България иска да привлече китайски инвестиции най-вече в големи проекти. На срещата в края на ноември в Будапеща на страните от инициативата 16+1 премиерът Бойко Борисов спомена, че разчита в сътрудничество с Китай, за да бъдат изградени автомагистралите “Хемус” и “Черно море” и жп линията Русе - Варна. В интервю за “24 часа” китайският посланик Джан Хайджоу добави към тях концесията на летището в Пловдив, мост на Дунав и АЕЦ “Белене”. Акцентира и на инвестициии в туризма и земеделието.
Пред “24 часа” министърът на икономиката Емил Караниколов заяви, че е помолил бизнеса и науката да представят проекти, с които да привлекат китайски вложения.
Следващата среща на формата 16+1 ще бъде тази година в София. “24 часа” в поредица от публикации ще представи проектите, които биха били привлекателни за китайските инвеститори.
Едната от тях инвестира в румънската АЕЦ “Черна вода”
Две китайски компании и банка идваха в България, за да се запознаят с проекта АЕЦ “Белене”. И трите са държавни.
Въпреки че източници от властта казват, че интерес съм втората атомна централа проявяват три компании, единствено китайците са заявили публично намерението си да инвестират в нея.
Първо у нас дойдоха - на 24 август 2016 г., представители на China General Nuclear Corporation (CGN). Те се срещнаха с енергийния министър Теменужка Петкова.
Основно
китайската
компания се е
насочила към
Европа
На сайта ѝ има съобщение от 14 октомври 2014 г., че CGN e станала инвеститор на блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала “Черна вода” в Румъния.
Съобщение от 9 ноември 2015 г. гласи, че CGN и Румънската национална компания за ядрена енергетика са подписали меморандум за разбирателство за разработване, изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на румънската АЕЦ.
Тази ядрена компания е стъпила и в Обединеното кралство. На 21 октомври 2015 г. CGN и EDF са подписали инвестиционно споразумение за изграждане на ядрената централа “Hinkley Point C”. Китайският консорциум, ръководен от CGN, ще инвестира и ще строи проекта, както и ще разработи ядрените проекти на Sizewell C (SZC) и Bradwell B (BRB), съобщават от корпорацията тогава.
Само три месеца по-късно, на 5 декември, при премиера Бойко Борисов
дойдоха
представители
на друг китайски
ядрен гигант
- China National Nuclear Corporation (CNNC). По това време кабинетът “Борисов 2” е в оставка.
Корпорацията е наследник на китайското министерство на атомната енергетика. Тя е от водещите в сектора в международен план, като разработва мини, проектира, изгражда и оперира ядрени реактори и съхранява отработено ядрено гориво. В момента корпорацията оперира 16 реактора в Китай и изгражда още девет. Има 100 дъщерни фирми, а служителите ѝ са над 100 хил.
И двете компании проявяват интерес да инвестират в АЕЦ “Белене”.
Представен им е проектът, както и условията на българската държава - АЕЦ “Белене” да се реализира на пазарна основа, да няма държавни гаранции, както и договори за дългосрочно изкупуване на електроенергията.
Представителите на СNNC
са потвърдили
готовност за
участие в
реализацията на
проекта при
подобни условия,
съобщиха тогава от правителствената пресслужба. Те са уведомени и за арбитражното решение за “Белене” и че след като НЕК изплати дължимото на “Атомстройекспорт”, ще придобие оборудването. На китайците е казано, че това ще позволи отделянето на активите на централата в проектна компания и
ще стартира
приватизация
Съвпадение е, че на следващия ден, 6 декември, Министерството на енергетиката превежда на НЕК отпуснатия от правителството заем от 601 617 133 евро.
Странно е, че и двете конкуриращи се в Китай ядрени компании през 3 месеца идват в България за “Белене”. Странно, защото през януари 2014 г. по разпореждане на китайското правителство компаниите CNNC, CGN, SNPTC и други подкрепящи фирми сформират Алианс за ядрена промишленост в Китай, за да покажат хармония и да се премахне вредната конкуренция на външни пазари. А през май 2016 г. от CGN заявяват, че няма да се конкурира с CNNC на едни и същи пазари в чужбина. Двете компании се надяват да изнасят съвместно разработения ядрен реактор Hualong One.
Възможно е и двете посещения да са съвместно проучване.
Да припомним, че и трета китайска ядрена компания - State Nuclear Power Technology Corp (SNPTC), идва в края на 2015 г. у нас, но
с покана да
инвестира в 7-и
блок на АЕЦ
“Козлодуй”
9 дни след визитата на втората китайска компания - CNNC, при премиера идват представители на Индустриалната търговска банка на Китай, която проявява интерес към финансирането на търговски проект за изграждане на АЕЦ “Белене”.
След тези сгъстени визити следва година застой. Но в интервю за “24 часа” преди дни китайският посланик Джан Хайджоу потвърди интереса на ядрените компании от страната му към АЕЦ “Белене”.
В енергийните среди обаче има притеснения, че ако китайски компании станат инвеститори в “Белене”, те ще искат да я строят китайци.
Другото опасение е, че ще искат и неядреното оборудване да е тяхно. Допускат, че по аналогия с британската ядрена централа, китайските компании ще настояват следващата ядрена мощност също да е тяхно производство.
Дали ще стане втората ядрена централа мажоритарно китайска още е рано да се каже, тъй като още не е ясна процедурата за привличане на инвеститор. А междувременно излезе и вариантът с унгарската “Пакш 2”, при който “Росатом” отпуска инвестиционен кредит, който да се изплаща след пускане на мощностите. Този вариант бе предложен от “Росатом” и на България.
Търг до Нова година не бе обявен
Оборудването за ядрения остров за двата реактора на АЕЦ “Белене” вече е платено и е собственост на НЕК. Така че има лицензирана площадка, на която са започнали строителни дейности. Има технически проект, който бе пред одобрение, преди да бъде спряно строителството. Има валидни разрешения по Закона за безопасното използване на ядрената енергия, Закона за опазване на околната среда и ЗУТ.
Все още обаче активите на АЕЦ “Белене” не са отделени в проектна компания. Няма и решение на МС за възобновяване на проекта.
Поне публично не е известено и как ще бъде избиран инвеститор. Дали ще се продава проектната компания ведно с активите на “Белене” от агенцията за приватизация, дали ще се търси стратегически инвеститор, а държавата ще участва с активите като апорт и ще има ли изобщо държавно участие.
10 °
26 °
