Много от водещите политици в България имат ясна позиция, която е в подкрепа на Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Тя е следствие от общата проевропейска адаптация на българското общество и доброто отношение на мнозинството от българите към САЩ и евроатлантическите ценности. Сред българските политици тази линия на поведение е най-характерна за управляващата партия ГЕРБ заради добрите им отношения с лидерите на страните в ЕС.

Поради тази причина опозиционните депутати и други български политици, които критикуват управляващата партия, използват ситуацията, за да критикуват косвено и политиките на ЕС, които влияят на статуквото в България.

От една страна, не трябва да се забравя, че голяма част от българското общество има положително отношение към Русия. Причината за това е, че Русия е помогнала за Освобождението на България от Османската империя през 19 век.

Най-често правителството и паралелно ЕС са критикувани от Българска социалистическа партия и националистическата партия „Атака”, чийто лидер Волен Сидеров е известен като русофил, който често изразява отрицателното си мнение към ЕС и САЩ. Неговата позиция не беше толкова явно проявена напоследък, защото неговата партия стана коалиционен партньор в последното правителство на ГЕРБ. Като цяло антиевропейската и проруската позиция на Сидеров се дължи основно на неговите търговски интереси.

Друг ярък пример за политик, който има антиевропейска позиция, е президентът на България Румен Радев, който в момента е най-важният опозиционен политик в България, заедно с лидера на БСП Корнелия Нинова. Радев бе подкрепен по време на президентската кампания през ноември 2016 г. от опозиционната партия БСП и лично от лидера на партията Корнелия Нинова. Радев успя да победи кандидата на ГЕРБ със силна преднина на изборите и оттогава президентската институция обяви война на правителството.

След края на българското председателство на Съвета на ЕС, заедно с положителните коментари за представянето на страната, президентът Радев говори негативно както за правителството в България, така и на ЕС. Той заяви, че добрите думи на ЕС за България са просто стандартен комплимент и добави, че Брюксел просто не може да си позволи друг тон.

Радев продължи да поддържа антиевропейската си позиция, като критикува ЕС и заяви, че алиансът може да бъде успешен само ако представлява успеха на всички негови държави. Президентът дори подхвърли, че много хора вярват, че решенията и политиките в ЕС се решават от тесен кръг от хора. Като цяло, думите му насаждат в обществото недоверие към институцията на ЕС.

Сегашният лидер на БСП Корнелия Нинова също се стреми към тази цел. От една страна, нейното поведение е свързано с водещите настроения на нейната партия, особено сред най-бедните българи - повечето от тях имат проруска и антиевропейска и антиамериканска нагласа. От друга страна, Корнелия Нинова е антиевропейски настроена, защото бившият лидер на БСП и нейният личен политически враг Сергей Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС). По тази причина Корнелия Нинова често критикува европейските политики, дори когато те са наложени от ПЕС, в която БСП е член.

Друг политик, който е прави впечатление с антиевропейската си реторика, е бившият кмет на София Стефан Софиянски. Темата, която той често коментира и чрез която успява да изрази негативното си отношение към ЕС, е предстоящото влизане на България в еврозоната и приемането на еврото като официална валута в страната.

Софиански, който е десен политик, по принцип не е против влизането на България в еврозоната, но смята, че България ще бъде осъдена на вечна бедност, ако приеме еврото, преди да бъде добре подготвена за тази стъпка.

Бившият външен министър Соломон Паси също изрази мнение, че ЕС има абсолютно погрешна позиция по въпроса за миграцията. Той подчерта, че ако Брюксел не излезе с план, ЕС няма да може да се справи с притока на нелегални бежанци от Африка през следващите 30 години. Паси е известен като силен поддръжник на САЩ и той често критикува позициите на ЕС, когато те са в конфликт с политиките на САЩ.

Една от най-коментираните теми в медиите през лятото се оказа икономическата политика на американския президент Доналд Тръмп и неговите санкции срещу други страни. Анализаторите описваха действията на Тръмп като пропагандни, като същевременно се подчертаваше неспособността на европейските медии да се справят с него. Анализаторът Боян Чуков, който е и политик, твърди, че Тръмп атакува силно други страни и поставя под въпрос проблема за свободата на словото в САЩ.