Материални лишения изпитват 39 млн. европейци

34,2% от българите, или 2,468 млн. души не могат да си плащат редовно сметките и изпитват материални лишения. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

България остава лидер в негативната класация на ЕС. След страната ни са Румъния с 23,8% от населението, което живее с лишения, и Гърция - с 22,2 на сто. Общо около 39 млн. европейци са в тази ситуация. Като дял от населението обаче има спад през 2016 г. до 7,8% при 8,1 на сто за 2015 г. Пикът пък е бил през 2012 г., когато икономическата криза е довела до близо 10 на сто бедни в Европейския съюз.

Всъщност в категорията “тежки материални лишения” влиза не само невъзможността на хората безпроблемно да си плащат сметките. А и още да поддържат дома си адекватно топъл, да посрещат неочаквани разходи, да ядат редовно месо, да си позволят една седмица почивка извън къщи, да имат телевизор, пералня, кола и телефон. Всеки, който не може да си осигури поне 4 от тези неща, се смята, че не води нормален живот.Данните на НСИ за индикаторите за бедност и социално изключване у нас през миналата година са почти идентични на тези на Евростат. Най-висок процент на хора, които са били в ситуация на бедност и лишения, е отчетен при българите над 65-годишна възраст. Близо 80% от тях попадат в категорията на хора с “тежки материални лишения”.

При младите българи до 17 години, процентът на изпадналите в материални лишения е 40%, а при работещите от 18 до 64 години - около 30.

Най-малко в ЕС са бедните в Швеция. Там под 1% от населението изпитва материални лишения. Дял от 2-3 процента се отчита за Люксембург, Финландия, Холандия, Австрия и Дания. Като абсолютна бройка най-много хора с материални лишения живеят в Италия - близо 7 млн. души.