Битка срещу сивия сектор или битка на големите срещу малките? Двете версии се сблъскаха челно в началото на 2016 г., когато протести на казанджии белязаха новата регулация, забраняваща свободното варене на ракия в селските казани от 1 януари до 30 юни.

Логиката на промяната, за която настояваше от години Националната лозаро-винарска камара, е че беритбата на плодове в България масово започва от началото на юли и до края на годината всичко вече е изварено. Гроздето се бере още по-късно, в началото на есента, но и при него варенето традиционно приключва преди Коледа. Затова в първите шест месеца на годината казаните могат да работят само след уведомление на Агенция „Митници“ и в присъствието на нейни служители.

Индустриалните винпроми многократно повтаряха, че през зимните месеци част от казаните всъщност варят на тъмно нелегален алкохол. По техни изчисления става дума поне за 30 млн. литра. „Сивият сектор на пазара на алкохол варира между 30 и 50%, като държавата губи годишно от акциз и неплатен ДДС между 60-70 млн. лв.“, коментира шефът на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев. Според последните официални данни на Министерство на икономиката, за 2014 година, декларираното производство на плодова ракия е 625 356 литра Сравнено с общото производство на твърд алкохол в страната - близо 34 милиона литра за същата година, излиза, че легалната плодова ракия е едва 1,8 процента. При това ситуацията в предишни години е била далеч по-лоша - през 2011 г. легално произведената плодова ракия е била едва 87 151 литра, т.е. за четири години декларираното количество се е увеличило повече от четири пъти, въпреки че консумацията на алкохол не се е променила драстично.

Още един аргумент, който доказва основанията на големите винпроми, е в заловените над 367 000 литра нелегален алкохол от Агенция „Митници“ за последните 3 години. Министерството на финансите пък отчита ръст в пъти при събираемостта на акциз от селските казани при новата регулация. За първите три месеца на тази година приходите от акциз са 120 748 лева, сравнени с едва 38 089 лв. за същия период на 2015 година.
Протестите на казанджиите обаче продължават периодично и до момента, главно заради въведеното със същата законодателна промяна изискване казаните с обем от 500 литра и нагоре да се третират като винпромите. Тоест да се регистрират с лиценз, като акцизен склад.

„Преди това важеше за казаните от 1000 литра и нагоре. Сега, като го свалиха на 500 литра, ще трябва да регистрираме нови фирми, да вадим нови разрешителни, включително и акт 16, така ни удариха. Ако имаш два по-малки казана, по 350 литра например, пак надхвърляш ограничението. Не всички имат средства за цялата разправия около лицензите, някои колеги направо затвориха“, оплакват се казанджиите. 300 от тях протестираха и в първата седмица на юни на главен път Е 79 в Кресна.
Извън противопоставянето между малки и големи, картината на пазара показва увеличение на производството и продажбите на алкохол през 2015 година.
Последните данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното показват двоен ръст в производството на винзаводите и избите през миналата година - от 74 695 135 л през 2014 г. до 136 680 527 л през 2015 г. Подобен тренд се наблюдава и при преработеното грозде – от 108 945 тона през 2014 г. до 195 860 тона през 2015 г. Миналата година България е изнесла повече от 50 млн. литра вино, а вътрешното потребление е било близо 120 млн. литра.

Индустриално произведената гроздова ракия в България традиционно варира между 8,1 и 8,3 милиона литра. Единствено през 2013-та са произведени над 10 милиона литра.
По данни на „Nielsen България“* продадените количества ракия са намалели с 5 % през 2014-та в сравнение с предходната 2013 година, но през 2015-та отново са се увеличили, и то с 8,6 на сто.

Любопитна тенденция на пазара е, че чувствително нарастват продадените литри алкохол с анасон. Отново по данни на Nielsen този ръст е от цели 14 % през 2015-та спрямо 2014-та. Продажбите в лева на анасоновите напитки също имат двуцифрен ръст от 11,8 на сто.

При виното продадените литри са с 15,4 % повече през 2015 г. спрямо 2014 година. Български вина са спечелили 150 златни отличия на международни конкурси.
Според информацията на Националната лозаро-винарска камара 34% от всички продажби на високоалкохолни напитки на легалния пазар се държат от ракията. Следва водката с 30% пазарен дял, на трето място е уискито. Информацията от Националния център по обществено здраве и анализи допълва картината. Според нея през 2014 година всеки седми българин всеки ден е употребявал твърд алкохол - ракия, водка, мастика или уиски. Това са 13,8% от хората на възраст между 25 и 64 години.

*На база продажби в обем/стойност, докладвани от Nielsen чрез ритейл одит данни за алкохоли, за периода от декември/януари 2013 г. до октомври/ноември 2015 г., тотал България без дискаунтъри.


Ще има ли европари за избите?

Нито един проект за модернизиране на българското винопроизводство няма да получи евросубсидии по Програмата за развитие на селските райони до 2020 г., алармират периодично от Националната лозаро-винарска камара. Причината е, че секторът не е определен като приоритетен по програмата и всеки винен проект ще получава с 35 точки по-малко от проектите за производство на плодове, зеленчуци, месо и мляко, определени като приоритетни. „Станахме свидетели на смешни спорове дали гроздето е плод или не е. Експертите от министерство на земеделието дори посочиха, че десертното грозде е плод, а виненото не е. Обидно е това, което се случва“, разказаха на поредица от срещи с медиите шефовете на камарата. „Сектор винопроизводство е чувствителен и модернизацията е задължителна. Ще ви дам пример - след всеки дъжд гроздето се пръска с хеликоптери. Миналата година си купихме 5 трактора и разходите ни за пръскане намаляха с 40%. Освен това бъчвите в избите трябва да се сменяват на всеки 5 години“, разясни наскоро шефката на една от големите винарски изби.

„Категорично, проекти за модернизация на винзаводи по новата Програма за развитие на селските райони ще бъдат одобрени. Целият ресурс по мярката е 270 млн. евро до 2020 г. Толкова много средства не могат да бъдат изразходвани от производителите на плодове, зеленчуци, месо и мляко, така че със сигурност ще останат средства за винопроизводство“, е официалната позиция от Министерство на земеделието и храните. „Ако направим виното чувствителен и приоритетен сектор, то тогава целият този ресурс ще бъде усвоен от винопроизводители, защото те могат да заявят проекти за 2-3 млрд. лв. Тогава нито един за преработка на плодове и зеленчуци няма да може да се финансира“, мотивира се земеделският зам.-министър Васил Грудев.


Къде е най-евтин алкохолът

Изследване на платформата за онлайн резервации на ресторанти и заведения alakart.bg показва, че уискито в Испания и Италия е по-евтино от това в България. Сравнявана е цената на бутилка Johnnie Walker Red Label 700 ml. В Япония тя струва около 10 евро, в Италия се продава за 11.70 евро, в Испания - 12 евро, 13 евро в Люксембург. В България същата бутилка се продава за около 13.30 евро (25 лева).
В Турция, в Швеция и в Обединеното кралство цените са доста по-високи. Там уискито бутилка Johnnie Walker струва съответно 26 евро, 26,50 евро и 27 евро.
Според това изследване най-евтин е алкохолът в Замбия и в Албания.