Томчо Томов, БСК

Ключов проблем пред конкурентоспособността на българските предприятия е липсата на кадри с необходимата квалификация, умения и компетенции. Глад за специалисти със средно образование има не само у нас, но и в цяла Европа, а те са гръбнакът на всяка икономика. Проучванията на Българската стопанска камара (БСК) показват, че над 65% от работодателите изпитват затруднения в това отношение. Най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, кранисти, готвачи и др. Сред най-потърпевшите отрасли са добивната, химическата, металургичната, дървообработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството.
На този фон, липсва работеща система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите от квалификации (на регионално и секторно ниво), с която да е обвързан държавният план-прием в професионалните гимназии.

Делегираните бюджети превърнаха ученика в „пари“, а това доведе до недобре регулирана конкуренция между различните видове училища в полза на езиковите паралелки и т.нар. „елитни“ училища, от която основен губещ са професионалните гимназии. В същото време, необяснимо се бави въвеждането на поднормативната уредба за защитените от държавата професии. За последните 12 години броят на учениците в професионалните гимназии е намалял с около 30%, като се засилва тенденцията на бягство на младите хора от професии, свързани с промишлеността - натам се насочват основно ученици с нисък успех и липса на мотивация.
 

В резултат на всичко това, тече процес по закриване на паралелки и дори на цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии. Липсват стимули и облекчения за инвестиции на работодателите в професионалното образование, няма ефективни нормативни предпоставки и насърчения за публично-частно партньорство между бизнеса и образованието, за създаване на квалификационни фондове и квалификационни клъстери. Твърде много въпросителни има и около въвеждането на т.нар. дуално обучение заради множеството неуредени оперативни въпроси, вкл.: договорни отношения между страните; обезщетения за неспазени договори; специални изисквания към предприятията и работните места, предоставяни за дуално обучение; промяна на работното място и командироване на обучаващи се; квалификация и сертифициране на наставниците; минимален кредит от време за изпълнение на задълженията от страна на наставниците; контрол на изпълнението на ангажиментите по договорите за дуално обучение и пр.

Съществен проблем е и застаряването на преподавателския състав, чиято теоретична и практическа подготовка все по-малко кореспондира с нивото на технологично развитие на съвременните производства. Във времето на електрониката и компютърната техника, лазерните и електронно-лъчевите технологии в някои специалности все още се преподава по учебници, писани преди половин век. Ако през 70-те години на миналия век придобиването на една квалификация е позволявало тя да има устойчивост за около 30 г. (приблизително колкото е трудовият стаж), днес жизнеността на компетентността е много по-кратка. Според проучване на БСК, актуалността в познанията на инженерите и икономистите е между 2 и 5 години. Това означава, че няма еднократно придобиване на знания, че веднъж придобитото образование и квалификация не е за „цял живот“, а само въведение, подготовка за прехода към ученето през целия живот.

Добрата новина е, че все по-осезателната липса на кадри вече е осъзнат и от отговорните институции проблем и те започват да търсят начини за неговото преодоляване. Лошата новина обаче е, че реформите все още са на идейно ниво и липсва цялостна концепция, около която да е постигнато обществено съгласие, а прилагането на съответните мерки продължава да е в неясното бъдеще.

Сред по-важните мерки за преодоляване на натрупаните проблеми са:
1. Изграждане на система за прогнозиране на потребностите на пазара на труда от кадри с определена квалификация, оптимизиране на мрежата от професионални гимназии на регионален принцип и постепенното им преминаване на подчинение на местната власт;
2. Внедряване на система за външно оценяване на качеството на професионалното обучение;
3. Преразглеждане на системата за финансиране на професионалните гимназии, като се отчитат потребностите на регионалната икономика, качеството на обучение и реализацията на кадрите
4. Осъвременяване на държавните образователни изисквания и на учебните програми в съответствие с професионалните стандарти на бизнеса;
5. Нормативно регламентиране на стимули и насърчения за работодателите, инвестиращи в системата на професионалното образование и участващи във въвеждането на дуалното обучение;
6. Въвеждане на регламент за задължителна периодична квалификация на преподавателите и приемане на национални и регионални програми за насочване на млади специалисти към учителската професия;
7. Насърчаване на партньорството между висшите училища, бизнеса и професионалните гимназии с оглед осъвременяване на познанията на преподавателите за съвременните технологии, ползвани в индустрията.

За добро или не, България е част от глобалната икономика, а там с всяка изминала година качеството на работната сила е все по-определящ фактор за конкурентоспособност. Прогресивното изоставане на страната ни в това отношение може да бъде преодоляно само с бързи и адекватни реформи, които да осигурят необходимите човешки ресурси за икономиката в дългосрочен план.


Дуалното обучение по света и у нас…

В основата на дуалното обучение стоят двама равностойни партньори - училищата и предприятията, но има и трети. Това са свръхмодерните обучителни центрове, финансирани от всички фирми на територията на общината. В Германия и най-малкото предприятие е задължено да членува в браншова организация, но пък всички работодатели могат да разполагат с висококвалифицирани специалисти на всички нива. В тези центрове се обучават и бъдещите работници на по-малките фирми, които не могат да разкрият собствена учебна база. Фирмите често даряват на училището и модерни машини, защото си дават сметка колко е важно кадрите им да се обучават със същата съвременна техника, която след това ще намерят при тях.

За да постъпят в дуалното училище, младежите трябва да сключат предварителен договор за работа с бъдещия си работодател. Обучението е на три етапа - чирак, калфа и майстор, а почти всички професии се усвояват с тригодишно обучение. Зад тях стоят 40 седмици теория (10 месеца), а през останалото време младежите трупат практически умения при бъдещия си работодател. Там те се трудят като всички останали работници - по 8 часа на ден, на трудов договор и заплата, с годишен отпуск. Всички големи предприятия разполагат със собствени професионални учители, а по-малките, които нямат този капацитет, сключват с тях договор за поемане на учениците им.

Ако попитате млад човек в Германия, попаднал в дуалната система, дали смята да продължи образованието си в университет, той ще ви погледне с недоумение. Въпросът се смята дори за неприличен. Защото там да имаш професия се приема за безспорен житейски успех, а според германците непрестижни професии няма.

Така го правят в Германия и в други европейски страни, прилагащи системата на дуално обучение. Как ще го направим у нас, продължава да е въпрос с отговор в бъдеще време.

Авторът е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара (БСК)