Няколко бизнес организации в страната се присъединиха към апела на Асоциацията на индустриалния капитал в България отпреди няколко дни и призоваха правителството, енергийното министерство и КЕВР да продължат либерализирането на пазара на електроенергия и пускането на дългосрочни продукти на енергийната борса.

Поводът е драстичното нарастване на цените на тока на борсата в сегмента “Ден напред”, които от 60-70 лв. за мегаватчас в края на миналата седмица

изведнъж

скочиха на

200 и над

200 лева

в началото на тази. Това предизвика няколко машиностроителни предприятия да спрат работа, а други да ограничат производството си.

“Случилото се е резултат на много нерешени въпроси и закъснели реформи, липса на ясна визия за развитие и предвидимост в участието на централите на свободния пазар.

Не се

предлагат

дългосрочни

продукти, конкурентни и предвидими цени. Засилва се популизмът с обещания за запазване на работни места в енергетиката и дългосрочното бъдеще на въглищните централи. Категорично заявяваме, че прехвърляне на тежестта от енергетиката към индустрията със свиващо се бизнес потребление ще е пагубно за икономиката”, обясняват в общата си декларация Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и Българската камара на химическата промишленост.

Те имаха продължила до късно вечерта в сряда среща с министър Теменужка Петкова, председателя на КЕВР Иван Иванов и шефа на енергийната борса Константин Константинов.

След срещата Константинов заяви, че не е коректно да се говори за взривно увеличение на цената на тока с 350%, тъй като котировките са стигали толкова високи стойности само в отделни моменти. Той уточни, че за периода от 1 януари до 5 декември тази година средната стойност е била 39 евро за мегаватчас.

Според него на борсата има реална конкуренция и при регистрирани 80 участника всеки ден активни са 60. Константинов бе категоричен, че цените са близки до регионалните борси. Освен това вече има подписано споразумение с германската енергийна борса, което ще позволи фиксирането на цена за период от една година.

От бизнеса обаче казват, че износът на ток от България в момента е значителен, но въпреки това неговият принос във финансовото стабилизиране на енергетиката е нищожен. “Паралелно това води до риск за износ на друга продукция с по-висока добавена стойност и

застрашава

растежа,

инвестициите и

работните места

в индустрията”, твърдят бизнес организациите.

Според председателя на КЕВР Иван Иванов отговорностите на комисията са свързани с това да проучва дали няма обосновано предположение за манипулации на енергийната борса и с това се занимава специална работна група. Тя бе създадена преди 2 месеца, когато поради техническа грешка цените на тока в същия сегмент на борсата скочиха 7-8 пъти.

Работата на тази група приключва в средата на декември и резултатите от проверките ѝ ще излязат след Нова година, каза Иван Иванов.

КРИБ иска пълна либерализация и спиране на дългосрочните договори

В Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) членуват компаниите с най-голямо потребление на електрическа енергия в страната. Затова следим с тревога случващото се в електроенергетиката на България. Това заявяват от най-голямата работодателска организация у нас.

От КРИБ виждат причините за тревожната ситуация в закъснелите реформи, в липсата на визия за развитие, в невъзможността за достъп до дългосрочни продукти, конкурентни цени и предвидимост.

Работодателите предупреждават, че популизмът се засилва с обещания за розово бъдеще на централите на въглища. Според работодателите големите пикове на цените на борсата изглеждат умишлени и съвпадат с предлагането на дългосрочни продукти на много високи цени.

Затова от КРИБ поставят 8 искания за нормализацията на сектора:

1. Пълна либерализация на електроенергийния пазар

2. Прекратяване на дългосрочните договори с когенерациите и “Марица Изток” 1 и 3

3. Доразвиване на пазарния модел чрез въвеждане на клирингова къща и включването на енергийната борса като страна по всички сделки с цел създаване на реална конкурентна среда, сигурност за пазарните участници, и прозрачност

4. Доразвиване на пазарния модел чрез регламентиране на възможност за дългосрочни директни договори за доставка на електроенергия между производители и потребители при пазарно определени цени

5. Засилване на експертизата и активността на КЕВР при наблюдение и оценка на предизвикателствата на пазара и своевременна интервенция. Прилагане на REMIT, приемане на модел и мерки за интервенция в екстремни ценови ситуации.

6. Създаване на условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, предприемане на мерки за преструктуриране на държавния сектор в енергетиката, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти

7. Преструктуриране на НЕК чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия. Предприятие ВЕЦ следва да участва независимо на свободен пазар

8. Компенсиране на индустрията за индиректните разходи за емисии, съгласно Директива (ЕС) 2018/410 от 14 март 2018 г. и промяната в чл. 10а, параграф 6 на Директива 2003/87/ЕО. 

