Като се самоанализирате защо отлагате днешната работа за после, откривате и как да се справите

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

С тая досадна задача хич не ви се занимава и все я отлагате за после. Послето не идва, крайният срок почти настъпва и направо свят ви се завива от усилия да свършите всичко качествено и навреме. Заричате се друг път да не правите така. Глупаво е да поставяте под риск кариерата си, съзнавате го.

А съзнавате ли, че ако не ви се случва за първи път, може би страдате от прокрастинация? Звучи като име на заразна болест, но е термин от психологията и означава склонност към постоянно отлагане на нещо, което трябва да се свърши. Този вид умствена нагласа, която води до опасно поведение, е доста често срещана. Затова учените са й дали име и много я изследват.

Е, ако не ви се разсъждава дали не е характерна за вас, може би наистина е - прокрастинация е да се оставят за после и неприятните мисли.

Според специалистите отлагането е до голяма степен присъщо на незрелите хора. "Не отлагай днешната работа за утре, щом можеш да я свършиш други ден" е любима шегичка в тийнейджърските години, отчасти и в студентските, докъм 25 (което е свързано с развитието на мозъка, предвиждането на последствия, самоконтрола). С порастването изтлява наивната вяра, че като се остави работата за по-късно, ще се намери друг да я свърши или пък някак ще се отмени от само себе си. Животът учи, че обикновено не се намира кой да я поеме и че всичко, което се отлага за последния момент, не завършва с блестящи резултати. По метода "проба-грешка" някои хора свикват на самоконтрол и ефективни стратегии да се справят с проблема.

Други и като възрастни са склонни към прокрастинация. Според изследвания около 20% от хората страдат от "хронично отлагане" и има тревожна тенденция да стават още повече поради няколко взаимосвързани причини - увеличаващо се натоварване в работата, нарастващ стрес заради динамика и предизвикателства, бум на разсейващи занимания.

Ако отлагате не само в професията, но и в личния живот, не само сложни и неприятни задачи, а и най-обикновени, значи имате тази нагласа и трябва да се борите с нея - тя със сигурност пречи на успеха ви, обясняват поведенческите психолози.

Може да се самоанализирате защо така постъпвате. Най-честите причини не са трудни за откриване.

1. Високо самочувствие. Някои са толкова самоуверени, че не поставят под съмнение способността да се справят за нула време, поради което отлагат работата до последния момент. Провал ги връща обратно на земята, но трябва да проявяват воля, за да си научат урока и да открият как да овладяват надценяването си.

2. Жажда за адреналин. Може би сте от хората, които търсят предизвикателство и в тривиална задача, като я оставят за последния момент. Докарвате си емоции, като изпитватe потенциала си да се справите в екстремни условия. Сами ги правите екстремни, понеже се моткате, но после има тръпка дали ще успеете, нужда от креативност, гъвкавост, бързина, смелост. Плюс това сте убедени, че работете по-добре под напрежение, защото мозъкът ви, притиснат от времето, ражда по-ефективни решения.

Ако попадате в тая група отлагачи, сигурно се сещате, че има по-добри начини да си доставяте адреналин, вместо да отлагате професионалните задачи. Екстремни спортове, да речем. А ако настоящата работа толкова ви е писнала, че се разнообразявате чрез прокрастинация, огледайте се за нова.

3. Обикновен мързел. Това е причината, ако постоянно си търсите и измисляте оправдания защо да оставяте работа за после. Особено ако се поддавате на онези разсейващи фактори - например губенето на време в социалните мрежи, за които специалистите казват, че напоследък увеличават хронично отлагащите хора. (Необичайни техники да се енергизирате, като не ви се работи четете утре.)

4. Липса на изпълнителски умения. Някои неща са гадни (трудни, неприятни), но неизбежни. С отлагането не стават по-приятни, даже напротив. Има т.нар. ефект на Зейгарник - несвършеното трудно се забравя, тормози и изтощава.

Зрелият човек се учи да преодолява вътрешната си съпротива, да се самодисциплинира и самоорганизира, за да започне и свърши задачите си.

5. Страх. Много често прокрастинацията се дължи именно на него, показват изследванията. Оставянето за после е емоционална реакция - осъзнавате необходимостта да си изпълните задълженията, но я игнорирате, понеже се притеснявате, че няма да се справите.

