Възнагражденията в строителния бранш по официални данни са нараснали 4 пъти за 17 години

Тенденцията на увеличение на заплатите в последните години не подмина и строителния сектор. Както в много други браншове, и в строителството все повече ръководители на фирми се оплакват, че трудно намират кадри, особено квалифицирани. На среща в лидера на БСП преди дни председателят на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илия Терзиев заяви, че в бранша искат 20% повишение на заплатите, за да спре изтичането на кадри в чужбина.

Преди няколко месеца бившият вече изпълнителен директор на КСБ Иван Бойков заяви в интервю за “24 часа”, че поне големите строителни компании у нас

вече предлагат

2000-3000 долара

месечни заплати

на ръководители на обекти, което е съизмеримо със заплащането в повечето страни от ЕС. И въпреки това трудно намират желаещи.

Ръководител на обект е човек с поне средно техническо образование и това е изискване на Закона за устройство на територията.

Следващите по ниво на заплащане са майсторите, чието възнаграждение е с около 25 до 30% по-ниско. Следват квалифицираните специалисти и накрая са неквалифицираните.

Конкретните заплати за тези категории работници няма как да се оповестят, защото това е конфиденциална информация, която се третира като фирмена тайна. Според арх. Веселин Колев, експерт в направление “Инвестиционна политика” на “Главболгарстрой холдинг” АД, човек може сравнително лесно да сметне заплатите, като ги съпостави със заплащането на майсторите, които вика у дома.

“В момента квалифицираните майстори няма да дойдат да ви работят вкъщи за по-малко от 50 лева на ден, а за някои по-сложни неща искат дори 100 лв. надница. По-неквалифицираните дейности – лепене на тапети или поставяне на плочки, могат да минат и с между 30 и 50 лв.”, каза пред “24 часа” арх. Колев.

С други думи, заплатите на неквалифицираните работници в строителството са

между 700 и 1200 лв.

месечно

(при 23 работни дни в месеца), а на квалифицираните - между 1200 и 2300 лв. Ръководителите на обекти получават над тези суми. Националната статистика обявява доста по-ниски нива на средно заплащане (виж таблицата), които в момента са някъде около нивата на заплащане за слабо квалифициран труд.

Обяснението е много просто - в строителството около 35-40% от дейностите се извършват от общи работници, които първо са предимно сезонни работници, и второ – нямат никаква квалификация. Тяхното заплащане дърпа надолу средните стойности.

Другата причина е, че става въпрос за заплатите по трудов договор, а не за цялото възнаграждение. В момента минималният осигурителен праг в строителството се движи

между 510 и 790 лв.

в отрязъка от неквалифициран труд до ръководител на обект.

Въпреки това от данните на НСИ могат да се проследят тенденциите при заплащането в строителството. Ясно се вижда, че средната заплата в този отрасъл е нараснала точно 4 пъти за последните 17 години – от 2000 до 2017 г.

Това е съвсем малко под ръста на средната работна заплата в България за същия период, която е нараснала с 4,2 пъти.

В строителството има един основен тренд по отношение на заплатите, който действа почти автоматично – в годините на бум в строителството заплатите

нарастват многократно

по-бързо,

отколкото в годините на криза и свиване на сектора.

През 2000 г. средната месечна заплата в сектора според данните на НСИ е била 204 лв. Тя нараства всяка следваща година, но с много ниски темпове. През 2004 г. например е стигнала 245 лв. По онова време строителството получи силен тласък и през следващата 2005 г. строителите вече вземат 267 лв., на по-следващата година заплатите им стават 298 лв. и т.н.

В навечерието на кризата през 2009 г. средната заплата в строителството е вече 563 лв. Тя продължава да нараства и през следващите няколко години, но вече много по-бавно. А и трябва да се има предвид, че по онова време в сектора имаше масови съкращения.

Едва през 2014-2015 г. заплатите започнаха да се увеличават по-чувствително и през 2017 г. те стигат вече 821 лв.