Може да ни дадат дата и за 1 януари, решението ще е ясно днес

Между 6 и 12 месеца срок за влизане в чакалнята на еврото (ЕРМ-2) най-вероятно ще получи България.

Това прогнозираха за “24 часа” експерти преди заседанието на Еврогрупата, в която влизат финансовите министри на държавите от еврозоната.

Ако решението бъде взето, това означава, че можем да влезем във финансово - валутния механизъм най-късно през август 2019 г.

Решението се очаква да бъде обявено официално днес. Изчакването е заради отражението му върху световните борси и цената на българските дългови книжа. От него ще стане ясно и дали Брюксел ще се съгласи да влезем в чакалнята и в банковия съюз едновременно. Това категорично поиска от Комисията по икономически и финансови въпроси финансовият министър Владислав Горанов. (Какво още каза той - виж вдясно).

Според експерти е възможно България да получи и 1 януари 2019 г. като дата за влизане в ЕРМ-2. Приемането ни най-вероятно ще стане по съвсем нов механизъм, който финансисти определиха пред “24 часа” като “мониторинг на доставката на ангажименти”, който ще продължи 6 до 12 месеца.

Първата стъпка обаче ще

бъде членство в банковия съюз,

смятат евроексперти. Новият механизъм означава, че българското правителство трябва да подбере част от ангажиментите, записани в писмото, което съпровождащо искането ни за членство и веднага да започне да ги изпълнява.

Докато тече т.нар. карантинен период,

Брюксел ще

ни подложи

на мониторинг,

подобен на този по стенбай споразуменията ни с МВФ - проверка на изпълнението на ангажиментите на всеки три месеца и оценка на резултати по тях. Така ЕК ще преценява потенциала на България да изпълнява поетите ангажименти.

Обещанията, за които вероятно ще се съгласим на мониторинг, са залегнали в два документа, одобрени от правителството - Конвергентната програма и Програмата за реформи.

Причината за въвеждането на новия механизъм е, че сред някои финансови министри от еврозоната, а и сред еврокомисарите имало скептици, които смятат, че се бавим при изпълнението на решенията си.

Запознати предполагат, че за мониторинга страната ни ще

заложи на две

групи мерки

за оценка

Първата от тях ще включи такива, които да показват, че българската банкова система е стабилна и не носи потенциални рискове както за икономиката у нас, така и за тази в рамките на Евросъюза. Тези мерки ще бъдат изведени от програмата за реформи на БНБ, предложени от управителя ѝ Димитър Радев и ще се съгласуват с Европейската централна банка.

Втората група ангажименти, които ще предложим, ще включват подобряване на бизнес средата и реформи в съдебната система. Така ще бъдат туширани съмненията, че отливът на чужди инвестиции заплашва дългосрочния ни икономически растеж.

Горанов: Съгласни сме за банковия съюз, но без да ни поставят други нови изисквания за ЕРМ-2

“Аз категорично вярвам, че по-силна еврозона означава по-силна Европа. По силата на договора си за присъединяване към ЕС България е длъжна рано или късно да стане член на еврозоната. Повече от 20 години сме във валутен борд и нямаме друг път”.

Това заяви финансовият министър Владислав Горанов в четвъртък в Брюксел. Пред Комисията по икономически и финансови въпроси на Европарламента той отчете направеното по време на българското европредседателство.

От залата, той бе попитан как България тълкува изявлението на еврокомисаря по разширяването Пиер Московиси, направено наскоро в София, че сме изпълнили критериите за конвергенцията и сме готови за ЕРМ- 2, но това трябва да стане в обратен ред

най-напред да

станем член

на банковия

съюз, а след

това в ЕРМ-2

Мотивите за това предложение са съмнения в устойчивостта на българската банкова система. “Действително през 2014 г. имахме криза с една от големите ни банки. Вътрешнитестрес тестове, проведени две години след това, не показаха проблеми с банковия сектор”, отговори Горанов. И добави, че “впоследствие имаше и оценки от СБ и МВФ на цялостната финансова система. Техните заключения са публични и не показват съществени проблеми”. “Що се касае до изказванията на комисарите, включително и това на г-н Московиси, те очертават една перспектива, по която никой не спори”.

