"За малките предприятия изискването е да работят хора най-малко трима души от уязвими групи или част от печалбата да се инвестира за социални и екологични цели, като минималната сума е 7500 лв. За големите предприятия - до 30% от работещите да са от уязвими групи и да се реинвестират поне 75 000 лв. в социални цели. Запазват се данъчните облекчения, ползвани досега от ТПК, но ще ги ползват всички." Това каза при откриването на Регионалния форум за социално предприемачество във Варна Султанка Петрова, зам.-министър на Министерството на труда и социалната политика. Форумът е организиран от Министерството съвместно с Националния съюз на трудово-производителните кооперации и е съпроводено с изложение на стоки от предприятия и кооперации на хора с увреждания.

"В момента са регистрирани над 4700 социални предприятия, които са се самоопределили като такива и в тях работят много повече хора. В Закона, който бе приет на 18 октомври, има насърчителни мерки в подкрепа на социалното предприемачество. Най-важните от тях са, че за социалното предприятие се формулират точни и ясни параметри, ще се определя по специална методика, като голям част от средствата, които те произвеждат, ще се влагат отново в социалната икономика. Дали сме шанс на местно ниво да се активира обществеността, за да се разкриват по-лесно социални предприятия. Има възможност хора, които искат да създават или разширяват социалното си предприемачество да ползват подпомагане от общината - предоставяне на земя за строеж, помещения под наем. Това ще става чрез гласуване в общинския съвет", обясни Султанка Петрова.

Председателят на Националния съюз на трудово производителните кооперации Стилиян Баласутолов допълни, че за да работят тези предпирятия ефективно, трябва да има тясно сътрудничество между тях, държавата, местната власт и бизнеса.

"В момента с това се занимава Министерството на труда и социалната политика, но това не е достатъчно. Много други ведомства и министерства касае токи въпрос. Трябва да се подобри модела. На тези предприятия трябва да им се дават поръчки, да им се създава работа. Те работят на пазарен принцип, ако продадат това, което са произвели, ще имат заплати. Затова е важно и законът за обществените поръчки да се изполва активно в тази насока. Има вратички, които го позволяват, но не се прави. В момента голяма част от тези предприятия работят на ишлеме и предимно за износ. Те са принудени да търсят външни патрньори, за да имат гарантирани приходи. А заради поръчките от чужбина, те произвеждат продекция с гарантирано качество", обясни Баласутолов.