София става топлинен остров, през 2050 г. ще харчим 10% от енергията си за охлаждане (Инфографика)

• Столицата с 3 градуса по-гореща от околностите
• Повишеният приземен озон и фотохимичен смог са рискови за здравето 
• Решението: светли фасади, зелени покриви и дървета вместо паркинг в задния двор

Температури в София са се вдигнала с цели 3-4 градуса спрямо тези в крайградските райони в Софийско поле. Това показва проучване на “Екип на София”.

В науката това се нарича градски топлинен остров. А София е строена и продължава да се строи и организира така, че да задържа прекалено много топлина.

Климатичните промени са основният причинител на горещините, но това не е единственият фактор, който прави градовете по-топли. Разрастването им води и до все повече тъмни и непропускливи повърхности - паркинги, асфалтови улици и покриви, и все по-малко зелени площи и дървета. Това в комбинация с повече коли и климатици, които изпускат горещ въздух, причинява засилващия се ефект на градския топлинен остров. Лятото става все по-горещо, високите температури се задържат по-дълго време и това води до използването на традиционни и алтернативни методи за охлаждане.

А високите температури крият сериозен риск за здравето. Според Националната стратегия за адаптация към изменението на климата се очаква увеличение на броя на смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания и инсулти в големите градове през лятото, дължащи се на екстремни температури, горещи вълни и на ефекта на градския топлинен остров.

Според изследвания на тема градски топлинен остров и развитието на урбанизацията в София, един от основните проблеми вследствие на изменения климат и високите температури е повишената консумация на енергия и разходите за охлаждане. Така към 2050 г. ще харчим за охлаждане поне 10% от енергията, която градът потребява, показват данните на общинското предприятие “Софияплан”. През 2015 г. този процент е бил близо до нулата. Това означава, че заради повишените нужди от ползване на климатици е много вероятно да се наложи да увеличим разхода си на енергия, както това става на други места по света - по прoгнози на IEA, до 2050 г. Около 2/3 от домакинствата в света ще използват климатични инсталации, като охлаждането ще доведе до пиково търсене на еленергия, особено в горещите страни.

Използването на климатици обаче води до все повече изпускане на горещ въздух.

Това създава порочен кръг,

в който ние харчим все повече енергия, за да охлаждаме в местата, по които се движим и обитаваме, но топлината, която това охлаждане генерира, усилва ефекта на топлинния остров и налага още повече охлаждане”, обясняват от “Екип на София”.

Климатиците създават и други проблеми за столицата - енергията, която те изискват, в България идва най-често от замърсяващи източници. Това влошава качеството на околната среда и нашето здраве. И чрез отделяните парникови газове допринася за общия парников ефект, който на свой ред влияе на топлинния остров и на екстремните климатични явления, които са риск за здравето.

Отделен проблем е качеството на енергопреносната мрежа. При повишено потребление за охлаждане през летните месеци тя трябва да е подготвена да издържи на напрежението.

Мръсният въздух в градските зони също допринася за образуването на топлинен остров, като улавя слънчевата радиация и я задържа в приземния атмосферен слой.

По този начин генерира допълнителна топлина. Установено е, че повишената температура на въздуха увеличава скоростта на образуване на приземен озон и фотохимичен смог. Те се получават при реакция между азотни оксиди и полициклични ароматни въглеводороди в присъствието на слънчева светлина. Озонът е токсичен, което го прави опасен за човешкото здраве. Той въздейства на имунната система и понижава устойчивостта към респираторни заболявания.

Едно от решенията според “Екип на София” е сградите и настилките да поемат и излъчват по-малко топлина. В момента не съществуват регулации, които да обвързват разположението на застрояването спрямо въздушните течения. Проучвания показват, че

използването на материали, отразяващи топлина, при завършване на строителни обекти

може сериозно да намали температурата по повърхността на сградата и потреблението на енергия. При това няма нужда от скъпи материали. Достатъчно е например да се приложи геополимерна боя върху бетонните повърхности, като с най-добри качества на отразяване е бялата боя.

За покривите е добре да се използват зелени покривки, както и да се направи анализ и план къде следва да се насърчават зелените покриви и къде инсталациите за производство на енергия от възобновяеви източници върху покривите. За разлика от обичайните керемиди, асфалт и др., естествените повърхности отразяват по-добре слънчевата светлина и не я поглъщат, а съответно и не я изпускат в градския въздух. Растителният покрив, както и вертикалното озеленяване успяват най-добре да отведат топлината, защото растенията могат да се охлаждат чрез изпарение.

Хладният въздух над зелените повърхности пък може да се ползва като входящ на климатични и вентилационни системи, с което да повиши тяхната енергийна ефективност и да позволи те самите да отделят по-малко топлина при охлаждане на въздуха, което, както видяхме по-горе, може да бъде част от проблема. Растителните покриви са скъпо решение, но могат да се поддържат сравнително лесно, ако са подбрани устойчиви видове и не изискват допълнително пространство. Те обаче не могат да заместят уличното озеленяване и парковете.

Изборът на големина и разположение на отворите, цветовете и материалите на фасадата, както и на вида покрив оказват съществено значение за това колко топлина ще поглъща и съответно излъчва една сграда. Ако започнем да вземаме предвид ефекта върху микроклимата на всяка една сграда, то ще трябва да избираме по-светлите цветове на фасадните облицовки, или още по-добре зелените фасади, ще трябва да съобразяваме отворите на прозорците много по-добре с географските посоки, ще се наложи да използваме задния двор не като паркинг, а като зелена площ, както и ще трябва да направим всички покриви зелени или най-малкото цветът им да е светъл.

“Предложеното решение изисква време и политическа воля, базирана на експертни знания. Изисква нормативни промени, както и промяна в процеса, по който създаваме и поддържаме града”, обясняват още експертите. А мерките според тях са създаване на инициативи за обновяване на сгради до най-високи нива на ефективност и строителството на нови сгради с нулево потребление на енергия и плюсово енергийни сгради. Въвеждане на изискване всички нови общински сгради да се строят до ниво “сграда с близко до нулево потребление на енергия”. Обновяване на жилищни сгради и местна политика, която да е различна програма от проекта “Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд” в плана за възстановяване. И актуализиране на комуникационната стратегия на Столична община относно климатичните промени. Стъпка в положителна посока, предприета от общината, е приемането на Наредба за градската среда - стандарт за настилките в пешеходните пространства. Стандартът е засегнал въпросите със запечатването на почвите и на настилките.

Друго решение е да намалим автомобилите и да

използваме повече градски транспорт и велосипеди

Освен това може да има и повече зеленина в града. Доказано е, че парковете са средно с 1 градус по-хладни от зоните извън тях. София е известна като сравнително зелена столица в Европа. Но въпреки това често имаме чувството, че зеленината в града намалява, не се поддържа и се замества от сгради и асфалт. Според “Екип на София” общината трябва да разработи и оцени внимателно т.нар. екосистемни услуги - инвеститорите да заплащат по-скъпо за строителство, което ограничава възможностите на екосистемите да ни пазят от топлина.