Ограничението ще гарантира,

че не се източват средства

Ограничение до 5000 лв. ще има за парите, които университетите внасят като капитал в собствените си фирми. Които пък ще имат основна цел да продават научните изследвания на висшите училища, така че да се внедряват от бизнеса, обясни министърът на образованието Красимир Вълчев пред “24 часа”.

Университетите да могат да създават фирми, така че от тяхната научна дейност да се получава полезен за икономиката продукт, предложи той с проект на правителствено постановление преди дни.

Предметът на дейност на фирмите може да е изследване, реализация и развитие на научни разработки, внедряване и продажба на научни продукти, както и регистрация на патенти и търговски марки на национално и международно ниво. Университетските фирми ще могат да бъдат и посредници при трансфера на технологии между технологични центрове и технологични паркове.

Академичният съвет на висшето училище ще упражнява правата на собственост върху капитала на фирмите, предвиждат новите правила, които реално разрешават на университетите да извършват търговска дейност.

“Трябва да насърчим висшите училища да го правят, да им създадем възможност да го правят,

не само да

пишат статии

за цитируемост, а да правят и полезни неща в медицината, генетичните изследвания, в информационните технологии, изкуствения интелект, нанотехнологиите, фармацията”, каза още министър Вълчев. Според него са много сферите, в които може да има добро партньорство между бизнеса и висшите училища и научните организациии. Университетите трябва да имат възможност да правят стартиращи фирми. Създаденото знание се превръща в право на собственост, авторско право, каквито са и патентите. Освен стартиращи фирми може

да се създадат

и инкубатори

за иновации

с участието на бизнеса, изброи възможностите Вълчев.

Продажбата на научните изследвания от страна на университетите ще повиши и ефективността от парите, които се инвестират в наука, ще се повиши и делът на нематериалните активи на икономиката, каквито се водят патентите. В последните 10-15 години те са незначителни и предопределят

много ниска

оценка по този

показател на

иновационната

ни способност

в глобалния индекс за конкурентоспособност.

Основните показатели, характеризиращи дейността на университетите с ниска оценка, са броят на защитените патенти на 1 милион души население в най-малко 2 страни от 5 водещи патентни офиса в света - Европейското патентно ведомство и тези на Корея, Япония, Китай и САЩ, както и брой заявки за патенти.

Според министър Красимир Вълчев възможността за сдружаване на университетите с фирми ще се използва за мотивация на

авторите на

патенти като

съдружници

или акционери

в тези търговски дружества, както и за включване на водещи стопански и икономически субекти, предлагащи финансови и други ресурси за ускоряване на процеса на експлоатация и комерсиализация на научните продукти. Такава всъщност била практиката на световните лидери в областта на иновациите Южна Корея, Германия и САЩ.

“Трябва обаче да се подходи предпазливо, за да не се злоупотреби с публичен ресурс.

Да не стане така,

че бивш ректор

да създаде

търговско

дружество само

за да управлява

едни средства

Затова дружествата, които ще се създават, ще бъдат със строго определен предмет на дейност. Паричният капитал, с който могат да участват висшите училища, е до 5000 лв.”, уточни министър Красимир Вълчев.

Ректорът на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев и ректорът на Техническия университет в София проф. Георги Михов са категорични, че това - университетите да могат да правят фирми, е отлично начинание, което се прави по цял свят и ще позволи на висшите училища да развиват научните си изследвания целево към потребностите на бизнеса, както и ще им даде възможност да печелят.

Проф. Стефан Костянев, Проф. Стефан Костянев

Проф. Стефан Костянев

ректор на Медицинския университет

в Пловдив:

Талантливите учени ще останат

във висшите училища

Искам да поздравя правната дирекция на нашето министерство, която разработи проекта за постановлението. Това не означава, че превръщаме университетите от образователни в търговски проекти. То има голямата възможност да създаде условия университетите да реализират резултатите от своите научни изследвания, обектите на интелектуална собственост, едно огромно ноухау. Надявам се, че до края на годината постановлението ще бъде прието и университетите ще имат правната възможност да създават търговски дружества, да участват в търговски дружества и по този начин да “осребряват” собствения си научен капитал, интелектуални постижения, интелектуална собственост, иновации.

Академичните съвети ще управляват финансите. Дава се възможност талантливите хора, които имат интересни идеи, които са иноватори, новатори, автори на нови продукти и технологии, да бъдат запазени за университетите, а не да излизат и да ги продават на частни фирми. Така университетите ще могат да управляват процеса, да печелят от него и след това да го реинвестират. (24часа)