Константин Делисивков: Тревогата на индустрията 

е огромна, трябва ни предвидимост

Не може да купуваме ток от борсата само за ден напред, казва изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори

- Господин Делисивков, има ли някакъв конкретен резултат от срещата в енергийното министерство в сряда вечерта по повод тревогата от взривното нарастване на цените на тока на борсата?

- Разговорите и търсенето на решения продължават. Ние представихме нашите искания, но нямаме илюзията, че това, към което се стремим, ще се реши от един или от няколко разговора. Става въпрос за един продължителен процес.

- Едно от предложенията ви е например да се въведе клирингова търговия, което дава възможност за по-дългосрочно планиране от страна на консуматорите. Колко време мислите, че би отнело въвеждането конкретно на тази мярка? Или която и да е от другите мерки?

- Преди всичко трябва да се направи комплексен анализ на ситуацията сега и нашите предложения да се адресират конкретно. Ако обърнете внимание, ще видите, че ние сме адресирали отвореното си писмо не само до правителството и енергийното министерство, но и до депутатите от енергийната комисия. Защото някои от предложенията ни засягат и промяна на законодателството. Същото е и за

КЕВР – тя има контролни

функции и също би могла

да допренесе

за това свободният пазар на електроенергия да бъде добре функциониращ.

- Имате ли конкретна информация колко завода в България в момента са принудени да спрат работа заради покачването на цената на тока на свободния пазар с 350% за няколко дни?

- Продължаваме във федерацията да получаваме много сигнали от цялата страна, от предприятия. Те предимно ни питат как ще се развие ситуацията, тъй като флуктуацията в цените в момента е голяма.

Не мога да дам конкретни примери в кои заводи има промяна в потреблението, четох във вашия вестник за затворили заводи в Стара Загора, за Първомай. Но ситуацията е динамична – докато говорим с вас, може и други да затворят.

Категорично проблемът е огромен. По-скоро тревогата е голяма, тъй като

никой не е готов

да плаща такива

огромни цени

- Съгласен ли сте с изказването на шефа на енергийната борса Константин Константинов, че не е коректно да се дават примери за моментни цени на борсата, след като средната котировка е доста по-ниска от достигнатите 200 и над 200 лева за мегаватчас?

- Ние наблюдаваме много внимателно цените и аз като експерт мога да ви кажа, че има ръст и на средните цени на тока на нашата борса.

Имаме много големи пикове в цената и то в моменти, в които забележете – на борсите в съседните държави има противоположни трендове. Което не може да обясни твърдението, че това нарастване на цените е регионален проблем и го има и около нас. Разминаването в трендовете се случва от август насам.

Друго много важно нещо е, че за последната година два пъти се е увеличила разликата между минимална и максимална цена на тока на Българската електроенергийна борса. Това се е случило за периода между януари и ноември 2018 г. Това е страшно голяма флуктуация, която не виждам как можем да обясним и да приемем.

- Наистина ли няма корелация между борсовите цени на тока у нас и в останалите страни от региона? На нас от борсата винаги ни обясняват, че ето на – и в съседните държави цените растат, но у нас са все пак най-ниски.

- В един момент цените на борсата, по-точно трендът им, няма нищо общо с този в съседните държави. Но най-вече на останалите борси в региона ги няма тези големи пикове и спадове, които наблюдаваме у нас. Вероятно там има някакъв по-специфичен контрол.

- Кое е по-важно за българския бизнес, особено за енергоемките производства – да има предвидимост на цените за по-дълъг период от време, макар и на по-високи нива, или да разчита на моментни спадове?

- Трябва да се намери възможно най-доброто решение за това да има предвидимост. Тези краткосрочни отклонения могат да доведат до отказ от потребление, който да е значителен. Съгласете се, че това ще има непредвидими последици.

Затова едно от основните ни искания е

да се продължи с

модела за

либерализация на

пазара на

електроенергия

и на борсата да се въведат още много видове продукти, по-дългосрочни.

Това не зависи само от желанието на самата борса, трябва да има регламентация за такива продукти. Трябва да има много различни видове договори между потребители и производители на ток. Не може например да се търгува само базова електроенергия, т.е. само енергията, която произвеждат големите тецове и атомната централа, а да има цяло портфолио от различни други възможности.

Хубаво, от 1 януари догодина на борсата излизат също ВЕИ-тата и когенерациите, което ще увеличи възможностите. Но трябва да се мисли за още борсови продукти, защото само това не е достатъчно. И тези продукти трябва да се стандартизират и да се регламентират по пазарни правила.

Процесът на либерализация на пазара на електроенергия не е от вчера или от онзи ден, той започна още през 2004 г. и извървя нелек път. Нашата федерация съпровожда този процес от доста време и считаме, че постигнатото до момента определено не е достатъчно.

Изобщо трябва ни повече прозрачност и яснота. Нещо, което нямаме в момента. Ние търгуваме само в рамките на деня. Борсата ви дава една средна цена, но тя нищо не означава.