Отдавна е известно, че модата обича да се връща към хитовете си горе-долу на всеки 15 години, но през последното десетилетие все по-често се говори за цялостна винтидж култура.

Първоначално терминът „винтидж“ се използва само от винопроизводителите и с него се обозначават вина от конкретна година, която е била особено благоприятна за отглеждането на грозде и от това се е получило неповторимо вино, което се цени високо от колекционерите.

Постепенно обаче, думата „винтидж“ прехвърля значението си и към модата, като освен красотата на отминалите преди години модни тенденции, любителите на този стил са мотивирани и от неповторимото високо качество на изработката на материите и шевовете от времето на по-простото и ръчното производство. Трайността на тези дрехи е и възможност да се носят по-дълго, което в наши дни се оказва много важно за опазlането на околната среда.

Тази култура особено по отношение на облеклата е немислима без съществуването на магазини за дрехи втора употреба.

Според едно скорошно изследване на агенция „Естат“ около 30% от българитеq  редовно пазаруващи в такива магазини, се мотивират на първо място от факта, че намират качествени и разнообразни облекла. 50% от българите са пазарували от магазин за дрехи втора ръка поне веднъж през последната година.

Най-често тези хора отделят средно 30 лева месечно, за да си набавят облекла, като 20 лева от тях биват похарчени в магазините – физически или онлайн, за дрехи втора употреба. Т.е. тези магазини далеч не са единственият им избор, а им служат по-скоро като място, от което да допълват гардероба си с дрехи, които или не са намерили в останалите търговски обекти, или са ги намерили, но на неприемливо висока цена.

Нуждата от разнообразяване на гардероба не се изразява само в количеството нови дрехи, които купуваме, а много често е и нужда да променим стила си или просто да направим намигване с нещо смело и оригинално. Магазините за дрехи втора употреба ни дават тази възможност, като там може да се открият не само масовите и по-скъпите марки, но и бутикови облекла от другия край на света или модели отпреди 20-30 години, които са в отлично състояние.

Подобни дрехи могат да са истинско съкровище за любителите на винтидж и ретро модата. Пазаруващите секънд хенд далеч не правят това само заради ниските си покупателни възможности, а по-скоро за да разнообразят избора си.

Неслучайно нараства броят на онлайн платформите, предлагащи възможност за препродажба, размяна и дори за наддаване за подобни находки, тъй като преизползването вече е всеобщо признато за по-икономично и по-екологично отношение към дрехите и вещите. А чрез интернет е по-лесно всяка дреха да открие своя притежател.

Оказва се, че ниските цени далеч не са основния водещ мотив за избора на дрехи втора употреба. Последните години модата в това пазаруване предостави на нейните любители магазини на високо ниво, както като зареждана стока, така и като стил, подредба и ниво на обслужването. На пазара вече има големи, добре заредени вериги магазини, а и малки кокетни бутици в различни стилове, само за модни ценители. Хората, носещи нестандартни размери, по-лесно намират дрехи в секънд хенд магазините.

Хората, носещи нестандартни размери, по-лесно намират дрехи в секънд хенд магазините.

Секънд хенд манията е модна тенденция не само заради винтидж културата. Нейни любители са и много спортисти, които се надяват да открият мечтаната екипировка в добро състояние и на достъпни цени.

Други почитатели на този тренд са хората, носещи нестандартни размери и трудно откриващи своя в регулярните магазини. Много големи или много малки, разнообразието в големите вериги им позволява смело да обновяват гардероба си, а вече се появяват и специализирани отдели или магазини за такива дрехи.

Секънд хенд модата е част от антиконсуматорския тренд и екологичната нагласа на по-съвестните потребители. Информацията за щетите, които сме нанесли на природата през последните години на бум на фаст фешън индустрията предизвиква вълна от промени, както в нагласите на хората за пазаруване, така и в модната индустрия. Преосмислянето на вредния модел доведе до много промени, регулации и корекции в посока дълготрайност на употребата и възможност за рециклиране на текстила след използването му. Не е случайна появата на контейнери за събиране на дрехи в магазините за нови и употребявани дрехи, както и в близост до училища и супермаркети. По-продължителната употреба и разделното изхвърляне на текстила са това което всеки може да направи, за да допринесе за по-малката вреда от употребата на текстил върху природата.