"Либийската ракета" е с италиански дизайн, но по вкуса на диктатора
Либийският диктатор Муамар Кадафи е мъртъв повече от десетилетие, както и мечтата му за производство на арабски народен автомобил. Колата Saroukh el-Jamahiriya, известна още като либийската ракета, е утопичен проект на местния лидер с цел създаването на един от най-добрите, но и най-безопасните автомобили в света. Въпреки че основната идея беше да се използват изключително либийски ресурси, чуждестранни експерти също са работили върху тази “ракета”.
Концепцията беше представена през 1999 г.,
за да отбележи подобаващо 30-ата годишнина от революцията
на Кадафи. Дизайнът на автомобила отразява футуристичен подход с остри, аеродинамични линии, които наподобяват ракета. Колата се простира на пет метра дължина, предлагайки кралски комфорт за всичките петима пътници.
След премиерата на прототипа проектът изпада в забрава и не се споменава цели десет години. Но през 2009 г. внезапно на сцената се появява нова версия, за която се предполага, че е предсериен модел. Дизайнът е подписан от италианци, но със силна намеса лично на Кадафи.
Доменико Морали, главен изпълнителен директор на Tesco TS, базирана в Торино фирма за автомобилен дизайн, каза, че Кадафи е участвал в дискусиите за дизайна на автомобила и е поискал оригинално превозно средство,
направено от либийски материали,
включително мрамор, кожа и плат. Иначе наистина Tesco работи върху дизайна на колата и координира производството на прототипа. Новият вариант е дълъг цели 5500 мм и 1870 мм широк, с видимо по-модерен вид. Твърди се, че Кадафи е платил около два милиона евро за създаването на този прототип.
Под капака има трилитров V6 двигател с около 230 к.с. максимална мощност. Данните за производителността никога не са били съобщавани, но оценките показват, че може да достигне 100 км/ч при старт от място за около 7 секунди. Колата е оборудвана със система run-flat, така че
може да измине стотици километри със спукана гума, което може да бъде полезно при шофиране през обширната либийска пустиня.
Други характеристики в допълнение към специфичния заострен дизайн включват устройство за спиране на горивото в случай на инцидент, както и брони, проектирани да абсорбират енергията при удар. Интериорът е оборудван с въздушни възглавници, система за поглъщане на сблъсък и “електронна защитна система”, всички от които са предназначени да допринесат за безопасността на пътниците.
Визията на Кадафи за Saroukh el-Jamahiriya бе да произвежда автомобили, използвайки изключително либийски ресурси, с цел изграждане на фабрика в Триполи.
Планираното производство бе около 50 000 копия
годишно с износ за европейския пазар. През 2009 г. започва строителството на завода, който така и не е завършен. Кадафи срещна бруталния си край през октомври 2011 г. и всяка минимална възможност Saroukh El-Jamahiriya някога да види светлините на шоурум в Триполи бе премахната веднъж завинаги.
Местонахождението на двете либийски “ракети” е неизвестно и като се има предвид, че повечето неща, свързани с диктатора, са унищожени, се предполага, че и двата прототипа са сред жертвите на народното прочистване.
