"От регистъра на неправителствените организации трябва ясно да личи коя има експертен капацитет и коя е рекетьорска", казва председателят на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара

- Г-н Вълканов, как съсипаната до 2000 г. добивна индустрия (по ваши думи) сега дава от 3 до 5% от БВП на страната, а собствениците ѝ са едни от най-богатите хора?

- Имаше инерция между 1989 и 1998-2000 г. - много хора на водещи позиции мислеха, че всичко ще си остане постарому. С останките от старо мислене не само мините, но и цялата икономика тръгна надолу. След това беше приет Законът за подземните богатства и лека-полека държавните фалирали мощности преминаха в ръцете на хора, които имаха поглед как да се случат нещата по най-добрия начин. Със зъби и нокти всеки ден се борехме за оцеляване на рудниците, да запазим хората, работните места, производството. Ние първи започнахме да мислим за екологията на регионите - тогава нямаше зелени НПО, които да ни рекетират - и инвестирахме в полезни за природата проекти. Над 5 млрд. лева са инвестирани оттогава - в хората, в регионите, в екология, в технологии, в инфраструктура. И тези 3-5% от БВП са логичен резултат. Това беше добра промяна.

- Какво даде хъса за тази промяна? Този сектор можеше и да си остане съсипан като доста индустрии в държавата.

- На първо място, ние, миньорите, сме много корави хора и захванем ли се с нещо, винаги го докарваме докрай. Всички ние сме започнали от мината, с кал по ботушите, израснали сме до мениджъри и собственици заедно с хората. Там, дълбоко в земните недра, с тези хора, е най-доброто училище, което те учи на човечност, себеотдаване, взаимопомощ, на този хъс за успех във всяко начинание. Второ, суровините са основа за всяка индустрия и с напредване на съвременните технологии и подобряване качеството на живот тяхното потребление нараства постоянно.

Все пак, за да бъде успешен нашият бизнес, трябва професионализъм, много труд и сериозни инвестиции, ама много сериозни инвестиции. Това може да се случи само с частна инициатива. За хората като нас - мен, колегите ми от БМГК, които сме посветили живота си на този отрасъл, няма друг начин, освен да гледаме напред и да развиваме компаниите си, да даваме пример и на други индустрии.

- Какви инвестиции бяха направени през тези години и как те промениха бранша?

- Като размер - огромни. Това са инвестиции в технологично обновление, в качество на труда, в образование, в екология, в развитие на регионите, в които оперират минните предприятия. Може да се каже, че има български минни компании на световно технологично ниво. Първи сме в прилагането на дуалното образование - вече имаме паралелки в Мадан, Раднево, Панагюрище, Асеновград, тази година и във Ветово и в Златица. Инвестираме сериозни усилия и средства в опазване на природната среда - един от нашите членове е възстановил повече гора от всяка друга компания в България. Инвестираме в развитие на детски мечти чрез спорт, култура, здравеопазване, образование, инфраструктура. С две думи, за 15 години браншът е коренно променен както в методите на добив и преработка на суровини, така и в отношението ни към природата, минните общности и всички заинтересовани страни.

- Как добивната индустрия е вторият сектор в икономиката с най-висока добавена стойност на един работещ? Производителността е по-висока от тази в IT технологиите. Какво мотивира вашите хора или е въпрос на технологии?

- Просто е. Инвестициите в обучение на персонала, направените иновации в процесите и високопроизводителна техника и технологии се възвръщат. Не може да бъде пренебрегната и мотивацията на хората - заплатите са високи, винаги даваме допълнителни награди и бонуси.

- Бяхте много горди преди 2 години, че правителството прие Национална стратегия за развитието на минната индустрия до 2030 г. Какво се случва след това?

- За близо 2 години беше направено и много, и малко. Като погледнеш доклада за свършеното, той е доста обемен. Обобщено може да се каже, че са разработени и приети нормативни актове, в т.ч. за осигуряване транспониране и прилагане на законодателството на Европейския съюз. От друга страна, казвам малко, защото все още нямаме това законодателство, което точно и ясно очертава правата и задълженията на един инвеститор. И затова нямаме стартирани нови рудници от четвърт век. Сега, след дългогодишна упоритост на 3 компании, стартираха 3 проекта. На другия полюс е мощната атака срещу целия бранш от псевдозелени организации, които с всички средства - позволени и непозволени, искат да се спре добивът на полезни изкопаеми.

