реди десет години в Потсдам бе открита специална изложба в чест на 50-годишнината от създаването на “Трабант”. Тогава германското списание “Шпигел” обобщи новината със следния виц: “Каква е разликата между трабанта и презервативите. Никаква. И двете пречат на движението”.
Сега, точно на 7 ноември, когато култовият гедерейски автомобил навърши 60 години, немската агенция ДПА определи трабанта като “малкия миризливко”. Каквито и епитети да слагат на возилото, факт е, че с него израснаха не едно и две социалистически поколения и то бе част от бита и всекидневието на Източна Европа. В момента в Германия има 34 500 лицензирани трабанта, чиито собственици не са само от бившите източни провинции. Музеи на култовия автомобил има в Берлин и Дрезден, а колата е отдавана под наем или наемана с шофьор като атракция на туристите.


Близо 50 000 посетители на германската столица през миналата година са наемали трабант за разходка. Автомобилите не отговарят на нарасналите екологични норми в Германия, но
се движат със
специално
разрешение,
защото имат статут
на исторически ценни
екземпляри
Източногерманският режим пуска трабанта преди 60 години едновременно с изстрелването в Космоса на съветския сателит “Спутник”. И двете събития трябва да отбележат идването на модерния социализъм. Всъщност и името на “картонената” кола означава спътник.


Точно на 7 ноември 1957 г. е произведен и първият автомобил от марката на бившата ГДР. Разработката на първия социалистически автомобил започва още в края на 40-те години на миналия век в щаб квартирата на “Ауди” в Цвикау, където тогава са се произвеждали возилата от тази марка. Първият трабант е бил способен да вдига максималните 90 км/ч. Интересното е, че тази кола е била сглобена само от двама човека.
Малолитражните немски возила са сглобявани между 1957 и 1991 г. само в автомобилния завод в Цвикау. За тези 34 години от завода са излезли над 3 милиона коли с марката “Трабант”. Днес източногерманското картонено чудо на техниката е символ на цяла една епоха.
В началото цената на
трабанта е била 7500
източногермански
марки
по тогавашния курс, или малко над 1800 лева, спомня си германското списание “Ауто билд”. През годините цената на автомобила почти се удвоява. Средно клиентите трябвало да чакат по 12 години след първоначалната финансова вноска. Малко преди промените срокът нараснал дори до 15 години, като в България като експортна страна се чака по-малко, но отново с години.


Купето на трабанта е направено от композитния материал дуропласт – фенолформалдехидна смола, армирана с памучни фибри. Методът на производство на возилото, който е изключително труден, остава непроменен през тридесетте години от производството му.
Трабантът е създаден да бъде “конкурент” на костенурката на “Фолксваген” от Западна Германия, както е известен моделът Beetle на компанията от Волфсбург. Липсата на достатъчно суровини, най-вече метали, е принудила инженерите от ГДР да използват нетрадиционни методи като направата на купето от дуропласт. Той не корозира и е способен да поема не много тежки удари, без да се деформира и чупи. По онова време производството му е трудно, но суровините са почти без пари -
използвани са
текстилни отпадъци
от фабриките
в Съветския съюз
и остатъчни смоли от местната индустрия за бои. Практически “Трабант” е кола, чието купе е направено предимно от рециклирани материали.


Освен това трабантът е замислен като евтина кола за масовия работник в трудните следвоенни години, когато ГДР е в рецесия. Заради нуждата от икономии държавното ръководство е разрешило производството на малък автомобил с 4 места, максимално тегло 600 килограма и среден разход на бензин 5,5 литра за 100 км. Сред достойнствата на колата са предното задвижване, независимото окачване и т.нар. фрай-лауф - елемент от скоростната кутия, позволяващ движение на свободен ход при включена 4-а скорост. Едва години по-късно фрай- лауфът е заимстван от “Трабант”, и то от “Порше”.
60-ата годишнина на колата ще бъде отбелязана и у нас. “Трабант фест” ще се проведе в Павел баня на 11 ноември, събота.