Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България
Албена Симеонова, председател на управителния съвет на Българска асоциация Биопродукти
Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите
-Според вас какви трябва да са аграрните приоритети на България след 2020 година?
Михаил Михайлов:
-Не зная как стоят нещата в другите сектори, но за животновъдството и специално говедовъдство и овцевъдство, е задължително да станат приоритет. Останали сме в момента с възможния минимален брой животни, минимална продукция от глава животно и никаква готовност за посрещане на новите предизвикателства на новата Обща селскостопанска политика.
При говедовъдството не само че закъсняваме за състезанието, ами дори нямаме още състезателен номер. Толкова сме зле. Ние сме на първа скорост и за да се оправят нещата, ни трябва влекач. Нямаме концепция, нямаме план, нямаме цел. Ще бягаме както досега на резервната писта. С други думи, ако говедовъдството не е приоритет за България, вероятно няма да имаме дори това което имаме в момента.
Албена Симеонова:
-Според нас политиката трябва да бъде ориентирана изключително към малкия и среден фермер, като приоритет трябва да бъде биологичното производство – плодове, зеленчуци, животновъдство и пчеларство.
Ангел Вукодинов:
-Трябва да имаме балансирано земеделие на базата на нашите дадености и възможности, съобразена със сегашния етап на развитие на земеделието в света. Силните ни страни са нашите дадености като природа. Слабите ни са демографските и миграционните процеси. Лисва ни и всеобщо сдружаване. Този проблем стои не от вчера и неслучайно настояваме да се приеме закон за браншовите организации, защото той ще спомогне за признаване на реални сдружения
-Трябва ли според Вас да се запазят директните и обвързаните разплащания?
Михаил Михайлов:
-Имайки предвид положението в говедовъдството, трябва да се запазят и двете схеми. Но реалностите не са такива. Преди няколко дни ЕК твърдо заяви,че ще се започне орязването на директните плащания, вероятно идва ред и на обвързаната подкрепа, като се повишат изискванията за доказана продукция, за което е ясно че не сме готови. Това показват и проведените дискусии по Наредба 3. След излизане на Великобритания от ЕС е ясно, че и средствата за земеделие ще бъдат намалени. Още през януари еврокомисарят по земеделието Фил Хоган почна да опипва почвата, като подхвърляше, че ще трябва да се намалят помощите за земеделие. След това подхвърли, че и биологичното производство не трябва да бъде подпомагано толкова много защото се правят фалшификации и това което пише на етикета не отговаря на качеството. Само преди няколко дни заяви, че ще се орежат и директните плащания.
Албена Симеонова:
-По-скоро трябва да се запазят обвързаните плащания. Директните показаха, че са най-сигурния начин да получиш пари, но в същото време и най-вероятният начин да източиш пари. Затова най-добре е да се запазят обвързаните плащания. Може ли например да се запази директното плащане за пасища и ливади или за нещо, което току-що си насадил? Естествено, че не може
Ангел Вукодинов:
-Директните плащания на този етап трябва да бъдат запазени, поне докато не се изнамери по-добър и по-работещ инструмент. Земеделието в цял свят е субсидиран сектор и е държавна грижа. Ако бъдат оставени обвързаните плащания, те наистина обаче трябва да са свързани с обективни критерии. Иначе се получават изкривявания.
-Какво трябва да бъде променено в Програмата за развитие на селските райони?
Михаил Михайлов:
-Това трябва да го кажат фермерите. Те трябва да си кажат болките и предложенията. Това обаче не се получава, защото такива дебати поне засега се водят в лъскави ресторанти, където фермерите са няколко и не смеят да вземат думата. Трябва да се чуе техния глас, все пак фермите са техни, както и животните. Би било правилно в голяма степен да се приемат техните предложения. Трябва да ги накараме да говорят, в противен случай резултатите ще са пак същите.
Албена Симеонова:
-Програмата трябва да бъде коренно променена и ние – биологичните производители, искаме да участваме в нейното изработване.
Ангел Вукодинов:
-Много от несъвършенствата на сегашната Програма за развитие на селските райони могат да се преодолеят, ако управляващите решат да ни чуят думата. А това не винаги става.
-Как според Вас могат да заработят съвместно земеделието и науката?
Михаил Михайлов:
-И това трябва да се случи. Как? Много просто, все пак в момента науката е държавна и държавата може да накара институтите да работят за своите фермери. По-малко изследвания и опити, повече решаване на практически и организационни въпроси. Трябва да използваме нашите научни работници, които са много добре подготвени, но се губят някъде по трасето.
Албена Симеонова:
-Задължително е науката и земеделието да работят съвместно. Това и сега става, но не в такава степен каквато ни се иска. За всяка болест и за всеки проблем трябва да се допитваме до институтите. През 2020 година за последен път биологичните проиводители ще могат да ползват семена и посадъчен материал. Затова трябва да се работи усилено сега по създаване на сортове, които да отговарят на изискванията за биологично производство. Не ми се мисли ако след 2020 г. ще трябва да купуваме тези неща от чужбина.
Ангел Вукодинов:
-Те и в момента работят заедно. Науката създава нови технологии, но земеделието, развивайки се, от своя страна също изисква от науката нови технологии. Според мен трябва да се създават клъстери, на базата на симбиоза между науката и практиката, за да се създадат работещи решения.
-Има ли според Вас професионално обучение на добро ниво в България и как може агробизнесът да подпомогне това образование?
Михаил Михайлов:
-Това е много важен въпрос за бъдещето. Веднага трябва да направим точен анализ на ситуацията по този въпрос. Анализ без никакви сантименти и никакво спестяване на истината. Да се види къде куцаме и къде трябва да стъпваме занапред. Факт е, че някои от дейностите в говедовъдството, за които имахме курсове, вече ги няма. Става дума за подготовка на доячи, техник осеменители, подрезвачи на копита и др.
Албена Симеонова:
-Такова обучение има – например техникумите под шапката на Селскостопанската академия, които се занимават изключително с подготовка на такива кадри, правят едно добро обучение. Те имат нелоши бази. Трябва обаче да се обърне повече внимание на подготовката на средни специаисти, което започва след 7-ми клас. Иначе в областта на висшето земеделско образование сме доста добре. Има Аграрен университет, има Тракийски университет. Те са доста добри и усилита трябва да се насочат към децата.
Ангел Вукодинов:
-Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото е свързан с цялостното ниво на образованието в България. Което като цяло пада и това важи и за аграрните специалности. Много тревожно е положението в средните училища. Направо може да се каже, че редица специалисти просто не се създават. Това, което имахме преди години, се забрави и това е свързано с цялостното положение в селското стопанство в социален смисъл. Ние отдавна искаме някои аграрни специалности да минат в по-висока категория труд в Кодекса на труда и пенсионирането да се извършва по-рано. Имаме много тежки и непривлекателни професии. Помислете си само кой 18-годишен младеж днес ще иска да се качи на трактор.
2 °
18 °
