Стените и съоръженията се контролират от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор

5694 са язовирите в страната, показват данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор(ДАМНТ). Оказва се, че собствеността им не е чак толкова разпиляна. 90% от всички водоеми в страната, или 4523, са на общините (Виж графиката).

Държавни са едва 340 водоема. От тях 37 стопанисва НЕК, 189 са на “Напоителни системи”, 9 са на регионалното министерство, а 21 са на земеделското.

На частници са 103, има на земеделски кооперации, на сдружения за напояване, 17 са със смесена собственост. 554 язовира са с неизяснена собственост или за тях се водят съдебни и други спорове.

От агенцията обясниха, че има случаи, в които при реституция на едни собственици се пада язовирната стена, на други - самият водоем. Докато текат съдебни дела за собствеността, за тях отговарят областните управители. Безстопанствени водоеми няма, категорични са от агенцията.

В сряда обаче главният прокурор изпрати писмо до премиера Борисов

да вземе мерки

за безопасността

на язовирите и

срещу

бездействието на

контролния орган

- Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В четвъртък по БНТ зам. главният прокурор Ася Петрова заяви, че проверките на прокуратурата са провокирани от бездействието на контролните органи и държавните институции, компетентни да обезпечат безопасното експлоатиране на язовирите.

В сряда зам. главната прокурорка заяви, че 205 язовира са неизправни и опасни, в четвъртък уточни, че тези 205 язовира са с невисока степен на опасност, а с висока степен са 129 язовира и техните собственици не са изпълнили предписанията за ремонт.

Прокурорката е възмутена от бавните процедури за язовир “Бели Искър”. Тя заявява, че безспорно е установено на база технически документи, че състоянието му е неизправно с частична работоспособност. И че ремонтът се бави. Тя е гневна, че

шест години не

са стигнали да се

издаде акт за

публична

държавна

собственост на

водоема

“24 часа” вече припомни, че водоемът до 2009 г. е собственост на Столичната община, но акт за публична-държавна собственост е издаден едва тази година. Въпреки смяната на собствеността концесионер си остава “Софийска вода”, която всъщност прави първия етап на ремонта на язовирната стена на водоема от 2001 до 2003 г. Вторият етап на укрепването на стената обаче се бави.

Според Петрова без акта за публична държавна собственост не могат да се предприемат следващите стъпки, а именно ремонтът.

По повод проверките на другите язовири Петрова заяви, че те са извършени, но резултат и ефект няма. Според нея причината е, че се пишат само предписания за ремонт.

“Не се налагат санкции. Констатира се неизпълнение на дадените предписания. Това е административно нарушение и то трябва да бъде санкционирано с глоба. Има

съставени

актове, но няма

издадени

наказателни

постановления

или ако има, те са не повече от десетина, твърди Петрова. Нямало нито една принудителна административна мярка.

От Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобщиха, че са извършили от началото на годината 4175 проверки на язовири и са съставили 395 акта за установяване на административни нарушения. Показателно за активността на дирекцията е, че през 2017 г. средно

всеки ден се

издава акт на

собственик на

язовир,

съобщават оттам.

Контролът на язовирите бе възложен законово на агенцията от 1 януари 2016 г. след наводненията в Монтанско и с. Бисер. И тогава имаше скандали и дебати за неяснотата чии са язовирите и кой отговаря за тях. Сега поне е ясно, че контролът на язовирните стени и на съоръженията е на агенцията.

След наводненията в Бургаско тази година министърът на икономиката Емил Караниколов отново лансира идеята да се създаде единен държавен орган. Според него и в момента натоварените с отговорността институции са под шапката на различни ведомства.

“Общините нямат пари да извършат тези ремонти и може би много сериозно трябва да се замислим да се направи анализ

дали язовирите

трябва да имат

различна

собственост”,

заяви той в парламента. Караниколов смята, че първото, което трябва да се направи, е категоризация, която не е правена от години.

И агенцията подготвя промени в Закона за водите, като първото нещо е категоризацията на язовирите. Това означава в зависимост от размерите - височина на язовирната стена и обема на водохранилището, да се извършва класификация на язовирите на “големи” и “малки”.

С въвеждането на класификация на язовирите по степени на потенциална опасност ще се даде възможност за определяне на различна периодичност на проверките. Агенцията настоява и за промяна в компетенциите на комисиите, които се назначават от областните управители за инспектиране на язовирите. Те да се ограничат в проверка и оценка на язовирите с висока степен на потенциална опасност на територията на съответната област в нормални, екстремни и аварийни условия. А не на всички водоеми.

Другите промени са свързани с регламентиране на случаите, когато ДАМТН може да прилага принудителни административни мерки, начина за тяхното приложение и реда за тяхното обжалване. Това щяло да даде възможност за законосъобразното им прилагане. Въпросните мерки да бъдат изрично изброени в закон или указ, предлагат от агенцията.

Оттам искат и обособяване в един имот на язовирите и водохранилищата им ведно с принадлежащите им земи и съоръжения.