унищожени след влизането в сила на Закона за хазарта. Ако искането им не бъде изпълнено, те обявиха готовност за протести, както и за завеждане на колективен иск срещу държавата.

Реално промените в закона засягат малките търговци, купили талони, които няма да могат да продадат до влизането на закона в сила, като през същото време продажбите са паднали и няма как да бъдат покрити разходите им.

Още при приемането на поправките и финансовият министър Владислав Горанов, и шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова заявиха, че проблемът с неизплатените печалби е частен търговски спор и държавата няма намерение да се намесва в разрешаването му. Дистрибуторите на билети категорично отказаха да приемат такова обяснение, защото са платили талончетата и всички данъци. Според техните сметки

непродадените

билети са на

стойност между

27 и 35 млн. лв., които се намират в хиляди търговски обекти в цялата страна. Търговци и дистрибутори обявиха, че настояват представител на държавата да опише талоните, те да бъдат предадени за унищожение, а сметките на организаторите на Националната лотария да бъдат отблокирани, за да им бъдат изплатени дължимите суми.

Другият “горещ картоф”, чието разрешаване предстои, е този с неизплатените печалби. В края на миналата седмица Комисията по хазарта обяви на сайта си обяснения за предстоящите промени. От институцията подчертаха, че с обнародването на промените лотарийните игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, ако са организирани от друг оператор извън

държавното тото,

са нелегитимни,

защото

лицензите им

се прекратяват

Печалбите от игрите, които не са изплатени до влизането в сила на закона, се изплащат според съответните условия и правила.

“Добър съвет към българските граждани е да спрат да купуват талони. Защото спирането на действието на частните лотарии ще се извърши в момента, в който се публикува законът в Държавен вестник”, посъветва хората и вносителят на поправките Валери Симеонов.

Юристи обаче са категорични, че отнемането на лицензите не отменя задължението им да изплащат вече предявени печалби. Става дума за големи печалби, които се изплащат по схема за години напред. Деликатността на ситуацията се състои в това, че

може да засегне

не само

лoтoмилиoнeри,

a и хoрa c

пo-мaлки

пeчaлби,

кoитo не са им изплатени към датата на отнемане на лиценза.

Според експерти, след като правото да се организират лотарийни игри бъде отнето, то към всеки казус с дължими суми трябва да се прилагат oбщитe уcлoвия нa игритe и oбщoтo грaждaнcкo зaкoнoдaтeлcтвo, което означава, че може да се наложи всеки, който има претенции към организаторите, да води дело, за да си получи парите.

Все повече експерти смятат, че ако бъдат заведени множество единични или няколко колективни иска, то фирмите, които остават без лиценз и с дължими печалби, предявени преди датата на отнемането му, ще посочат като причина за неизплащането обективни обстоятелства, независещи от тях. Впрочем това е записано и в повечето общи условия на някои от лотарийните игри,обявени на сайтовете на организаторите, установи проверка на “24 часа”. Текстовете са почти идентични и определят като форсмажорни обстоятелства всички, които не зависят от компанията организатор и са обективно непредвидими и невъзможни за предотвратяване от нея. Ако съдиите приемат за основателно такова тълкуване, то на практика задълженията ще бъдат oпрocтeни чрез съдебни решения. Единствените суми, които ще останат като дължими, е връщането на цената на талона.

Запознати с плановете на засегнатите от закона компании смятат, че е напълно възможно лoтaриятa дa бъдe ocъдeнa, чe дължи съответните суми, нo да изпадне в неплатежоспособност и да обяви фалит. Същият сценарий може да се случи и по искане на един или няколко по-големи кредитора на затворените компании, включително и на държавата. В подкрепа на това опасение е и фактът, че компаниите, които ще бъдат затворени, нямат друга дейност или активи, които да обезпечат задълженията им. Ако се развие този вариант, тогава всеки, който е минал през съд и е доказал, че лотарията му дължи пари, ще бъде признат за неин крeдитoр в бъдещо прoизвoдcтвo пo нecъcтoятeлнocт. Вероятно ще се наложи и вещи лица да определят кoй кoлкo щe пoлучи, но най-големият въпрос при такъв вариант е дали изобщо щe имa имущecтвo, кoeтo дa бъдe ocрeбрeнo зa изплaщaнe нa пeчaлби. Още повече че, както се твърди, и запорираните от НАП сметки на компании, свързани с бизнесмена Васил Божков, не показват големи наличности.

