Дори хората, които са най-зле финансово, имат цветен телевизор, мобилен телефон и автоматична пералня

Българите, живеещи под линията за бедност през 2018 г., са намалели със 114 хил. души в сравнение с 2017 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индикаторите за бедност и социално включване.

Линията на бедност за 2018 г. е определена на 351,11 лв. на месец на лице от домакинството и под тази сума се оказват

1,551 млн. души,

или 22%

от населението

на страната. Предишната година са били 23,4%.

Данните не показват някакви големи размествания по отношение на причините за бедност и връзката между икономическата активност на бедните, тяхната етническа принадлежност, образование и т.н.

Както и в предишните години делът на хората, които са бедни сред безработните, е в пъти по-голям, отколкото сред работещите, а рискът от изпадане в бедност е близо 4 пъти по-голям при хората, които са на непълно работно време, в сравнение с онези, които работят на пълен работен ден.

Същото е и с образованието - колкото по-високо е то, толкова рискът от озоваване под прага на бедност е по-малък. Например при заетите относителният дял на т.нар. работещи бедни е 66,2% при хората с начално и без образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 6,2%.

От 2015 г. насам НСИ добавя и въпрос за етническата принадлежност на бедните, когато ги анкетира, и оттогава неизменно лицата от ромската етническа група образуват най-високия относителен дял сред хората, живеещи с под 351 лв. месечно -

68,3% от тях

И докато сред бедните българи най-много - почти половината, са пенсионери, то сред ромите близо 40% са безработните.

Много по-любопитни са обаче отговорите на въпроси, които описват от какво основно се лишават хората, живеещи с под 351 лв. месечен доход.

Най-голям брой от тях се оплакват от това, че не могат да си плащат навреме разходите за жилището и вноските за погасяване на кредитите. Следва групата на онези, които

ограничават

отоплението

поради недостиг на финансови средства. Едва на трето място идват оплакванията от това, че семейството не може да си позволи да яде месо всеки втори ден.

Още по-малко са хората, които твърдят, че не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, например неотложен ремонт, подмяна на повреден уред или внезапно заболяване.

По отношение на уредите, колкото и да е беден българският беден, той със сигурност притежава цветен телевизор и мобилен телефон. Оплакващите се, че нямат такива предмети, са пренебрежимо малка част от анкетираните. Почти същото се отнася и за притежаването на автоматична пералня и дори на личен автомобил.

Децата до 17-годишна възраст също страдат от материални лишения, като при тях разполагащите с под 351 лв. месечно като членове на домакинството са дори по-висок дял, отколкото е общият - 26,6% от всички български деца на тази възраст.

Най-голямото материално лишение за децата в бедните семейства е, че не могат да почиват извън дома поне в рамките на една седмица в годината, включително и

да ходят на гости

при роднини

34,3% от анкетираните твърдят, че не могат да си позволят това по финансови причини. Следващото оплакване е, че децата не могат да си позволят да имат екипировка за игри навън, например ролери, кънки, колело. Почти толкова - 33,5%, не могат да си позволят по финансови причини да имат редовни занимания по някакъв спорт или музика.

Сравнително широко разпространено материално лишение е, че децата не могат да участват в училищни екскурзии или тържества и чествания,

за които трябва

да се плаща,

и също, че не могат да си позволят да купуват по два чифта обувки всяка година, нито да канят приятели от време на време.

Линията на бедност се изчислява отделно и на регионален принцип в зависимост от разполагаемия общ нетен доход на домакинствата по области. Така най-ниската линия на бедност - 239 лв. на член от домакинството месечно, е в Монтана, а най-високата е в столицата, където

беден е всеки

с под 513 лв.

месечно

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9,4%, а с най-високо равнище е област Ловеч - 28,3%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 12,1%, при 28,0% за област Ямбол.

В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.