Десетпроцентно увеличение на заплатите на държавните служители обеща от 1 януари премиерът Бойко Борисов. Той се надява това да повлече крак за скок на възнагражденията и в бизнеса.

Решението за вдигането на заплатите ще се обсъжда на заседанието на Министерския съвет в сряда, уточни Борисов.

Финансовият министър Владислав Горанов също потвърди, че се планира увеличение, което ще залегне в бюджета за следващата година. Рамката ще спазва заложените параметри в средносрочната бюджетна прогноза. Засега не се налага тя да бъде актуализирана.

Освен вдигането на възнагражденията в бюджетната сфера се предвижда

увеличение и на

минималната

заплата

От 1 януари тя става 560 лв. от сегашните 510 лв. От началото на 2020 г. ще се вдигне на 610 лв., след това да се увеличи с още 40 лв. от 1 януари 2021 г.

Точните размери на възнагражденията за армия, полиция, лекари и другите сфери на бюджетна издръжка ще се решават след преговори в тристранката, които се очаква да стартират през октомври. Остава непроменен ангажиментът за удвояване на учителските заплати до 2021 г. За всички останали - ако свият щатове и текущата си издръжка, но без да са зададени лимити за съкращения.

Работодателите подкрепят вдигането на заплатите, показа проверка на “24 часа”. (Какво е мнението им, виж карето долу).

От 1 юли 2019 г. таванът на пенсиите се вдига от 910 на 1040 лв. Увеличението ще стане не чрез повишаване на максималния осигурителен доход - той се запазва на 2600 лв. до 2020 г. , а чрез промяна в съотношението - максималният размер на пенсията се увеличава от 35 на 40% от максималния осигурителен доход.

Вдига се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. на 560 лв., за 2020 г. - 610 лв., и за 2021 г. - 650 лв.

Предвидено е минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост да се увеличават по швейцарското правило, като очакваното

нарастване за

2019 г. е 4,6%,

4,4% за 2020 г. и 4,3% за 2021 г. Възрастта и стажът за пенсия ще продължат да растат според заложеното в социалния кодекс - с по 2 месеца на година за жените и с по 1 месец за мъжете, а стажът - с по 2 месеца и за двата пола.

При обезщетенията за майчинство планът е да не се променя платеното, което и занапред ще се полага за 410 дни - 45 дни преди раждането и година след това. За втората година на майчинството се планират 380 лв. до 2-годишна възраст на детето. Засега са замразени детските надбавки, помощта за деца с тежки увреждания, вдигната от миналата година на 930 лв., изчакват се новите закони.

Планирано е брутният вътрешен продукт догодина да е 107, 4 млрд. лв. Реалният ръст на икономиката е планиран на 3,2%. Средногодишната инфлация е 1,7%, а през 2020 г. ще се увеличи до 1,8%. Безработицата ще продължи да намалява - коефициентът за нея ще спадне от 6,5 на 6,3% догодина и до 6,2 на сто за 2020 г.

Държавният дълг ще се свие леко в номинално изражение, но като дял от БВП ще се понижи доста по-осезаемо - от 23,9% през 2017 до 18, 2% през 2021 г.

Разходите на

държавата през

следващите

няколко години

ще продължат

да растат -

основно за издръжка, заплати, здраве и пенсии. Най-голямото перо - по 330 млн. лв. на година, е предвидено за учителските възнаграждения.

Разходите за персонала в публичния сектор ще достигнат близо 9,6 млрд. лв. За пенсии нарастват номинално с 1,5 млрд. лв. през следващите три години, но като дял от БВП се свиват до 8,8%.

В плановете за

издръжката на

министерства,

ведомства и

други сфери на

дейност се

предвижда да

се увиличи

от 5,2 на

5,3 млрд.

лева догодина,

за социални и здравноосигурителни плащания от сегашните 15,6 млрд. лв. до 16,9 млрд. лв.

За текущи трансфери - минимална промяна от 2,662 млрд. лв. до 2,668 млрд. лв. Здравноосигурителни плащания от 3,3 млрд. лв. до малко над 3,5 млрд. лв.

През периода 2019 - 2021 г. правителството планира да пласира ДЦК между 800 млн. и 1,25 млрд. лв. годишно. В същото време нивото на дълга, чийто падеж изтича и трябав да бъде покрит, ще се поддържа на нива от 1,4 млрд. лв. годишно.

Според експертите на финансовия министър е заложен номинален ръст на БВП с по около 4,5 млрд. лв., докато реалният растеж ще се движи в границите на 3,1-3,2%.

Бизнесът иска по-малко чиновници

Добре е да се вдигат заплатите, икономиката се развива устойчиво, подобряват се приходите. Това коментира за “24 часа” председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той цитира данни от второто тримесечие - в обществения сектор увеличението е 9,6%, а в частния - 7,6 на сто.

Според него обаче държавната и общинската администрация са натежали числено, а не са се подобрили услугите. Той даде пример със срива на Търговския регистър и със служителите на МВР, които били на първо място в ЕС по полицай на глава от населението.

Така че бизнесът настоява наред с вдигането на заплатите да има административна реформа и редуциране на чиновниците, като с това едва ли качеството на услугите ще се влоши.

Той заяви още, че увеличението на възнагражденията не трябва да бъде на калпак с 10%, а след атестация на служителите.

Предлаганите от него съкращения нямало да оставят чиновници без работа, тъй като в бизнеса има недостиг на експерти и като бъде съкратен държавен служител, той има къде да отиде.

Тези реформи трябвало да се направят сега, а не когато държавата е в криза. 

Заплащането на чиновника нарасна 4 пъти за 17 години

Заплатата на българския чиновник е нараснала 3,8 пъти от времето, когато министър-председател беше Иван Костов, досега. Това е малко по-малко от ръста на средната работна заплата в България за същия период, която днес е с 4,7 пъти по-висока, отколкото е била през 2000 г.

Но за сметка на това държавният чиновник, военните и всички онези, на които държавата плаща осигуровките, са получавали повече от средния българин през последните 17 години. Към края на 2017 г. например средната заплата в България е 1060 лв., но средната чиновническа заплата е 1170 лв. При това в нея не влиза т.нар. допълнително материално стимулиране, защото то зависи от ведомството и източниците за тези допълнителни доходи са най-различни.

Прави впечатление, че до голяма степен увеличението на парите на държавната администрация зависи от това кой е на власт (виж графиката). Най-щедро през голяма част от прехода е правителството на тройната коалиция начело със Сергей Станишев. През 2005 г., когато тройната коалиция е трябвало да изпълнява заложеното в бюджета от правителството на НДСВ, увеличението на заплатите в сектор “държавно управление” е било едва 1,7% в сравнение с предната година. На следващата година обаче те се увеличават с 10,8%, а на още по-следващата - с 20%. За четирите си години на власт тройната коалиция на практика удвоява заплатите на чиновниците.

В първия кабинет на ГЕРБ, когато бе пикът на финансовата криза, годишният ръст на заплатите на чиновниците се смъква до 4-5%. Едва през 2016 и 2017 г. годишното увеличение е малко по-голямо - съответно 7,3 и 9%.

Чиновническите заплати далеч не са най-ниските в страната, а са по-скоро в средата на списъка от професии. Има цели 12 професионални области, в които средната заплата е по-ниска от чиновническата: селското стопанство, хотелиерството, здравеопазването, образованието, ВиК сектора, транспорта, търговията, строителството, пощенските и куриерски услуги и още няколко.