Бизнесът на българските производители и преработватели на храни, подобно на колегите им от ЕС, буквално се оказа заклещен между руското вето за износ на стоки от ЕС и компенсациите на Европейската комисия. Пазарът е залят от евтини вносни продукти, които преди това страните от ЕС изнасяха, но след ембаргото останаха в излишък. Щетите за българския бизнес вече надхвърлят 300 млн. лева, пресметнаха за .bg от Министерството на земеделието и храните.

Телешко месо 

Оптимистичните прогнози за поскъпване на световните цени на месото в периода 2016 - 2020 г. с около 4-7% в сравнение с тези в периода 2011 - 2015 г. няма да окажат влияние върху българския пазар, прогнозира Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите. По света предлаганите количества месо ще изостават в сравнение с търсенето, докато в България ще расте броят на кравите, отглеждани за месо. „Очакванията са през 2020 г. броят на кравите за месо да достигне 56 074 хиляди глави, което е с 14,15% повече животни в сравнение с 2014 г.“, посочват от Центъра за икономически анализи в селското стопанство. Именно затова през следващите четири години ще има спад, макар и не голям, с около 4%, при цените на кравите за месо. Те ще се задържат на нива от около 2090 - 2100 лв. на тон живо тегло, с леко повишение към края на периода.

При телешкото месо цените на дребно ще се задържат около 11 000 лв./тон, като според прогнозите през 2020 г. ще бъдат 11 408 лв./тон, което ще е с около 3 % по-ниско от 2014-а година (виж графиката). „Характерният за развитието на сектора добив в самите земеделски стопанства ще продължи да бъде преобладаващ, като очакванията са да расте. Ръстът при говеждото, добивано в кланици, през 2020 г. спрямо 2014-та ще е едва около 5%, докато при добиваното във фермите говеждо то ще е 44,5%“, каза още Аврамова.

Свинско месо 

Макар и леко, движение надолу ще има и при цените на свинското месо. Прогнозите са цените на живите животни през 2020 г. да са с около 4,3% по-ниски в сравнение с 2014 г., а при свинското месо с около 1%. Това ще е изпитание пред българските свинеферми, които, за да останат конкурентоспособни, трябва да повишават плодовитостта и прираста с единица разход за фураж, коментираха от асоциацията.

Надеждите на българските производители са в новия закон за храните. В него е записано, че занапред охладеното, предварително неопаковано месо, ще се поставя на отделни щандове с надпис за вида му. Изрично трябва да бъде посочено и понятието "охладено", страна на произход или място на произход, дата на месодобив и срок на годност. Производителите се надяват така потребителите бързо да разпознават родното производство и да го избират пред чуждите, дълбоко замразени продукти, които са по-евтини.

„Пазарът ни е залят с евтино свинско месо от Испания и Германия, има количества и Румъния. Българското производство е едва около 30 %“, посочи пред .bg Добрин Папазов, шеф на Асоциацията на свиневъдите в България. Организацията от години настоява за въвеждането на два отделни щанда, за да е ясно за потребителя какво месо купува.
Шансът за българското свиневъдство е увеличението на индустриалното производство за сметка на стопанствата с по едно - две прасета, отчита Аграрният доклад за българското земеделие и храни, издаден през 2015-а година.

Пилешко месо 

Прогнозите за движението на цените при птичето месо не са по-различни. На дребно те ще продължат да са около 4800 лв./тон (4,8 лв./кг), като предвижданията за 2020 година са да са с около 2-3% по-ниски в сравнение с 2014 г., посочиха от Центъра за икономически анализи в селското стопанство.

„За разлика от миналата година, през 2016-а се отпуши пазарът на патешко месо и дроб. Преди година износът боксуваше, защото във Франция бяха произведени свръхколичества, руското ембарго също си каза думата. Годишно произвеждаме около 22 000 тона“, посочи пред „.BG“ Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България. Според него браншът има шанс да излезе на печалба през тази и следващата година само ако ЕС въведе отново експортни субсидии за износ на продукти извън общността, като компенсация за руското ембарго. „Ще успеем да изнесем бройлерно месо само ако ЕС изпълни обещанието си да въведе експортни субсидии за износ. В противен случай нашите продукти няма да издържат на конкуренцията на добре субсидираните птичи меса от САЩ и Бразилия“, обясни Белоречков.

България има традиции при износа на птиче месо за Близкия изток – преди години за Ирак и Сирия сме изнасяли до 30 000 тона бройлерно месо, сега цялото производство е около 70 000 тона. Производителите гледат с надежда и към пазара на Япония, където в края на миналата година беше одобрена процедурата за внос на българско птиче месо и дроб.

От Центъра за икономически анализи в селското стопанство прогнозират увеличение на вътрешното производството на птиче месо и намаляване на вноса през следващите години. Това ще се дължи на ръста на вътрешното търсене, тъй като птичето месо е сред най-евтините меса. Прогнозата на експертите е пред следващите 5 години промишленото производство на птиче месо да достигне до 115 хил.тона.

Мляко и млечни продукти 

В последните години млечният сектор пострада от вълната от заразни болести, идващи от Гърция. Първият удар бе върху овцевъдството с епидемията от „син език“, която ветеринарните власти не можаха да предотвратят. Болестта само за месеци покоси над 40 000 животни през 2014 година. В момента заради друга тежка болест, заразен нодуларен дерматит, се избиват стада от крави.

През 2015 година експертите на Министерство на земеделието и храните отчитат известно забавяне на производството на млечни продукти в България. Главната причини е пренасищането на пазара след отпадането на т.нар. „млечни квоти“ в ЕС, чрез които дотогава се регулираха произвежданите количества чрез налагане на глоби за превишаването им. Допълнително влияние оказа и ембаргото за износ на млечни стоки от ЕС към Русия. Това доведе до драстичен спад на цените на кравето мляко до нива от 35 - 40 стотинки за литър през зимните месеци, когато обичайно е поне 70 стотинки. Прогнозите са, че пазарът ще остане пренаситен и в близките година - две.

Според Асоциацията на млекопреработвателите както през 2015 г., така и през 2016 г. ще има застой или по-скоро спад в производството на сирена заради пренасищането на пазара на ЕС с млечни стоки, за разлика от увеличението през 2014 г. Според някои прогнози спадът може да достигне и 10 процента. В България се произвеждат над 54 000 тона сирене и около 20 000 тона кашкавал. Надеждите за възстановяване на световните цени на млякото са в Китай. „Според Американският департамент по земеделие (USDA) запасите от сухо мляко в Китай към края на пазарната 2015 г. са 89 хил. тона, което е четиригодишно дъно. На тази база USDA дава прогноза, че Китай ще увеличи вноса на пълномаслено сухо мляко до 400 хил. тона през 2016 г. Това е с 14% повече, отколкото през 2015 г.“ отбелязва в свой анализ фондация „ИнтелиАгро“.