Кредитната дейност в България през третото тримесечие на 2018 г. се активизира под влияние на благоприятните тенденции в макроикономическата среда, но бързото нарастване на кредита може да създаде циклични рискове, които да се проявят при бъдещо покачване на лихвените нива или отслабване на икономическата активност. Това пише в тримесечния анализ на Българска народна банка, посветен на банковата система в България, отнасящ се за третото тримесечие на 2018 г. 

"Най-често договорите за кредит предвиждат промяна на лихвените условия, в зависимост от пазарните условия и състоянието на икономическата среда, а около 97% от новоотпуснатите кредити за последните десет години са с първоначално фиксиране на лихвения процент под една година. Придържането на банките към политика на поддържане на лихвения марж без отчитане на възможните ефекти от евентуално бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната би довело до ситуация, при която промяната в лихвените равнища на местния пазар ще създаде затруднения за част от кредитополучателите и оттам ще доведе до трансформация на лихвен риск в кредитен риск от гледна точка на банките", пише в анализа на БНБ. 

Способността за редовно обслужване на задълженията би била засегната и при отслабване на икономическата активност, породено например от външни шокове, предупреждават още от БНБ.

Към края на септември 2018 г. общите активи на банковата система достигат 103,2 млрд. лв., като през третото тримесечие на годината нарастват с 3,1 млрд. лв., или 3,1%, става ясно от прегледа на БНБ. Петте най-големи банки през периода държат 58,4% от общите активи на банковата система, като пазарният им дял остана почти без промяна спрямо този към края на предходното тримесечие. Делът на местните банки в общите активи на банковата система се увеличава до 22,3% (от 21,9% в края на юни 2018 г.).