От януари 2026 г. бордът ще бъде отменен, но е забранено централни банки да финансират правителства

80 млрд. лв. от валутния резерв, които ще се освободят след въвеждане на еврото, няма да се изсипят в икономиката, нито могат да бъдат управлявани от правителството.

Още през 2023 г. в интервю за “24 часа” управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че апетитите към тези пари от страна на някои политици са напълно безпочвени.

От обявени преди ден на сайта на централната банка въпроси и отговори за еврото става ясно, че правото на ЕС забранява на всички централни банки да кредитират правителства, държавни органи или субекти. Европейската централна банка следи дали тази забрана се спазва.

Въпросните милиарди остават в БНБ, ще се промени инвестиционната политика на банката. В новия закон за БНБ, който ще влезе в сила от датата на приемане на еврото, е записано, че валутните резерви ще се инвестират по три критерия, а доходът ще осигури финансовата независимост на централната банка и провеждането на паричната политика на ЕЦБ.

Правителството не може да се разпорежда с тези активи. БНБ ще изпълнява нареждания за плащания до размера на вземанията на правителството и нито лев отгоре. Централната банка не може да поема и задължения, по които длъжник е правителството или публични органи. След влизането ни в еврозоната

централната ни банка ще прехвърли на ЕЦБ активи, различни от еврото,

които по предварителни оценки са на стойност 960 млн. евро.

От годишния отчет на БНБ става ясно, че към края на 2024 г. 10,9% от международните валутни резерви са налични средства, 29% са в депозити, а 60,1% са инвестирани в ценни книжа. От общата сума 90,6% са в евро, 0,9% в долари, 8,1% в злато, а 0,4% - в сребро.

Резервът включва и дългови инструменти от чужди държави, централни банки, други финансови институции или международни финансови организации, които имат една от трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.

Другите елементи от валутния ни резерв са злато, специални права за тираж на МВФ, средства във валута, салда по сделки в чужди банки и международни финансови институции със същия рейтинг, изискван и за чуждите дългови инструменти.

Това означава, че има заложено законово изискване за инвестиране само в книжа, които са с рейтинг ААА или АА+ по скалата на S&P, Fitch и JCRA, и съответно Ааа или Аа1 по скалата на Moody's.

От 2010 г. БНБ е приела още по-строги правила за инвестирането на резерва

Едно от тях забранява закупуване на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държави с влошени фискални позиции и високи нива на публичен дълг.

След влизането в еврозоната всъщност правителството ще може да тегли текущо само доходността от управлението на тези пари като дивидент от БНБ.

Полза за бизнеса и домакинствата наистина ще има в милиарди, но те ще дойдат от други източници. Когато влезем в еврозоната, задължителните минимални резерви за банките в България ще бъдат понижени от сегашните 12 до 1%. Ще се намали и базата, върху която се начислява ставката. Според приблизителните оценки базата, върху която се начислява ставката, би се понижила с около 6,3 млрд. лева, а

задължителните минимални резерви ще се намалят с около 15 млрд. лв.

Така ще се освободи ресурс, с който да се финансират бизнесът и домакинствата. Парите от минималните резерви ще продължат да са в баланса на БНБ, като ще бъдат прехвърлени в така нареченото депозитно улеснение. Търговските банки ще го използват, за да пласират ликвидните си средства и това ще е един от икономическите ефекти за кредитните институции след влизане на страната ни в еврозоната.

БНБ ще започне да прилага лихвения процент по депозитното улеснение за поддържаните от банките средства по това улеснение. В момента в условията на валутен борд в текущия паричен режим лихвеният процент по свръхрезервите на банките в БНБ е 0%. С въвеждане на еврото тези пари ще носят вече доходност.

Поддържаните от кредитните институции средства по депозитното улеснение ще бъде за тях безрисков актив, уточняват от БНБ.