БТК ще ги маха там, където не се ползват, но след като се допита до кметовете
Уличните телефони ще останат на места, където има струпване на повече хора, като летища, авто- и жп гари, болници. Това съобщиха от БТК по повод намерението на КРС да отмени задължението телекомът да поддържа такива апарати навсякъде. Регулаторът пусна за обществено обсъждане промяна в наредба за т.нар. универсална услуга.
Според сега действащата нормативна уредба БТК има задължението да поддържа и публични телефони. Те трябва да работят 24 часа в денонощието и да има минимум по два на 1000 души население.
От КРС обаче посочват, че заради широкото навлизане на мобилните комуникации уличните апарати се използват все по-рядко. В случай че регулаторът реши да отмени задължението за осигуряване на достъп до обществени телефони, БТК ще съсредоточи усилията си да ги поддържа в локации, които са значими от гледна точка на обществения интерес, посочват от компанията. Ще бъдат премахнати тези, към които няма интерес от потребителите или за които има такова искане от местните администрации.
От БТК обясняват, че за липсата на интерес към уличните телефони говори фактът, че проектите за ремонт на централните части на населени места вече са без терен за разполагане на обществени апарати. И въпреки усилията на телекома да поддържа в изправност уличните телефони имало много вандалски прояви и апаратите били чупени дори веднага след ремонт.
Премахването на уличните телефони ще сложи край на над 100-годишната им история в България. За годината на построяването на първия обществен апарат има различни данни - според едни източници това е станало в София през 1886 г., а според други - през 1912 г. Но едно е сигурно - от първите апарати е можело да се избират само 5 номера - на царския дворец, на кабинета на премиера, на парламента, на главна дирекция на пощите и ІV полицейски участък. Причината за ограничението е проста - тогава в София е имало номератор, който може да поддържа до 5 линии.
Уличните апарати първо работят с монети, после с жетони, а в по-ново време - с фонокарти. В днешния си вид апаратите се появиха след 2005 г., когато БТК обяви, че започва изграждането на нова национална мрежа от публични телефонни апарати, които да са повече на брой и да работят освен c карти и с монети. От тях могат да се водят градски, междуградски и международни разговори, както и обаждания към мобилните мрежи.
И така до 2021 г., когато уличният телефон е на път да се превърне в атракция. Анализът на КРС установява, че за последните 10 г. интересът към апаратите на открито спада драстично - проведените разговори през тях намаляват с 95% на сто. През 2020 г. средното потребление на такъв телефон дневно е било до 15 секунди. От анализа на КРС става ясно още, че широката достъпност на мобилните телефони и плановете с включени минути за разговори към всички предопределя затихващия с бързи темпове интерес към уличните.
Ще изчезне и друг артикул от близкото минало - телефонният указател. За премахването му от регулатора се аргументират с данни от БТК, че делът на абонатите, дали съгласие данните им да бъдат включени, представлява едва 0,05% от общия брой абонати на гласови услуги.
Емблематичните червени будки в Англия днес спасяват животи
Туристите във Великобритания са залети от огромен избор сувенири. Най-популярна обаче остава миниатюрната червена телефонна кабина. Със своя архаичен дизайн тя отдавна е надраснала предназначението си. Изместени от стремителния марш на технологиите, а напоследък и от природните условия на сметищата, на емблематичните телефонни кабини в днешно време се вдъхва нов живот.
Първата обществена телефонна будка в Европа е инсталирана на берлинския “Потсдамер плац” през 1881 г., почти веднага след като телефоните стават достъпни. Икона обаче става класическата червена британска K2.
Оригиналните чугунени телефонни кабини с покриви купол, наречени Киоск №2, или К2, се появяват за първи път през 1926 г., проектирани от архитекта на катедралата в ЛивърпулДжайлс Гилбърт Скот. През 80-те години те постепенно започват да изчезват.
Днес преоборудвани, телефонните кабинки се появяват отново в градовете и селата. “Бритиш телеком” предлага схема, по която K2 са на разположение за алтернативно използване под наем. В селските райони на Англия например, където пристигането на линейка често отнема твърде дълго време, червените павилиони спасяват животи. Местни организации ги наемат за около 1 паунд и инсталират дефибрилатори в тях за помощ при спешни случаи.
Други виждат в телефонните кабини възможности за бизнес. LoveFone, компания за поправка на мобилни телефони, откри мини работилница в будка в Лондон през 2016 г. Повече от 150 книги пък са достъпни в друга червена кабинка, която служи като “минибиблиотека” от 2013 г. в Югоизточен Лондон. Пенсионирана телефонна будка в Хампстед, Северен Лондон, е превърната в кафене.
Макар британците да им вдъхват нов живот, тенденцията обществените телефони да изчезват е повсеместна. През 2004 г. Йордания стана първата държава в света, която няма обществено достъпни телефонни кабини.
Във Финландия през 2007 г. бе прекратена поддръжката и на последните обществени телефони.
Първата будка за разговори в Швеция е издигната през 1890 г. През 1981 г. имало 44 хиляди такива, а през 2013 г. са останали едва 1200. Проучване показва, че през 2013 г. само 1% от населението в Швеция е използвало такава услуга. Последната телефонна будка бе премахната през 2015 г. Същата година и Белгия изведе от строя последните останали кабини.
Норвегия се отказа от използването на телефонните будки през 2016 г. Но 100 от тях са запазени и са защитени съгласно законите за културното наследство.
В края на 2017 г. апаратите на последните три телефонни кабини в Дания бяха премахнати от град Орхус.
През 1999 г. в САЩ има приблизително 2 млн. телефонни кабини. Само 100 000 от тях остават в експлоатация до 2018 г. Около една пета от все още работещите са в Ню Йорк. Едва 4 телефонни кабинки в Горен Манхатън обаче работят, както е било планирано. Останалите са превърнати в WiFi горещи точки. Входящите повиквания, познати ни от филмите, вече не са налични, но изходящите са безплатни
2 °
18 °