Ако обаче говорим за тайминг, имаше едно предизвикателство, което и вие като комисари трябва да отчетете”, обърна се той към евродепутатите от комисията. И продължи: “А то е, че банковият съюз не е обвързан по никакъв начин със споразумението, което урежда членство в ЕРМ-2, и поради тази причина няма легална връзка с членствата. Това за мен е законодателен пропуск. Затова

няма никаква

причина от нас

да се изисква

първо да сме в

банковия съюз,

въпреки че оценяваме, че е релевантно да си член на еврозоната, ако си член и на банковия съюз. Друг е въпросът как това да стане, тъй като липсват правила”, заяви Горанов.

Той каза пред депутатите от комисията още: “Ние сме заявили нашитенамерения и нашата позиция. Очакваме отговор. Наясно сме, че може да се наложи подготовка, която да трае от 6 до 12 месеца. Готови сме да минем и през това, с ясното разбиране, че то е нужно. Но ние очакваме ясен и твърд ангажимент, че това ще е последното изискване към нас, и ако то бъде изпълнено, няма да се повтори случаят с Шенген”, каза финансовият министър.

И предупреди, че ако това се случи, то ще има икономически и политически последици. Това създава усещането, че ние сме третирани неправилно, което уронва доверието в България към ЕК”, заключи българският финансов министър.

“Успехите на едно председателство по ключови икономически въпроси не са заслуга само на една държава, а се дължат на споделените усилия на предходните председателства, на диалога с институциите на ЕС и на динамиката на икономическата логика през съответния период, която приоритизира нашата работа и понякога я улеснява или усложнява, завърши изложението си министър Горанов. 

Горанов: Съгласни сме за банковия съюз, но без да ни поставят други нови изисквания за ЕРМ-2

Когато надделяват мъдростта и реално постижимите визии за бъдещето, дори и

различието

в политическото

говорене е

полезно,

защото силата ни е в значимостта на всяко мнение и неговото навременно и целесъобразно прилагане”.

Така финансовият министър Владислав Горанов завърши равносметката си за българското председателство пред Комисията по икономически и финансови въпроси на Европарламента. Отчетът му стартира в 10 часа българско време в четвъртък, часове преди заседанието на Еврогрупата.

“Днес с убеденост мога да заявя, че резултатите, които постигнахме с общи усилия и изключително добро институционално взаимодействие, са важни и

значими за

бъдещето на

ЕС в

дългосрочен

план,

каза министър Горанов. Като най-важни за оценката на българското европредседателство той изведе няколко приоритета.

Напредъкът в банковото законодателство, който ще намали рисковете в банковия сектор, които били постигнати след интензивни преговори и над 200 двустранни и многостранни срещи. Министърът специално отбеляза постигнат значителен напредък в дискусиитепо създаването на

европейска

схема за

гарантиране

на

депозитите

Българското председателство постигна балансиран компромис по предложението за създаване на пан-европейски персонален пенсионен продукт, заяви той. По отношение на цифровата икономика е представен пакет за данъчно облагане, отчете министърът.

Напредък имало и в дискусиите по общата основа за облагане с корпоративен данък, в автоматичния обмен на данни, както и по главата за противодействие на измамите с ДДС.

“Успяхме да постигнем съгласие и ЕКОФИН окончателно прие досието за задължителното спазване от държавите членки на минималния размер на стандартна ДДС ставка, която вече е постоянна и е в размер на 15%”, заяви Горанов.

Стартирала е и обща система на ДДС и специален режим за малките и средните предприятия, каза още финансовият министър.