Изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков не се бои да нарече „талибански“ исканията за спиране на всякакво строителство в столичния „Младост“. „Една забрана не води до нищо хубаво. Води до повече глупости, защото се стига до всякакви чудатости“, казва той.

Истината изисква да се отбележи, че и сега има закони, които ако се спазват, няма да има никакви проблеми. Просто според инж. Бойков нормативните изисквания трябва да се разтоварят от бюрокрацията, която отнема времето и енергията на предприемачите. Така те ще могат да се съсредоточат в пряката си работа.

Във времена, в които се говори за тотална смяна на сегашното финансиране и преминаването от грантово към проектно, и към разчитане на повече частни инвестиции, това е особено важно. За това дали строителите, а и обществото като цяло у нас са готови за този момент, разговаряме с Иван Бойков.

Прогнозите, които миналата година ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) направи за 10-процентен ръст на строителството през 2017 г., са на път да се сбъднат. Даже вече са почти реализирани. По данни на статистиката в началото на есента имаше ръст на годишна база между 7 и 10%.

Най-радващото е, че вече има ръст на сградното строителство, което изпреварва по ръст строителството на инфраструктура. Това, разбира се, се дължи на обективен факт - изпълнението на оперативните програми предишната година попадна в един глух период, в който много от програмите не бяха отворени.

Това сега се наваксва, но не съвсем. Иван Бойков отбелязва, че сега, в края на годината се отварят много проекти, но очевидно изпълнението им ще бъде отчетено през 2018 г. Търговете за ВиК сектора, които са за над 1 млрд. лв. даже още не са пуснати.

„Статистиката миналата година даваше 15% изпълнение на оперативните програми. Но истината е, че в строителния бизнес има една неравномерност, която по време на имотния бум се покриваше от частните инвестиции“, отбелязва инж. Бойков.

Тогава мнозина строяха на всяка цена. Много строители се превърнаха и в инвеститори, особено например в хотели. „И много от тях фалираха, защото за този бизнес се изисква особен опит“, отбелязва Бойков. Статистиката на камарата посочва, че около 2000 строителни фирми са били закрити в България от 2008 г. досега.

Защото от една страна в този бизнес навлязоха много случайни хора. После пък бе установено, че построеното няма да може да бъде продадено още дълги години.

Сегашното оживление в бранша е съвсем друго нещо. То няма характеристиките на бум, на мания, защото се строи само на определени места – в големите градове и то само там, където има осигурена инфраструктура.

„Има саниране, сега покрай председателството на ЕС ще се засили и реконструкцията на стари сгради. Всичко това обаче са бизнеси, свързани със строителството, но не са неговата същност“, казва Иван Бойков.

Така постепенно идваме до въпроса дали строителите у нас са готови за момента, в който европрограмите ще спрат в сегашния си вид.

Иван Бойков отбелязва, че родните строителни фирми винаги са разчитали на всякакъв вид строителство. През последните две години например основното перо е санирането, в което отидоха вече 2 млрд. лева. То създаде поръчки за фирмите от бранша в един период, в който нямаше европейски проекти.

„След 2020 година пак ще има строителство, не се съмнявайте в това. Но то ще бъде финансирано по друг начин - чрез кредитни линии, от Световната банка, по линия на „Плана Юнкер“, през Европейската инвестиционна банка. Мислим много за публично-частното партньорство, което трябва да се развива. Проблем при него е нормативната база - върху промените в Закона за концесиите бе наложено вето от президента и те още не са гласувани“, казва Бойков.

Камарата работи активно в тази посока и българските строителни фирми се преустройват, поне по-големите от тях, така че да станат мениджъри на проекти, които се финансират едновременно от частни капитали, и от държавата. Защото за това се изисква по-специфична подготовка.

„Но истината е, че ако искаме да се развиваме оттук нататък и да работим и след 2020 година, не като досега – има едни пари и трябва да ги усвоим, ние трябва да сменим цялото си законодателство. А не да си губим енергията и времето в преодоляване на измислени правила. Това е задължително“, убеден е шефът на КСБ. Въпросът според него е какво ще се вложи в тази нова нормативна база и чии интереси ще защитава тя. Дали на обществото или само на определена група хора.

Например строителното законодателство. Напоследък много се говори за облекчаване на административната тежест, но проблемът със строителните разрешителни не е просто в многото документи. А в спазването на сроковете за отгговор от държавната администрация. Няма никакъв контрол по отношение на спазването на сроковете, а и строителите и досега чакат да се спази обещанието за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие.

Преди 4 години камарата подготви промени в Закона за устройство на територията, които опростяваха процеса, но те така и не видяха бял свят.

„В ЕС тези въпроси се решават на инженерингов принцип. След като имаш валидни строителни стандарти и изисквания, редно е да се строи на инженерингов принцип вемсто да имаме сегашните безкрайни съгласувания с кого ли не. Например с монополистите. Имаш ли точка на присъединяване към мрежата, би трябвало да можеш оттам нататък да присъединиш обекта си. Твоя работа си е как точно ще го направиш“, казва Бойков.

Според него у нас има прекалено много структури и ведомства, които се намесват в този процес, просто защото при него има един паричен поток и всеки е гледал да се закачи за него в течение на времето.