В следващите 5 години се надявам с общи усилия - бранш, истински екологични/граждански организации и държава - да успеем да постигнем баланс между икономическия, социалния и екологичния стълб, когато става дума за националния интерес, и да започнем да работим за бъдещия просперитет на нашата държава. Защото всички ние освен предприемачи сме и хора, които се радват на красивата ни българска природа и не по-малко от всеки искаме да я запазим. Но за да оцелее и да се развива, човечеството се нуждае и от ресурсите, които добиваме. Без това също не може. И балансът е ключът!

- Бяхте казали в интервю за “24 часа” преди 2 години, че условията за развитие на бизнеса в България са много добри. Сега ще повторите ли тези думи?

- Да, продължавам да смятам, че е така. Разбира се, има още много какво да се направи, както в общите условия за бизнес, така и конкретни промени за отрасъла. Имаме големи очаквания за изпълнението на националната стратегия и ако се осъществят заложените в нея мерки, това ще даде силен тласък на бранша. Вярвам, че правителството има воля за това.

- Имате ли въпроси към правителството? То се хвана с облекчаване на административната тежест за граждани и бизнес.

- Крайно време е това да се случи. Това е един от основните проблеми за бизнеса. Електронното правителство ще реши много проблеми. Втори въпрос: кога ще се създаде регистър на неправителствените организации, където ясно да личи коя от тях има експертен капацитет и коя е рекетьорска. Трети въпрос, може би предложение: да се използва по-интензивно експертният потенциал на браншовите организации. При нас са най-добрите експерти и заедно с уважаваните учени от университетите и БАН могат да решат адекватно всеки възникнал въпрос.

- Доколко зависи от властта развитието на вашите предприятия?

- Доколкото определя законодателството и влияе на бизнес климата, а това не е малко. Ние в БМГК стриктно спазваме всички закони и това трябва да е от първостепенно значение за всяка компания и гражданин на страната. Ще бъде много полезно държавата да се явява арбитър за спазване на закона, а не страничен наблюдател. Но общо взето всичко е най-вече в ръцете на самите инвеститори, на мениджърите и на работещите.

- Една компания се отказа от концесията за златното находище в Трън след референдум. Как да се разрешават противоречията между бизнеса и екоорганизациите?

- Случаят "Трън" стана емблематичен. Там не мога да кажа, че участваха екоорганизации, а по-скоро рекетьори. Агресивна кампания, основана на страховете на хората. Накрая беше запален и офисът на концесионера. Без никакви последствия. Това е пример как се погазва законът в България. Пак казвам - това не са екоорганизации, ние имаме диалог с коректните организации, участваме в общи проекти, намираме баланс. Но това се случва, когато имаш визия за грижа, за развитие, а не само и единствено облагодетелстване.

- Как ще убедите хората от едно населено място, че там природата ще се запази, а животът и здравето им няма да се влошат?

- Във всичките си действия и взаимоотношения ние поставяме прозрачността и коректността на първо място. Смятаме, че най-правилната политика е истината и отиваме пред хората с открити карти. Така градим доверие. В някои общности не става лесно, други ни приемат с радост, с отворени врати. Там направеното се вижда и с просто око - населените места са по-живи, има повече млади хора, повече социален живот, хората са по-щастливи, живеят по-добре.

Естествено, по време на експлоатацията на една мина има нарушения на околната среда, особено ако се добива по открит способ. Но ние не можем да започнем да работим на един обект, ако нямаме план за възстановяване на природната среда. Това е едно от първите изисквания и ние безусловно го спазваме. За опасностите за живота и здравето на хората по-скоро се спекулира, отколкото да има реални аргументи.

- Направете прогноза за развитието на минно-суровинната индустрия в близките 10 години.

- Очаквам след 10 години всички процеси в подземните рудници да са автоматизирани и операторите да контролират машините от работните си места в офисите. Технологиите за проучване ще се развиват и ще можем да погледнем по-дълбоко в земните недра, по-сигурно ще знаем какво има там, по-лесно, бързо и качествено ще можем да планираме развитието на минните работи.

Имайки предвид, че вече започват да се разработват 3 нови мощности, а до 5-6 години може да стартират още 2 рудника, много е възможно делът на минерално-суровинната индустрия в българския БВП да се повиши с 2%. Очаквам през следващите няколко години и цените на борсите да се повишат.

Мога да кажа със сигурност, че производителността и заплатите ще продължат да надвишават значително средните за България. И още нещо мога да кажа със сигурност - и след 10 години браншът ще е сплотен, ще решава всички възникнали проблеми, ще се радва на всички успехи заедно.

Използвам повода да пожелая на всички, свързани с минерално-суровинната индустрия и на техните семейства, здраве и успехи във всичко!