Ако това е причината, трябва да се погрижите за самоувереност. Осъзнайте силните и слабите си страни. Силните нека ви изпълват със самочувствие. А върху слабите работете, за да ги отстраните и да развиете по-добри качества.

Експертите обясняват, че можете да се преборите с прокрастинацията, като най-напред откриете при вас тя на какво се дължи и тогава изберете стратегия. Трябва наистина честно да се самоанализирате и да не се заблуждавате за корените на нагласата си за отлагане.

  • Ефективни техники за борба

Те работят, ако причините за прокрастинацията са мързел, липса на изпълнителски умения, страх от провал.

Изхвърлете оправданията. Това е ключово важно и в трите случая. Спрете за миг, помислете обективно и откровено си признайте, че си намирате алиби за отлагане. Като знаете лошата си склонност, бъдете нащрек за всичко, което звучи като извинение и го означете като такова. Постепенно ще развиете съзнанието, че това са оправдания и ще започнете веднага да ги отхвърляте, вместо с благодарност да ги приемате за валидни.

Не се оставяйте на текущи задачи. Хората, които постоянно отлагат, маскират нежеланието си да пристъпят към важна задача с някакви други ангажименти. То може винаги да има много, но щом не са по-важни и срочни, не ги използвайте за оправдавание. Тъкмо тях отложете и се заеме да действате съсредоточено по онова, което е приоритет. Естествено, трябва внимателно да сте оценили, класирали и планирали задачите си, да имате списък и точен график за деня.

Тази техника е особено нужна при хората, които оставят работа за после поради липса на изпълнителски умения.

Мислете конкретно. Има два начина да погледнете задача: абстрактен "Ще е страхотно да напиша песен" или конкретен "Какъв да е първият стих". Срещу желанието за отлагане действат не абстрактни идеи, а мисълта за конкретни стъпки, които да предприемете. Тя ви позволява да започнете.

Решавайте в процеса на работа. Ако отлагате задача, защото не си представяте как ще я доведете докрай, спрете да протакате. Не е задължително да сте наясно с целия процес на изпълнението, за да започнете. Пристъпете към работа и после по-лесно ще решите каква да е следващата стъпка.

Започнете с нещо лесно. Тази техника е необходима, когато отлагате заради страх. Като направите първа стъпка, задачата престава да ви изпълва с ужас. Заемате се с най-лесната й част, набирате инерция, след това и трудните части ви изглеждат по-изпълними.

Започнете откъдето и да е. Съберете решимост за това, вместо да оставяте задачата за после, понеже въобще не можете да прецените откъде да започнете. Планирането е гаранция за успех, но то също може да е капан. Прекалено много планиране и реално бездействие си е форма на отлагане.

Повишавайте ценността на свършеното. Помислете защо изпълнението на задачата е важно за вас, какви ползи ще ви донесе. Друг начин когнитивно да увеличите ценността й е да помислите за "тоягата" - последствията от неизпълнението й.

Планирайте удоволствие. То е "морковът", който ще ви мотивира - мисълта, че като не отложите, а свършите работата, ще се самонаградите.

Отчаян ход - излъжете се с по-ранен краен срок. Тази техника може да прилагат склонните към прокрастинация, на които другите не са помогнали. Така правят склонните да закъсняват - слагат часовника напред с 15 минути. Знаят си го, но грешното време повишава самосъзнанието им - напомня да не закъсняват.

По същия начин си слагайте по-ранен краен срок на задачите, та той да ви крещи "Не смей да отлагаш".

В "Точният човек" можете да прочетете още:

Изяжте слона - ключов принцип за професионален успех

„Всъщност", "просто" и други снизходителни думи, с които неволно отблъсквате

В кое десетилетие от живота е най-лесно да станете това, което искате

Какво да забравите, като завършите университет

Лоши навици, които може неусетно да си носите заради родителите даже на работа

Наръчник да се справяте с колега, който има синдрома на Питър Пан

7 лесни начини да повредите реномето си на делова среща

Как да използвате огледалните неврони и да помагате на харизмата си

Най-ефективните християнски божи заповеди за успех в кариерата

Стратегия да изкорените професионален навик, който не ви върши работа

11 стъпки по-бързо да усвоявате ново професионално умение