Ако има дял от родното здравеопазване, в който реформата е напълно приключила и няма какво повече да се прави по отношение на организацията, то това е денталната медицина. Тя е изцяло частна и различните видове държавни, общински или ведомствени зъболекарски кабинети са отдавна в миналото. Още през 1998-2000 година, когато влязоха в сила законите за лечебните заведения, за съсловните организации и за здравното осигуряване, зъболекарските кабинети в поликлиниките и тяхното оборудване бяха разпродадени. По ирония, последните ведомствени стоматологии бяха тези в президентството и в НСО, но от 2005 г. и те не съществуват.

Изцяло частната дентална медицина в България, разбира се, не е някаква панацея и не означава, че зъбите на българина са в блестящо състояние. В училищата например няма училищни зъболекари както едно време. Там, където формално в сградата на учебното заведение има зъболекарски кабинет, той е частен и работи на общо основание – и с деца, и с възрастни. Вярно е обаче, че за децата до 18-годишна възраст пакетът от услуги, финансиран от здравната каса, е малко по-голям от този за възрастните и позволява да се лекуват не само кариесите, но и усложненията, предизвикани от тях.

Освен това специално за децата между 5 и 8-годишна възраст се провежда национална програма за силанизиране на първите постоянни дъвкателни зъби. Тяхната повърхност се покрива със специален защитен слой, който изгражда бариера между зъба и бактериите, а това снижава силно възможността за поява на кариеси (виж карето).
Фактът, че денталната практика е изцяло частна, не прави никак лесно утвърждаването на един стоматолог. Дори напротив. Конкуренцията в този сектор от здравеопазването е изключително силна и на пазарен успех могат да разчитат само добрите.

Това включва и притежаването на модерна съвременна техника. Дори най-евтиното оборудване на зъболекарски кабинет, което отговаря на съвременните изисквания, в момента е от порядъка на 50 000 до 70 000 лева. Най-скъпото може да стигне милиони.
Но дори най-евтиното е непосилно за един току-що завършил стоматолог. А и заради обстоятелството, че той още не си е изградил име, най-често начинаещите започват работа на заплата в чужди кабинети.

У нас все по-често напоследък се наблюдава и семейна приемственост при денталните медици. Бащата или майката например са зъболекари и са положили основите на бизнеса, а дъщерите и синовете им веднага след завършването си започват работа при тях и надграждат практиката. На този принцип работят много големите кабинети, които са цели клиники: освен няколко зъболекарски стола има и рентген, може и техника за поставяне на импланти и т.нат.

„Разбира се, банките с радост ще ви отпуснат заем от 100 000 лева, ако сте начинаещ стоматолог и искате да си обзаведете кабинет. Но честно казано, още на първата година можете спокойно да се обесите с този кредит“, казва председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов.

Причината е, че денталната практика е много зависима от финансовото положение на пациентите. В стоматологията няма клинични пътеки. Плащането от страна на здравната каса в момента позволява един пациент да получи услуги за не повече от 60 лева годишно. Достатъчни са за една съвременна пломба и едно вадене на зъб или за две вадения на зъб. Но с толкова пари трудно може да се лекува пулпит например, защото това е продължителен процес и изисква медикаменти. За нещо повече да не говорим – падането на един зъбен мост например и заменянето му с нов често излиза стотици левове, а поставянето на имплант – и над 1000 лева.

С други думи зъболекарят е много зависим от пациентите си. А в София, където населението е по-платежоспособно, работят около 3000 стоматолози и конкуренцията е невероятно голяма. А и по принцип у нас има огромно количество завършващи стоматолози и по показателя студенти по стоматология на глава от населението сме сигурно на едно от челните места в Европа. Освен в столицата стоматологични факултети има в Пловдив и във Варна и всяка година от тях излизат по 300 лекари при все по-намаляващо население. Макар че има и доста чужденци, конкуренцията в дентална медицина у нас е много голяма.

Това е и причината все повече стоматолози да си търсят работа в чужбина. Според регистъра на зъболекарския съюз издадените до момента удостоверения за работа в чужбина са над 500. Но според Миланов и много лекари се връщат оттам, защото конкуренцията в чужбина е не по-малка.

Другият голям проблем в денталната медицина у нас е твърде ниската орална хигиена и някакво като че ли нежелание на средния българин да посещава стоматолог два пъти годишно както е редно.

Въпреки че здравната каса дава твърде малко пари за зъболечение, едва 30% от българите се възползват дори от тези мизерни средства.

Дори хората, които иначе са свикнали да се грижат за здравето си, посещават стоматолог чак когато усетят, че се е натрупал много зъбен камък и трябва да се чисти, а това става на две години веднъж. Истината според д-р Миланов е, че всеки трябва да си има стоматолог, когото да посещава редовно, така както си има доверен адвокат, личен лекар, а жените – и гинеколог.

Защото отдавна е научно доказано, че състоянието на устната кухина е отражение на състоянието на целия организъм и е свързано с него. Например заболяванията на самите зъби се отразяват на кардиологичните проблеми. Заболяванията на венците са свързани с преждевременното раждане и с усложненията на диабета. Артритните заболявания също са свързани със състоянието на устната кухина, а и толкова много други. Добрият стоматолог е този, който пръв може да види зараждането на много болести. Да не говорим, че всяка година около 400 българи умират от рак на устната кухина, който също ще бъде видян първо от зъболекаря.


Спасяване на детските зъби

Програмата за силанизиране на зъбите на децата на възраст 5-9 години, на които вече са поникнали първите постоянни зъби, е уникална дори за географска Европа, а не само за ЕС. На Стария континент подобни програми е имало само в Скандинавските страни навремето, преди силанизирането да стане задължително и безплатно за децата.
Процедурата е донякъде елементарна и не много скъпа. Силанизирането представлява пълно покриване на дъвкателната повърхност на постоянните зъби със специално покритие, което изгражда бариера срещу бактериите, а оттам силно снижава вероятността от образуване на кариес. Прави се до две години след поникването на зъбите, когато те вече са окончателно минерализирани. Но преди по тях да са се появили кариеси.

По българската програма се силанизират само първите дъвкателни зъби – моларите. Това е напълно безплатно, като от родителите се иска само да подпишат информирано съгласие. Те могат срещу заплащане да силанизират и останалите зъби.

Програмата е петгодишна и е започнала през 2011 година, като има вероятност да бъде подновена за още един 5-годишен период. Обикновено се започва около първия учебен ден с национална информационна кампания, като се обхващат всички деца на тази възраст в цялата страна без изключение. Трае до ноември. Кампанията обаче цели и да повиши устната хигиена на децата, затова се набляга много на обучения на деца и родителите за това какви грижи трябва да полагат за устната кухина. Стойността на програмата е 1,6 млн. лв. годишно и се плаща от здравното министерство.