По време на откриването на последния фестивал Webit в София президентът Румен Радев призна, че се чувства като човек с аналогово съзнание. Въпреки че навремето е учил в математическа гимназия и дигиталният свят не му е съвсем непознат.

Но не могъл да скрие учудването си, когато посетил наскоро родната си гимнания и видял, че децата имат не черна, а интерактивна дъска. Върху която чертаенето на геометрични фигури става много по-лесно, а и носителят е напълно електронен.
Точно такава интерактивна дъска ни посреща в 125-то СУ „Боян Пенев“ в столичния квартал „Младост 1“. Вярно е, че става въпрос само за една класна стая – така наречената математическа лаборатория. Още след монтирането й, когато децата видели всичките й функции, казали единодушно, че всички класни стаи трябва да са такива.

Възможностите за снабдяването на цялото средно образование с интерактивни дъски са повече от нищожни. Една такава технологична новост струва към 35 000 лева заедно със софтуера. В „Боян Пенев“ парите са осигурени от бюджета на общинското училище – 30 000 лв., и още 5000 от училищното настоятелство, т.е. от родителите.
Отделно от това в класната стая всяко място е снабдено с персонален лаптоп, който има безжична връзка с дъската. Така по всяка време учителят има възможност да „вземе“ начертаното от ученика на лаптопа или неговото решение на задачата и да я обсъди на целия клас.
Софтуерът на дъската е унгарски – MozaBook, в който има предварително подготвени чертежи на основни геометрични фигури, част от които може да са и пространствени. Качени са и интерактивни уроци по всички учебни дисциплини, с демонстрации на опити по физика и по химия, част от които са предедени на български.
Уроците по история например са много интересно разработени – дават възможност на децата да се разхождат из древни градове и да възприемат важни исторически събития по забавен начин.
В лабораторията заварваме ученици от 7-ми клас от паралелка със засилено изучаване на математика. Сред тях е и 12-годишният Ангел Райчев, който миналото лято се завърна със златен медал от математическата олимпиада в Хонконг. При това спечелил всичките 15 от 15 възможни точки, което досега се е случвало само два пъти на това състезание с български ученици. И двата пъти това се случва на възпитаници именно от тази гимназия, въпреки че на състезанията се явяват деца от почти всички математически гимназии в България.

По пътя към дигитализацията

Директорката на 125-то СУ „Боян Пенев“ Венелина Николова разказва, че това далеч не е единствения дигитален помощник на училището. В „Боян Пенев“ например от години има електронни дневници. Въведени са още през 2006 година, когато е създаден и сайтът на училището.

В е-дневника преподавателите пишат оценки на учениците, могат да пишат и бележки до родителите. Родителят може сам да посещава профила си и да вижда какво е написано за неговото дете. Системата е направена така, че при оценки 2 и 3 или някаква бележка, родителят веднага получава съобщение, така че да бъде уведомен бързо.

От тази година функциите му са разширени с възможността ръководството да качва различни документи вътре, така че да бъдат видяни от всеки, който проявява интерес. Обсъжда се възможността да се направи и мобилен вариант на е-дневника.
Но докато е-дневниците не са някаква кой знае каква новост и вече много училища имат такива, училището на „Младост 1“ е възприело още една иновация – записванията и класирането за приемане на учениците в първи клас, става изключително само по електронен път.

Онлайн записванията са възприети преди 4 години, за да спестят на родителите времето в чакане на опашки. На практика това е единственият начин за записване в училището, защото самата система прави цялото класиране без човешка намеса. И ако преди това е имало възражения, от четири години насам не са получавали жалби, защото целият процес и прозрачен и ясен.

„Родителят попълва онлайн един документ, праща го и получава автоматично входящ номер. Дали сме възможност и тук на място да се кандидатства, но родителят пак трябва да свърши всичко сам, само че на наш компютър“, разказва Николова. Тя се учудва, че въпреки ниския разход за една такава система твърде малко училища прибягват до нея. В София например само още едно училище има такава система за кандидатстване.

Всяка година училището прави по 6 паралелки първолаци, в които могат да влязат общо 144 деца при около 300-400 кандидатстващи. И това не е само защото „Младост“ е голям квартал. Самото училище се слави с доброто качество на знанията, които дава. Миналата година външното оценяване след 7 клас е поставило „Боян Пенев“ на осмо място в София, като не се смятат частните училища, а само държавните и общинските. И тъй като родителите следят тези показатели, напливът е доста голям.

Програмиране още от първи клас

Математическите гимназии или както е в случая – обикновени училища със засилено изучаване на математика, не са непознати за по-големите софтуерни фирми в страната. Те често ги наобикалят в стремежа си да посеят у децата интерес към програмирането.
„През последните три училището участва в инициативата „Бъдещето е код“. В рамките на тази учебна година партньор ни е Хюлет-Пакард. Представители на компанията разказват на седмокласниците какво представлява професията на програмиста и какви са техните реални възможности за реализация, като срещите се провеждат под формата на извънкласни занимания“, разказва директорката.

Преди две години училището започва проект и с Европейския софтуерен институт по образователна роботика. Ударението не е толкова върху занимателната част, а върху възможността за възприемане на различни мисловни модели. Например в рамките на тази учебна година децата в четвърти клас работят с роботи, за да онагледяват изучаваното в часовете по математика. От по-следващата учебна година на третокласниците предстои да се сблъскат с един нов предмет – компютърно моделиране и сегашните занимания с роботи на практика подготвят почвата за тази дисциплина.

При нея децата използват готови модели и компютърни команди, които са разбираеми за тях. На практика те програмират, без да знаят, че правят това и без да се притесняват, че става въпрос за нещо сложно.

Тази дисциплина ще е задължителна за сегашните първокласници навсякъде в българските училища след 2 години, когато те станат трети клас. Обучението по нея на първо време ще е в 3 и 4 клас, но се предполага, че по-късно ще продължи и в горния курс.

Изоставането

Обяснението на преподавателите по технологии от 125-то СОУ „Боян Пенев“ за липсата на достатъчно кадри за софтуерната индустрия, е, че учебната програма по технологичните дисциплини през последните 15 години не се е променила и на йота.
„Ние учим учениците чак до 10-ти клас на неща, които в момента, в който те завършат, са вече морално остарели и неприложими. Просто защото към момента учебната ни програма е такава. Ние се принуждаваме да ги учим не на модели и подходи за креативно решаване на различни проблеми, а на неща, които са в голямата си част „копи-пейст“, споделя Стефана Петрова, заместник-директор на училището.

По-правилният подход би бил да ги учат как да използват всички възможности на един софтуер, за да се научат да постигнат онова, което са си представяли. За това би спомогнал единствено модулния подход, т.е. възможността всеки срок да има различни обучения. Например по математическа лингвистика, приложна физика или химия и други такива.

Всъщност сегашното положение е свързано до голяма степен с един от основните недостатъци на българското образование – възприемането на всяка грешка или неуспех като някакъв грях или някакво неприятно преживяване.

Модерното образование е нещо съвсем друго. На децата се дава да решат една задача, но всяко се оставя само да я реши, дори ако учителят види, че тръгва по грешен път. То се оставя да стигне до резултата и след това всички заедно разсъждават къде е възникнала грешката. Или казано с други думи – на децата нищо не се предоставя наготово. Защото по-важното е да се научат сами как да мислят.