Затова и все по-малко експерти допускат благоприятния сценарий – затворените частни оператори да изплатят коректно печалбите на играчите и дължимите суми на дистрибутори и търговци за продажбата на талоните.

И личните сметки на мениджъри в лотарийните фирми - под запор

Националната агенция за приходите е запорирала и личните сметки на висши мениджъри в лотарийните фирми, които остават без лиценз, научи “24 часа”.

Компанията, която стопанисва самолета на Васил Божков - “Вабо 2017”, също е с отнет лиценз за летене, твърдят запознати с действията на държавата.

Мярката по запорите е записана в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс и предвижда собственици, членове на управителни, надзорни и контролни съвети, прокуристи и висши мениджъри да отговарят с личното си имущество за задължения към хазната. Запорът на данъчните над сметките пък е предварителен, тъй като ревизиите в тях едва сега започват. Предварителното запориране се налага, когато има основателни съмнения, че при ревизията ще бъдат открити неизчистени задължения към бюджета.

Както стана ясно миналата седмица, данъчните са сложили запор над мажоритарните пакети в “Ню геймс” и “Евробет”, собственост на Васил Божков, както и едноличните му “Вабо 2012” и “Вабо 2017”. Докато траят запорите, никой няма право да се разпорежда с фирмите или дяловете в тях, а евентуални сделки може да бъдат обявени за недействителни.

Днес се очаква Комисията по хазарта да обяви отнемането на лицензите. Както и да съобщи какви актове са наложени на частните оператори, организирали лотарийните игри. Първоначалното съобщение от държавната финансова инспекция бе за дължими 210 млн. лв. Шефът на агенцията Георги Начев обаче загатна, че сумата се очаква да набъбне. Впоследствие самият той съобщи за 510 млн. лв. От петък миналата седмица в социалните мрежи се тиражира информация, според която неплатените към хазната суми възлизат на над 700 млн. лв. Предизвикателството пред държавата, независимо от размера на дължимите суми, ще е как да ги събере със задна дата. Проблемът е, че данъчният кодекс е разписал правила и процедури за събиране на данъци и осигуровки със задна дата. Никъде обаче няма специален ред за дължими такси. Според общите разпоредби те може да бъдат събрани за 3 месеца назад, но не и за години, каквито са претенциите на държавата в случая с лотарията.

Божков в ареста или на свобода? Конфуз в държавата

В ареста ли е бизнесменът Васил Божков, или е пуснат по негова молба от центъра за задържане в Абу Даби? В неделя този въпрос не намери категоричен отговор. Оказа се, че дори прокуратурата е изненадана, защото досега нямало официално потвърждение, че Божков е престоял в ареста повече от две седмици.

Новината, че обявеният за издирване бизнесмен е арестуван в Обединените арабски емирства, съобщи първо главният прокурор Иван Гешев на 31 януари. С уточнението, че все още от ОАЕ няма официално потвърждение. Два дни по-късно - на 2 февруари, Гешев обяви, че вече има официално потвърждение от емирствата: “Изготвят се необходимите документи за екстрадицията му”. Очакваше се документите от около 120 страници да бъдат преведени миналата седмица.

В четвърътък обаче стана ясно, че обвиненията срещу най-богатия българин са нараснали от 7 на 11, в резултат на което документите са вече 200 страници.

В неделя по обед сайтът “Банкеръ” съобщи, че Божков е бил освободен от Центъра за задържане в Абу Даби и вече е в Дубай. Бил на свобода по негова молба, докато тече процедурата по екстрадицията.

Последва съобщение от външното ни министерство: “България не е уведомявана официално от ОАЕ г-н Васил Божков да е освободен от ареста. Посланик Богдан Коларов е отправил спешно запитване дали изнесената информация е вярна”.

Малко по-късно и БНТ съобщи, че собственикът на “Нове холдинг” е пуснат от ареста в Абу Даби, но му е отнет задграничният паспорт.

В изясняването на загадъчния казус се включи и говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Пред Би Ти Ви тя обясни, че “българската прокуратура не е уведомявана официално дали обвиняемият Васил Божков е бил в арест”.

“Дори за прокуратурата е изненада, че той е бил в арестно помещение повече от 2 седмици. Практиката в такива държави е да се отнема само паспортът”, уточни Милева. И припомни, че дали Божков е освободен, няма нищо общо с искането за екстрадиция.