„Например пожарната. Проектантът веднъж вече е направил противопожарен проект, в който е бил длъжен да спази противопожарните норми. След това обаче има изискване за отделен противопожарен проект, който се прави от пожарната. Същото е и с изискванията за енергийна ефективност. Накрая се натрупват 15-16 лразлични проекта, като всеки от тях се проверява в различни ведомства и служби и това много бави нещата“, казва директорът на КСБ.

И дава пример с Германия, където времето от идеята до началото на реализацията, рядко е над една година. Но в тази една година всички служби имат определени срокове, в които трябва да се произнесат по проектите. И ако някоя не спази своя срок да ти одобри или отхвърли проекта, процесът не спира както у нас, а продължава нататък. „Единственият орган в Германия, на който законът не дава срок за вземане на решение, е общинският съвет. Но пък няма как да наредиш на хора на изборни длъжности да ти спазват срокове“, казва Бойков

Нашият закон е твърде несъвършен и по отношение на отчуждаванията. „Говори за пазарна стойност на земята, стига се до рекет в цените. Много от тези неща искат регулация. Прекалено много хора в България печелят на гърба на предприемача“, заключава Иван Бойков.

И припомня, че само сагата с трафопостовете е струвала на строителите в България към 170 млн. лв. Защото енергодружествата дълги години поставяха условия на сторителите сами да изграждат трафопостовете за захранване ан техните обекти, които обаче по закон трябва да са собственост на енергодружествата. И строителите – само и само да си завършат проекта, се принуждаваха да им ги прехвърлят. Парите видяха след много години и след много преговори и положени усилия.

Друга нашенска реалност, която много мъчи бранша в момента, е липсата на кадри. Тя не се отнася само до строителите, разбира се, много други сектори също се оплакват от липса на работна ръка.

Но в строителството се стига направо до екстравагантности. Всеизвестно е например, че строителните техникуми бяха масово закрити, както и всички други средни технически училища. Това в един момент доведе до липсата на среден технически състав по обектите, например на хора, които могат да управляват строителната техника. Строителните фирми подобно на много други браншове започнаха сами да обучават кадри.

Проблемът обаче е, че те могат да организират за тази цел само 6-месечни курсове в центровете по квалификация. Да, но Законът за устройство на територията изисква средният технически персонал на един обект да е от хора, завършили 4-годишно обучение, въпреки, че такова вече няма. Получава се нещо като омагьосан кръг.

„Писали сме на коя ли не инстанция по този въпрос, но няма решение на проблема“, оплаква се Бойков.

Според него някои от най-големите ни строителни фирми вече си позволяват да плащат по 2000-3000 долара месечни заплати на ръководителите на обекти, които са със средно техническо образование, защото по време на кризата, когато поръчките са били отрязани като с нож, много такива кадри са избягали в чужбина.

„Наскоро говорих с наш член - млад човек, който има средно голяма фирма в Пловдив. Каза ми, че средната заплата във фирмата му е 2000 лева. Направете си сметка, защото в средната заплата влиза и възнаграждението на общите работници. И пак не може да намери хора. Но човекът има печеливш бизнес и може да си го позволи“, казва Бойков.

Въпросът с широко рекламираното дуално обучение, приложимо в много други бизнеси, не върши работа в строителството. „Защото ние и кандидати нямаме. За да влезеш в дуалното обучение, трябва да имаш поне завършен осми клас, а нашият контингент често е с втори-трети клас. Ти трябва да го обучаваш да чете и да пише и в същото време да го учиш на занаят. Между другото това трябва да се реши и нормативно – трябва да има специалности, за които да отпадне обшовалидното изискване да имат завършен 12-и клас“, казва директорът на строителната камара. А това е още един нерешен въпрос.

С всичко това обаче проблемите на сторителния бранш далеч не се изчерпват. Като дейност, която се отразява по различен начин на много хора, строителството много често е конфликтна точка за населението на един квартал, едно населено място или просто група хора.

На Иван Бойков например е направило впечатление засилената активност по места за провеждане на допитвания срещу едно или друго намерение на ивеститор. Например желанието да се спре една или друга кариера за строителни материали. „

„По закон държавата не е длъжна да се съобразява с резултатите от такива допитвания. Но настроенията често се използват за бизнес интереси и дори се стига до една злоупотреба с правото. Разбира се, често хората са прави – като ще правиш кариера и си предвидил камионите ти да минават през селото, а улиците там са правени като за каруци, естествено, че хората няма да искат“, разсъждава Бойков.

Но не намира за разумни решения като например първоначалната забрана да се асфалтира булевард „Прага“ в столицата, защото то е било в ущърб на всички.

И нарича направо „талибански“ намеренията да се спре всякакво строителство в „Младост“. „Този жилищен комплекс според мен има проблем с плана за развите, който трябва да се преработи, както и плана за развитие на София. И да се установят правила колко застрояване може да има във всяка зона, каква зеленина и колко въздух. Не може просто ей така да спреш строителството в един комплекс, в който има ливади“, казва Бойков.

Според него столичната община все още е в дълг към инвеститорите, строителите и зобщо гражданите на София, защото много проблеми опират и до неизградена инфраструктура, която провокира задръствания и така създава усещането, че градът е презастроен.

„Забраните обаче не водят до нищо хубаво. Водят до повече глупости, защото се стига до всякакви чудатости“, казва той.