311 млн. лв. за ремонт на пътища, пълнят дупки първо по магистралите и първокласните

До средата на май ще приключи работата по най-проблемните участъци

Ден след ултиматума на Бойко Борисов дупките по пътищата да бъдат запълнени, от пътната агенция са се задействали, показа проверка на “24 часа”.

Министърът на регионалното развитие Николай Нанков нареди на областните пътни управления да започнат да ги кърпят. Първо ще има ремонти по магистралите, първокласните и второкласните пътища.

Вече се работи по “Тракия” на територията на областите София и Пловдив, на “Хемус” в Софийска област, по първокласни пътища в област Враца и на други места.

311 млн. лв. от бюджета са заделени за превантивен ремонт на близо 570 км пътища през тази година, уточняват от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ). Ремонтът на 440 км от тях е започнал миналата година и ще завърши през настоящата. Ще започне и рехабилитацията на още 130 км пътища. (Кои са те - виж картата.)

Предвидени са

цялостно

преасфалтиране

на големи

участъци, нова

маркировка, ограничителни системи и т.н.

Целта е ремонтните дейности по основните направления да приключат преди началото на активния летен сезон.

Според експерти, за да започнат строителни работи, температурата на въздуха трябва да е 10-12 градуса, да не вали, а температурата на вече положения асфлтът да е поне 6 градуса.

Дупките, които се отвориха сега, се дължат основно на резките температурни амплитуди, заяви Стефан Чайков, председател на УС на Българската браншова камара “Пътища”. Те се появили най-вече по шосета, които от дълго време не са били ремонтирани адекватно заради липсата на средства.

В момента АПИ събирала информация за състоянието на пътищата от директорите на областните управления. Там, където се установи, че има повреди заради некачаствено свършена работа, отстрянването им ще е за сметка на поддържащите фирми.

“Първата офанзива по изкърпването ще приключи в рамките на месец и половина. До средата на май би трябвало най-проблемните участъци да бъдат ремонтирани”, казва Чайков. Той подчертава обаче, че процесът е непрекъснат. А разрушенията на асфалтовите покрития са постоянни не само заради температурните амплитуди, но и заради тежкотоварния трафик.

“Ако по пътищата няма трафик, а се наблюдават температурни амплитуди, няма да има такива поражения, каквито се появяват всяка пролет. Категорично

трафикът е този,

който генерира

основните

разрушения

на пътната

конструкция”,

обяснява експертът. 

Според него решението е адекватно финансиране на системата и превантивно поддържане на инфраструктурата.

“Категорично има подобрение. Но всички знаем, че около 30% от нашите пътища не са в добро състояние. Те са тези, които се набиват в момента на очи”, казва Чайков.

“Няма да е възможно да се постави полицай до всяка дупка, както разпореди премиерът. Но навсякъде

полицията ще

контролира и ще

дава предписания

за местата с

нарушена пътна

настилка”,

заяви във вторник в Плевен вътрешният министър Валентин Радев.

Още в понеделник той и министърът на регионалното развитие Николай Нанков обсъдили какво трябва да се направи. “Разбрахме се, че като орган ние ще контролираме и ще пишем. А пътните служби по наши указания отиват и поправят, ако времето е добро за технологиите. Вече започнахме. Днес от София до Плевен беше изчистено, поздравявам министър Нанков”, допълни Радев.

От пътната агенция заявиха още, че с пари по програма “Региони в растеж” тази година ще завърши ремонтът на ключови пътни участъци в Североизточна и Северозападна България. С финансиране от фондовете на ЕС основно се ремонтират над 215 км второкласни и третокласни пътища.

Със стартирането на новия строителен сезон ще започнат работа и по още 5 нови обекта, които също се финансират по оперативната програма. Договорите за тях били подписани преди няколко седмици.

В Германия почти няма дупки, но за ремонт дават по 2 млн. евро на километър, у нас се отделят 1 млн. лв.

Заради използването на нови технологии отменили забраната за тирове при големи жеги

2 млн. евро струва ремонтът на километър магистрала в Германия, а у нас сумата е 1 млн. лева.

Оценката на състоянието на пътищата в България е под средната за ЕС, сочат данни на Европейската комисия. У нас шосетата получават 3,37 пpи cpeдно 4,77 за ЕС.

Държавата с най-висока оценка е Xoлaндия - 6,14 при 7 максимална. В топ 5 са още Фpaнция (6,05), Aвcтpия (5,99), Пopтyгaлия (5,91) и Дaния (5,71). Гepмaния, която често е сочена за пример за качество на пътищата, е поставена на осмо място с 5,55.

Разликата в качеството и състоянието на пътищата се дължи основно на технологията, по която те се строят и ремонтират.

В Германия ремонтът на

магистрала може да се

сравни със сандвич Съставките са студоустойчив слой на основата, чакълесто-пясъчна основа от 25 сантиметра, укрепена с цимент, следва циментобетон с дебелина 27 сантиметра. А последният слой най-често също е от бетон или от специална елмазнофрезована смес. Между различните слоеве се поставя геотекстил, който изпълнява и дренираща функция. Поставят се и дюбели за съединение на съседните плочи.

Тази технология обаче има и съответната цена - километър ремонтиран път излиза 2 милиона евро.

