Армията ни буквално се стопи през последните 25 години. От над 150 000 души вече има-няма 30 000. И не съществуват изгледи за промяна. Съвсем различно е обаче положението с военната ни промишленост. Доскоро и тя беше на изкуствено дишане – заводиха не смогваха да плащат дори лихвите по кредитите, а оределите работници с месеци очакваха мизерните си заплати.

От две години насам положението с оръжейната ни промишленост се промени и това все по-ясно се забелязва. Тази индустрия преживява своето възраждане. За нея не е прието много да се говори, но вече се появяват данни, които показват, че от 2014 г. насам поръчките нарастват лавинообразно, а с тях и приходите на компаниите.
Не е трудно за обяснение. Светът се тресе от военни конфликти. Повишава се заплахата за сигурността във всички точки на света, което пък увеличава необходимостта от средства за отбрана.

През 2012 г. България изнася оръжия, боеприпаси и друга военна продукция за 219 млн. евро, а през 2013 г. – вече за 233 милиона евро. Големият ръст обаче започва през 2014 г., когато специалният експорт скача с невероятните 72% и достига 403 млн. евро. Следващата година е още по-успешна за оръжейниците – те продават извън страната продукция за 642 млн. евро, което е почти 60 на сто увеличение. Според икономическото министерство тенденцияте се запазва и през 2016 година.

44% от стоката заминава за Близкия Изток

Експортът на специална продукция осъществяват единствено фирми, които разполагат със сертификат за доставка на краен потребител. През м.г. са издадени 697 такива разрешения за износ на продукти, свързани с отбраната за общо 1 402 884 788 евро. Реално е направен експорт за 642 564 836 евро. Това показват данни от доклада за 2015 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към министъра на икономиката.

Основно са продавани бойни припаси и взривателни устройства, бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, сухопътни транспортни средства и компоненти за тях, гладкоцевни оръжия, пускови установки и принадлежности, бронирани или защитни технически средства, конструкции и компоненти, летателни апарати.

Най-много оръжие заминава за Близкия изток - през 2015 г. за 282 080 442 евро, което е 43,9% от целия експорт. В Южна Азия са продадени военни стоки за 117 709 744 евро, което е 18,32%. Погледнато по държави, най-големи наши клиенти са Ирак, Саудитска Арабия, Индия, Афганистан, САЩ. Сред най-силните износители са "Аполо Инженеринг", "Кинтекс", „Арсенал", "Емко" ООД, „ВМЗ-Сопот“.

475 са разрешенията за внос на специална продукция за общо 575 291 619 евро, но реално са направени доставки за 150 273 550 евро. Най-голяма част от стоката пристига от Сърбия, Чехия и Беларус. Министерство на отбраната внася изделия за модернизация на армията ни за 2 264 336 евро.

През 2015 г. министърът на икономиката издава 19 удостоверения за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и 11 удостоверения за брокерска дейност с тях, сочат други данни от доклада на междуведомствената комисия.

Изделия с двойна употреба, включително софтуер и технологии, са онези продукти, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели. Износът, трансферът и транзитът им, както и брокерската дейност с тях се контролират, за да не се разпространяват ядрени материали, химически и биологически оръжия и оборудване. Производството и търговията с тези високотехнологични продукти обхваща широк спектър от изделия с гражданско предназначение в областта на енергетиката, космическите изследвания и навигационните технологии, отбраната и сигурността, телекомуникациите, електрониката, машиностроенето, химическата индустрия и други.
Намаляването на регулаторните механизми в отбранителната индустрия и облекчаването на административната тежест за бизнеса стимулира стокообмена със специална продукция. Това е едно от обясненията на икономическото ведомство. Например, измененията на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба увеличиха срока на валидност на лицензите и регистрациите за извършване на външно-търговска дейност от 3 на 5 години. Намален е и броят на документите, които трябва да се представят.

Но има и още причини, довели до своеобразния скок в тази индустрия. Нараства търсенето на оръжие на традиционните ни пазари, а нашите производители поддържат високо качеството на продуктите. Казват си думата и разкритите представителства на големи български оръжейни фирми в Алжир и Индия за пряко участие в тръжни процедури. Бизнесът стъпва и на нови пазари, в страни като Филипините, Малайзия и Виетнам.

Директно никой не изнася в страни с военни действия, защото това е забранено с международни спогодби. Но е истина, че този, който продава оръжието, не може да проследи къде ще попадне то след време. Така че сериозният ръст на нашата отбранителна индустрия в последните две-три години може да се обясни с високия градус на напрежението в различни точки на света. Още повече, че ние предлагаме продукти, които се използват масово.

„Златната кокошка” остава държавна

Държавните дружества “Вазовски машиностроителни заводи” (ВМЗ) Сопот, “Кинтекс” София и „НИТИ“ Казанлък вече са в забранителния списък за приватизация. Това реши парламентът в края на юли т.г., като промени Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.

Дружествата са в добро финансово състояние, работят с пълен капацитет, продажбите им се увеличават значително, погасяват натрупаните задължения, наемат нови работници, заплатите се увеличават. Наред с това „ВМЗ“ и "Кинтекс" са структуроопределящи за военнопромишления комплекс предприятия и са важен елемент на националната сигурност и икономиката. Запазването на изцяло държавното им участие ще гарантира присъствието на страната на стратегически пазари. Това са само част от аргументите, с които парламентът забрани раздържавяването им.
„Включването на „Кинтекс“, „ВМЗ“ и „НИТИ“ в забранителния списък за приватизация е правилен ход, който ще гарантира не само социално спокойствие в предприятията, но и икономически просперитет на местно и регионално ниво“, коментира министърът на икономиката Божидар Лукарски.

„ВМЗ“ е най-голямото предприятие от военнопромишления комплекс на България. За място на фабриката навремето неслучайно е избран Сопот – еднакво отдалечен от границите на България. Първата копка е направена на 9 юни 1936 г. Четири години по-късно държавната военна фабрика вече произвежда ръчни гранати, изстрели за гаубица, взриватели, снаряди за оръдие “Круп”.

През 2015 г. предприятието показва резултати, невиждани за последните 20-25 години. Приходите от продажба са почти 130 млн. лева, което е с над 60% повече от година по-рано. Дружеството е излязло на печалба с почти 30 млн. лева. За сравнение, през 2014 г. фирмата е била на плюс с 265 хил. лева. Предприятието е погасило близо 30 млн. лева от натрупаните в продължение на години задължения. Пуснати са два цеха, които не са работили повече от 15 години. За първото полугодие на 2016 г. отчетът му сочи 72,32 млн. лв. печалба.

В момента „ВМЗ“ дори набира работници. В рамките на година персоналът е увеличен с 18%. Само от януари са назначени над 800 души и така заетите вече са 3445. Сключените до момента договори гарантират работа на оръжейницата до средата на 2018 година. Там вече обмислят увеличаване на капацитета, внедряване на нови технологии, разширяване на продуктовата гама, обновяване на машинния парк.

„Кинтекс” е създадена през 1966 г. като специализирана фирма за търговия с отбранително оборудване. През 1992 г. компанията е преобразувана в акционерно дружество, като всички акции са собственост на държавата.

Само през 2015 г. „Кинтекс“ е осигурил поръчки на българските производители за близо 60 млн. лева, което е с 14% повече от

Повече - в книжното тяло