Млякото малко, маслото поскъпна с 50% за година

Сблизо 50% се е повишила цената на маслото у нас за една година, показа проверка на в. “24 часа”. В края на август 2016 г. цената на пакетче от 125 грама на едро е била 1,30 лв, а година по-късно вече е 1,90 лв. според даните на комисията по стокови борси.

На месечна база увеличението е с 5%. Поскъпването има устойчив тренд, от април досега 35 на сто.

С 55 стотинки по-скъпо се продава маслото през август 2017 г. спрямо година по-рано. През втората седмица на септември има леко поевтиняване - с 8 ст. до 1,83 на едро за пакетче масло.

По магазините обаче пакет от 250 грама вече е над 5 лева.

Данните на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство показват, че само за два месеца от май до юли тази година цената на едро се е качила с близо 25%. Тръгва от 1192 лв. за 100 кг и стига до 1464 лв.

Поскъпването не е само в България, а в целия ЕС. Дори там е по-драстично, отколото у нас. 100 кг масло през май средно в ЕС са стрували 948 лв., през юни - 1029 лв., и 1140 през юли. А спрямо юли 2016 г. повишението е с 88,7 на сто.

Дефицитът на мляко доведе до удвояване на цената на маслото и пълзящо поскъпване на останалите млечни продукти, заяви Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

По данни на асоциацията около 80% от кравето масло у насе е вносно. И двойно по-скъпо спрямо година по-рано - цената, на която идва у нас е 6 евро за килограм, спрямо 6 лв. преди около 12 месеца.

На пазара се предлагат краве масло от фирми, които не се занимават с млекопрерабоване.

Пакетите, купени от чужди производители, са разфасовани и опаковани тук. Практиката е разрешена в Европа, но експерти настояват да има задължение да се записва произхода на продукта, а не само къде е разфасован.

“България не е производител или износител на масло. То се прави там, където има сухо мляко. Това ни прави големи консуматори на масло от Европейския съюз”, обяснява Зоров. Според него заради дефицита на мляко се увеличава използването на палмово масло за производство на млечни продукти без да се обявява, като целта е да се задържи цената.

“Литър мляко е около 80 стотинки, униително е да струва по-малко от водата. Смятаме, че целият труд по процеса от производството на фуражите до крайния продукт, трябва да бъде оценен”, заяви Зоров. Това не се случвало и все по-малко хора искали да се занимават с животновъдство.

България внася от ЕС около половината от млякото (сурово, сухо или млечен концентрат) за производство на млечни продукти. Затова повишаването на цената в другите държави се отразява и у нас. Още повече, че маслото е борсов продукт и няма как в България да има различна стойност.

“До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни продукти на ЕС.

Според данните на производители и стокови борси Млякото малко, маслото поскъпна с 50% за година 80% от консумацията у нас е от внос

След това Европейската комисия предприе мерки за намаляване на производството на сурово мляко, като се даваха субсидии по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина”, обясни Зоров.

Политиката целяла да се справи със свръхпроизводството, довело да спад на изкупните цени. Те били натиснати допълнително надолу заради руското ембарго.

Според Зоров обаче никой не обърнал внимание на предупрежденията, че това ще доведе до дефицит на мляко, което вече е факт. Повечето експерти сега смятат, че недостигът ще продължи поне още година, заяви Зоров.

На европейските пазари влияе и фактът, че Китай започна да внася повече млечни продукти от Европа.

“Увеличили са се и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи райони. Така постепенно се стигна до недостиг на суровината. Представете си какво ще стане, ако започне да се храни още един континент. Откъде ще се вземат не само млечните продукти, но и други за прехрана”, има притеснения Зоров.

Според него твърденията, че има договорки между производители у нас за високи цени, са неоснователни.

Средата е силно конкурентна, у нас в млечния сектор има около 244 предприятия. Въобще не може да става въпрос за някакъв сговор, категоричен е преработвателят. Според него поскъпването ще продължи, но то ще зависи и от потреблението на европейски продукти и от страни извън ЕС, най-вече от Китай.

У нас вече се наблюдава покачване в цената на млечните продукти. Това се потвърждава и от данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Ръст на месечна база е отчетен при цените на млечните произведения, който е най-силно изразен при цената на кравето масло, посочват от комисията.

В края на август кашкавалът поскъпва с 9,4% на годишна база и на едро струва 10,16 лв./кг, цената на сиренето се движи нагоре с 8% до 5,52 лв. Киселото мляко от 3 и над 3%, както и прясното се повишават съответно с 2,7 и 1,9 на сто. Цените им на едро са 75 стотинки и 1,59 лв.

В Германия цената е с 15-годишен рекорд

Най-голям ръст при храните в Германия през август е отчетен при млечните продукти.

По рафтовете в немските супермаркети маслото вече струва над 2 евро за пакетче от 250 грама. Това било най-високата цена от 15 години.

Само в началото на май най-популярните супермаркети, които служат за ориентир на останалите търговци на дребно, вдигнали с 10 евроцента цената до 1,29 евро, през юни до 1,49 евро, а през юли – до 1,79 евро.

Никога маслото от този клас не е струвало толкова скъпо в Германия, а основната причина за резкия скок на цените е значителното повишение на изкупните цени на млякото, твърдят фермери.

В Германия инфлацията се е повишила до 1,8%. Цените на храните, особено на маслото и млечните продукти, нарастват през август. Според предварителните данни на Федералната статистическа служба хранителните продукти са средно с 3% по-скъпи от предходния месец.

Редица фермери в Германия използвали по-нискокачествен фураж за кравите. Това намалявало млечните мазнини, млякото било с по-ниско качество, което се отразявало и на производството на масло.

Друг фактор са неблагоприятните метрологични условия. Те се отразяват най-много на основни производители като Австралия. Слабите валежи водят до лоша реколта, което затруднява изхранването на животните.

Според Педер Туборг, директор на базирания в Дания кооператив “Арла Фуудс”, за последните 12 месеца пазарът се стабилизира, но запасите от мляко са малки.

“Имаше недостиг по цял свят след изключително ниските цени през миналата година. Дефицитът на продукти от сметана и масло в цяла Европа е голям. Изобщо няма да успеем да задоволим търсенето по Коледа. Това са факторите, които тласкат цените нагоре”, обясни той, цитиран от Ройтерс. 

В България повече животни и по-малко стопанства

Моделът на говедовъдство, основаващ се на стопанства с 20 - 100 млечни крави, е нежизнеспособен към настоящия момент. Продуктивността на тези стопанства е значително по-ниска в сравнение с другите страни в ЕС. Произвежданото мляко е с по-лоши показатели, посочват от КАПА.

България е силно чувствителна към случващото се на световните пазари. Слабостите при българския млечен отрасъл са свързани най-вече със структурната раздробеност, наличието на голям брой стопанства с животни, неотговарящи на изискванията за пазарен достъп на млякото, ниска продуктивност на животните и слаба материална обезпеченост.

“За България спасението е обръщане на политиките”, твърди Димитър Зоров. Според него фермерите с по-големи възможности трябва да разширят производството си и да получат равно подпомагане, каквото се дава на сектора на пазарния принцип срещу произведена продукция.

Това се опитва да наложи и земеделският министър Румен Порожанов, добави Зоров.

“Все пак потребителя го интересува не колко мляко има, а колко ще му струва и какво качество консумира. Всички подпомагания идват от данъците, колкото по-ефективно са вложени, толкова потребителят ще е по-удовлетворен”, обобщи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България. (24часа)