България поне засега не може да си позволи заделянето на такива средства. За сравнение - при последните по-значими ремонти по “Тракия” и “Хемус” бяха похарчени 100 млн. лв. за 90 км. Което прави малко над 1 млн. лв. на километър.

“Най-ефикасният метод за поддържане на доброто състояние на пътищата е своевременното финансиране на надлежните ремонти. Дори новите пътища имат междуремонтни срокове, за които трябва да се предвижда финансов ресурс, за да са в състоянието, в което са били, като са построени”, заяви Стефан Чайков.

С напредъка на технологиите от последните години се приема, че

новопостроен път трябва

да издържи без ремонти

за срок от 15 години

За този период трябва да се предвидят относително малки средства за текущо поддържане. То включва отводняване, работа по обезопасителни системи и други подобни дейности. При появята на пукнатини в настилката за запълването им най-често се използва смес от битумна емулсия, вода, дребнозърнеста фракция, пясък и каменно брашно. Тя се полага най-често на студено, а целта е да се възстанови водонепроницаемостта на най-горния слой. Обикновено такива ремонти се правят на дълбочина от 3 до 6 милиметра.

След 8-10 г. могат да се появяват дупки, но не трябва да са такива, които да изискват основен ремонт, твърди експертът. След 15 г. трябва да се направи сериозен ремонт, за да се възстановят експлоатационните характеристики на пътя. Тогава се подменя основата на дълбочина от поне 10 см, а най-често се стига до 30 см. Най-горният пласт на новата настилка пък трябва да е от 1 до 15 см. Така се постига равен горен пласт, който не допуска навлизането на вода под рециклирания пласт и се удължава експлоатационният живот на настилката.

От пътната агенция посочват, че през последниге години и в България се използват най-нови технологии в пътищата. И дават пример, че преди повече от година бе отменена забраната за движение на тежки камиони при температури над 35 градуса по новоизградените и ремонтираните пътища.

Това станало възможно заради използването на модифицирани битуми и специални материали в състава на асфалтовите настилки. По този начин все повече участъци могат да издържат на натоварването от тежкотоварните камиони, без да се деформират от високите температури.

Експерт: Полицаите да дават предписания за ремонти, ако не се спазят, глобата стига 7000 лева

ЙОНКО ИВАНОВ

Премиерът Бойко Борисов е съпричастен, но не е негова работа да тича по дупките. Просто трябва да си вършат работата тези, които са под него. Това каза Йонко Иванов, председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка.

Според него в началото на всяка година министърът на регионалното развитие трябва да прави съвещания с всичките кметове, те да си получат задачите и да има готовност в топло време да се действа, а не едва тогава да започне преброяването на дупките.

Полицаите да изпълняват разписаните в Закона за движение по пътищата задължения, каза още Иванов. Те трябвало да следят за състоянието на пътищата и да издават писмени предупреждения или разпореждания до собствениците или до администрацията и до фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на неизправности.

Полицаите можели до обходят участъка, за който отговарят, да опишат дупките и да сигнализират. Глобата за неизпълнено от собственика на пътя предписание е 7000 лв., каза още Иванов.

И посочи, че през миналата година заради превишена скорост са загинали 7 човека, а заради несъобразена с пътните условия - над 280. Според Иванов зад това определение може да се крие катастрофа заради неокастрени дървета, които пречат на видимостта, или пък попадане в дупка дори при скорост от 10 км в час.

Недобре сложените знаци също създавали опасност за движението. Иванов дава пример с магистрала “Хемус”, където след тунел “Витиня” скоростта рязко се ограничава от 140 на 50 км, после има знак за 70 км при снеговалеж. Няма плавно движение по магистралата и това също е опасно, казва експертът.

1% от катастрофите заради лоши пътища

ВЛАДИМИР ТОДОРОВ

Официалната статистика на Пътна полиция показва, че 1% от катастрофите са заради неизправност на пътя. Истината е, че са много повече - около 4-5%, но на катаджиите им е по-лесно да напишат, че инцидентът е станал заради шофиране с несъобразена скорост”, заяви шефът на Асоциацията на пострадалите от катастрофи Владимир Тодоров.

Той допълни, че все пак се случва полицаи да посочат като причина за инцидент и неизправност на пътя, каквато е официалната формулировка за зейналите дупки.

Големият проблем според Тодоров е, че заради дупка, която условно се ремонтира за 50 лв., може да се стигне до щети за 50 000 лв. “Ако заради нея има щети на 50 коли и ремонтът на всяка струва 1000 лв., то застрахователят ще плати, но после ще съди общината”, посочи Тодоров.

Така хората плащали тройно - местни данъци, винетка и накрая, когато общината покрива увреденото имущество на хората. Ако пък колата няма застраховка, то директно пострадалият съди общината и тези дела обикновено се печелят от шофьорите.

Има два начина да се действа, в случай че дупка или друга неравност по пътя причини щети, обясняват юристи. Ако колата има “Каско”, разходите по щетата се поемат от застрахователя. Достатъчно е шофьорът да представи протокол, в който инцидентът е описан. Ако няма “Каско”, пострадалият водач може да съди общината или пътната агенция - в зависимост от това чия собственост е пътят. За делото трябва да се предоставят доказателства, като най-сигурно е това да е протокол от полицията.