ВИКТОР ИВАНОВ

Европейският съюз има нужда от нова мисия, нова обща идея, която да го изведе от продължаващата вече седем години криза и да го превърне в световна сила. Този лайтмотив повтарят лидерите от ЕС от президента Доналд Туск, през еврокомисарите и депутатите в Европейския парламент. В последните две години тази нова идея започва да изкристализира около създаването на единния дигитален пазар на ЕС, който дори се определя като четвъртата индустриална революция. Надеждите са всички регламенти по него да бъдат окончателно приети от Европейския парламент и Европейския съвет до 2017 г. и да започне истинското му функциониране.
Над 50 млрд. евро трябва да бъдат инвестирани в създаването на европейски единен цифров пазар в сферата на промишлеността, са плановете на Европейската комисия. Вложенията ще бъдат насочени към изработването на стандарти в пет основни области – комуникационни мрежи от пето поколение, компютърни услуги в облак, интернет, технологии за данни и киберсигурност, електронни обществени услуги, законодателството в тези сфери. Очакваният ефект от цифровизирането на продуктите и услугите за европейската индустрия е ръст на приходите от 110 млрд. евро годишно през всяка от следващите пет години.
Все още обаче Европа е изключително разпокъсана при регламентирането на дигиталния пазар, а и експерти и депутати в Брюксел признават, че опитват да регламентират тема, която се променя още докато законовите текстове са на идейна фаза.

Слабост 1: Регламентацията на дигиталния пазар
Регламентацията на дигиталния пазар е една от основните слабости на ЕС, категорични са и политиците, и бизнесът. „В момента регулираме неща, които не познаваме“, е убеден еврокомисарят по иновациите Карлош Моедаш. Той беше един от ключовите говорители на конференцията Regulation4Innovation, организирана от българския евродепутат Ева Паунова. Самата тя е докладчик по няколко от законодателните предложения на ЕК за насърчаване на иновациите, част от създаването на единния дигитален пазар
„Динамичното развитие на технологиите и иновациите изисква постоянен диалог между бизнеса и законодателите, за да имаме адекватно регулиране“, смята Паунова.
Европейската комисия опитва нов подход, при който да се прави преглед на регулациите при всеки сигнал от иновативна компания или т.нар. концепция Innovation Deals, обясни еврокомисарят Моедаш. „Имате проект, идвате при нас, сядаме на масата всички - регулаторът и властите от дадена държава, представители на ЕК, на иноваторите, и гледаме дали на тази специфична фирма може да се помогне. В 60% от случаите се оказва, че не трябва да се променя нищо в в законите, а само в усещането, че има пречки. Хората просто приемат, че текущата регулация е забранителна и така го тълкуват“, каза той.

Повече - в книжното тяло