Образование и чуждестранни инвестиции - това увеличава тази прослойка. А от нейната численост зависи социалният мир

Заключението на американския институт “Брукингс”, че през септември 2018 г. за пръв път 50% от човечеството вече са в средната класа, а бедните и хората в риск от бедност вече не са глобално мнозинство, не е ново за нас, икономистите.

Колегите от “Брукингс” вербализираха тенденция от последните няколко години. Границата от 11 американски долара потребление за член на домакинство на ден е широко възприета от много икономисти и международни организации като ООН, Световната банка и ОИСР. Това се равнява на потребление от

тричленно

домакинство с

малко дете

около 1268 лв.

на месец

Увеличаването на групата на средната класа в световен мащаб дължим основно на Индия и Китай. Но този резултат не може да бъде пренесен и сравняван автоматично с българската средна класа. Причината е в това с какво сравняваме. Ако се сравняваме със средната класа в ЕС, с каквато мнозина българи отъждествяват желанията си, у нас тя е много малка част от населението и се концентрира в големи градове като София, Пловдив, Варна и Бургас. По този критерий нашата средна класа не минава 40-50 хиляди души.

Другият начин да определиш средната класа е да го направиш спрямо стандарта на конкретната страна. Така погледнато,

средната класа

у нас би била

20-30% от

населението

Трети ракурс към числеността на средната класа ни дават социолозите и статистиците. По техни прогнози средната класа у нас наброява 400 хил. души и те я определиха като “изтъняваща”.

Но не може да не отбележим, че по показателя численост на средната класа много бавно настигаме европейския стандарт.

Почти невъзможно е нашият пенсионер да настигне европейския по доходи. От изследванията на Института за пазарна икономика се вижда, че най-бедните хора в България са тъкмо пенсионерите и изолираните в гета. А в групата на най-богатите 10-15% от населението са живеещите и работещите в столицата и големите градове, работещи преобладаващо интелектуален труд. Това е ситуацията със средната класа в България. Проблемът е как да я увеличим, защото

в нейната

численост е

гаранцията на

социалния мир

у нас. В тази посока е показателно и друго изследване, огласено преди дни - на Световната банка, според което България е на 44-о място по човешки капитал сред 157 страни по света. Определящи критерии в тази класация са детската смъртност - т.е. каква част от новородените оцеляват, което е особено важно за африканските страни. Друг критерий е медицинската грижа - т.е. ако можеш да доживееш по-късна възраст, можеш да реализираш по-голямата част от потенциала си. В тази връзка се оценяват и навиците на хората. Защото здравеопазването може да е качествено,

но ако пием,

дрогираме се

и пушим

прекомерно, животът ни ще е по-кратък независимо от нивото на здравеопазване.

Друг критерий са времето и качеството на образованието. Изследването PISA измерва нивото на учениците в средното училище и по този показател много сериозно изоставаме. Имаме една малка група състезатели, които се явяват на олимпиади, но останалата част от децата са до стандарта.

Но и в тази класация зависи с кого се сравняваме. Спрямо повечето европейски държави например изоставаме, включително от Русия и Сърбия. Докато спрямо държавите в Африка, за част от които са характерни изключителна бедност и висока детска смъртност, сме много по-добре и в изпреварваща позиция.

Като цяло обаче средната ни класа изтънява. Политическата класа не се интересува особено от нея. В нито една политическа сила не са набелязани мерки за нейното увеличаване. Най-вероятно, защото интересите й са по-трудни за задоволяване политически. Защото е по-образована, следи по-внимателно какво се случва в държавата, не може да бъде прилъгвана лесно със социални придобивки. За разлика от

пенсионерите,

които лесно

поддават на

лозунгите

за удвояване и утрояване на пенсиите, имат по-малък достъп до информация и с много по-голямо желание отиват да гласуват.

Ако съм политик например, най-вероятно бих опитал да обещавам нещо на тях вместо на средната класа.

Следваме ли политиката на правителството напоследък за увеличаване на максималния осигурителен доход, това е най-засегнатата група. Защото поради това, че тя работи и изкарва много пари, от нея се опитват да вземат повече.

Какво трябва да се направи? Едното е да се работи по радикална промяна в образованието. Преди време имаше реформа, която се случи, и тя бе насочена към онази група от населението ни, която не получава никакво образование. Но трябва подход към най-креативната и най-активната част от населението.

Другото е да направим страната си привлекателна за чуждестранните инвеститори, които предоставят работни места. Когато тук дойде фирма отвън, която плаща 3-4-5 хиляди лева заплата, това създава средна класа. Освен това тя не зависи от властта, защото не е сред фирмите, които получават обществени поръчки. А в същото време имаме интелектуален труд, внос на ноу-хау, който не се изчерпва само с технологии и предписание как работи еди-коя си машина, а имаме и внос на мениджмънт, на организация на работата, което възстановява по западен образец навиците ни за труд.