През 2016 година минната индустрия е усвоила плащанията към държавата в сравнение с предната 2015 г. Ако през 2015 г. от концесионни такси за добива на въглища, руда и скално-облицовъчни материали хазната е прибрала 60 млн. лв., то през 2016 година сумата става 120 млн. лв. Това съобщи председателят на Българската минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов в изказването си по време на тържественото събрание по случай

Деня на миньора,

който се отбелязва на Успението на св. Иван Рилски.

Церемонията бе уважена от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков, ръководители на държавни ведомства, работодателски и синдикални организации.

Причината за увеличението на концесионните плащания е, че през 2016 г. енергийното министерство е направило всичко възможно да си събере закъснели плащания от фирми, добиващи въглища, каза Вълканов.

Към момента минната индустрия дава около 4-5% от брутния вътрешен продукт на страната, в нея

пряко са заети около

25 000 души,

а косвената заетост, която осигурява отрасълът чрез многобройните съпътстващи дейности, засяга към 120 000 човека, отчете в доклада си проф. д-р Цоло Вутов, председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия.

Той подчерта, че причината за доброто състояние на отрасъла в момента се крие преди всичко в това, че през периода 2010-2014 година в него са вложени над 1 млрд. лева в обновяване на технологиите и в нови машини. Иновациите, направени в този период, позволяват сега повечето от предприятията в отрасъла да разполагат с последната дума на техниката в своята област.

Въпреки че броят на трудовите злополуки в минния отрасъл все още е над средния за промишлеността и през последните години остава относително постоянен, все пак през 2016 г. е имало само 1 злополука с фатален изход, докато през предната 2015 г. те са били 6, подчерта Вутов.

Средната заплата в добивната промишленост в момента е

1377 лв. месечно,

или 16 524 лв. годишно, съобщи проф. Вутов. Нарастването ѝ през 2016 г. на годишна база е само с 1%, но така или иначе тя е с около 30% над средната за България работна заплата в момента.

През 2016 година се наблюдава намаление в добива при почти всички видове полезни изкопаеми. Общият добив например е намалял с 13,1%. Най-сериозен е спадът при течните горива - с 34%, намаление с 13% се наблюдава при добива на скално-облицовъчни материали, а с 12% спада добивът на въглища. Въпреки това приходите от добивната дейност

се увеличават с

14,5% през 2016 г. на

годишна база

Производителността на труда в минния отрасъл е сред най-високите в страната, посочи в доклада си проф. Вутов. През 2016 година например произведената продукция на един нает в отрасъла е 112 952 тона, докато през 2015 г. е била 104 749 тона. За последното десетилетие рекордът в това отношение е бил през 2012 г., когато един нает е добивал 120 522 тона.

Очакванията на бранша за 2017 г. са по-оптимистични в сравнение с предходната година. В основата на това отношение стоят оживлението в цените на медта и стабилните цени на златото от края на 2016 година насам. Прогнозата на минно-геоложката камара е, че цените на медта през цялата 2017 година ще се движат между 5000 и 6000 долара на тон.

Увеличение на цените в европейски мащаб се наблюдава при скално-облицовъчните материали, се подчертава в анализа на камарата. Проблемът при тях обаче е, че маржовете на печалба в този добив у нас са твърде ниски.

При въгледобива от голяма важност е дали България ще успее да постигне дерогация за най-новите европейски изисквания към големите горивни инсталации.

Незаконният добив вече ще е престъпление

По предложение на енергийното министерство в последните промени на Наказателния кодекс, които бяха гледани в Министерския съвет наскоро, незаконният добив на полезни изкопаеми вече ще се води криминално престъпление. Това съобщи на участниците в тържественото събрание зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков.

Предложението е било направено след настояванията на ръководството на Българската минно-геоложка камара, каза той.

Незаконният добив засяга преди всичко скално-облицовъчните и инертните материали, където по различни оценки той е между 50% и 70% от общия добив. Незаконното добиване нанася щети на фирмите, тъй като подбива и без това твърде ниските цени. “Незаконният добив е част от сивата икономика и носи редица щети за държавата и местните общности като не плащане на данъци, неспазване на трудовото законодателство, а нанася и екологични щети”, подчерта в изказването си проф. Цоло Вутов.

Социалният министър Бисер Петков призова ръководителите на минно-геоложкия бранш да повишат още повече мерките за безопасност на труда, тъй като въпреки подобренията през последните години отрасълът все още има трудови злополуки над средните за промишлеността. “Надявам се и да изкореним заедно бавенето и неплащането на заплати в някои фирми от отрасъла, което хвърля петно върху целия бранш”, каза Петков.

Представителите на синдикатите се изказаха за пореден път срещу премахването на класовете за прослужено време. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров настоя и за незабавно приемане на енергийна стратегия, от която до голяма степен ще зависи бъдещето на централите от комплекса “Марица-изток”, а това пряко засяга и въгледобива. Според Димитров трябвало да се мисли и за национална индустриална стратегия. Той даде пример с Люксембург, където е приет закон за добив на полезни изкопаеми в Космоса, което според него сега привличало много световни минни фирми да отварят офиси в тази държава.