Бизнесът все повече ще търси работници в пенсионна възраст

Който купува имот, трябва да има план за след 2-3 г.

Ръстът на цените ще продължи - трябва да се адаптираме

Kакво ще се случи идните 12 месеца в икономически план? Попитахме експерти:

1. По-добра или по-лоша ще е 2022 г . - за икономиката, за бизнеса и за портфейла ни?

2. Ще растат ли доходите?

3. Инфлацията по-висока ли ще е от икономическия растеж и с колко?

4. Какви други рискове могат да се появят за икономиката - откъм потребление, стабилност на бюджета, инвестиции или друго?

5. Къде ще е изгодно за инвестиране?

Ето и отговорите на икономиста Лъчезар Богданов

1. ПО-ДОБРА ИЛИ ПО-ЛОША ЩЕ Е 2022-А?

Има всички основания да очакваме по-добра година. Икономическият растеж ще бъде над 4%, а може и да надхвърли 5% - някои сектори още се възстановяват след шока от пандемията, но в повечето стопански дейности просто се ускоряват процесите на развитие, видими през последните 4-5 г. Износът на стоки и услуги ще остане основна трансмисия, позволяваща българските компании да се възползват от растящ глобален и европейски пазар.

Голяма промяна ще има при инвестициите – те бяха силно потиснати заради кризата и политическата несигурност. По-дългият хоризонт на планиране може

да отпуши

инвестиционния

потенциал

през 2022 г. Доходите – заплати и пенсии – растат с двуцифрени темпове, така ще остане и през 2022 г.

2. ДОХОДИТЕ.

 Демографските тенденции в отворената ни към европейския пазар на труда икономика неумолимо диктуват дългосрочен натиск за увеличение на заплатите. Дори около първия шок от пандемията, а сега дори много повече, бизнесът в почти всички сектори изпитва недостиг на работна ръка – и квалифицирана, и неквалифицирана. Реалността е, че за голяма част от трудоспособните българи и най-вече –за младите търсенето на реализация в по-богатите европейски страни е постоянна възможност. Затова бизнесът ще трябва да плаща растящи заплати, като същевременно разширява търсенето си на работници към хора в пенсионна възраст или такива, които се нуждаят от дълго обучение. Затова очаквам за поредна година да имаме двуцифрен ръст на заплатите. При пенсиите се получава много голяма структурна промяна – започнала още 2018-2019 с изпреварващото увеличение на минималната пенсия, последвано от добавките, и сега увеличението с поне 120 лева за практически всеки пенсионер. Това още не е осъзнато, но само последната промяна

дава над 3 млрд.

годишно повече

на възрастните хора

 3. ИНФЛАЦИЯТА ИЛИ РАСТЕЖА С ПО-ГОЛЯМ РЪСТ

Характерното за сегашната ситуация е, че имаме висока инфлация и висок икономически растеж – и в Европа, и в България. Икономиките се възстановиха неочаквано бързо след срива от пролетта на 2020 г. и защото правителствата “наляха” трилиони, за да компенсират бизнеси и да запазят доходите на работниците. След нормални кризи бизнес и домакинства излизат с “опустошени” портфейли, задлъжнели и без достъп до ново финансиране – а сега е точно обратното, индустрията не може да смогне да изпълни поръчките, които да захранят рекордното потребление.

В България наблюдаваме нещо подобно – растеж, съчетан с инфлация, което е съвсем различно от случилото се в началото и средата на 90-те години. Сега растат и цените, и физическите обеми на произвежданите стоки и услуги, така ще бъде и през 2022 г.

4. ДРУГИ РИСКОВЕ?

Бюджетните параметри засега не дават повод за притеснение. Дефицитът през 2021, както и през 2020 г. ще бъде доста под средното в ЕС.

В споразумението за новото управление заляга относително нисък дефицит, няма някакви огромни нови харчове или тотално разбиване на данъчната система. Държавният ни дълг е вторият най-нисък в Европа.

Но думата е за рисковете – всичко, казано по-горе, може за месец да бъде преобърнато с няколко популистки решения. Инфлацията е другият голям риск – всъщност той вече се материализира, ние трябва да се адаптираме към по-високите цени, защото фундаменталните причини не са резултат от българска политика или икономически дисбаланси. Задържането на висока инфлация обаче може да наклони рязко везните в дебата между привържениците на монетарни стимули и тези на стабилните пари в полза на последните.

Ако Европейската централна банка затегне достъпа до финансиране и лихвите се повишат, това ще стартира нова спирала на ограничен и по-скъп кредит през търговските банки и оттам – към бизнеса и домакинствата. Бизнесите, които разчитат на инвестиции или потребление, финансирано с постоянно нарастваща задлъжнялост при нулеви или минимални лихви,

ще бъдат силно ударени

Това пряко засяга покупките на жилища и други имоти, но косвено - всички дейности, обслужващи инвестиционния процес и строителството.

Предизвикателство ще бъде и нуждата от доста по-сериозно финансиране на различните програми за социално подпомагане и социални услуги.  

5. ИЗГОДНО ЗА ИНВЕСТИРАНЕ?

За домакинствата с по-скромни спестявания алтернативите не са много – ако целта е нисък риск. Данните месец след месец потвърждават, че българите пестят в банка – дори при нулеви лихви. Държавната гаранция и лесният достъп до спестяванията правят депозитите привлекателен вариант. Но търсещите доход не са доволни, те като цяло поглеждат към недвижимите имоти. Тук рисковете обаче се увеличават – първо, цените са вече доста високи, много над нивата от само преди 3-4 г., и второ, твърде

вероятно е лихвите

да се повишат,

а достъпът до кредит да стане по-труден. Казано иначе, който купи днес, трябва да има план на кого ще продаде след 2-3 г.; ако пък не продава, трябва да се направи добра сметка на разходите по поддръжка и очакваните наеми.

Все по-достъпно е директното участие на глобалните капиталови пазари, само че там волатилността е толкова голяма, че шансът на непрофесионален инвеститор да влезе в неподходящ момент е много висок. Остава и общият риск от рязък срив в цените на финансовите активи при обръщане на политиката на централните банки и вдигане на лихвите.