Чуждестранният бизнес има определени интереси към машиностроителния сектор у нас. Данните показват, че 18% от всичките вложения през последните 10 години са именно в предприятия от този отрасъл. В момента в осем от всеки 10 автомобила в Европа имат части, направени в България.

Това разказа пред .BG Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).

От началото на 2016 г. агенцията е сертифицирала 12 проекта и три от тях са индустриални. Това са "Интегрейтид Микро-електроникс България" ЕООД с производство на чипове за автомобилната индустрия, базата на „Луфтханза Техник” за ремонт на самолети и „Мултивак”.

Миналата година по това време са сертифицирани 4 проекта, а за цялата 2015 година – общо 12. „Очакваме да са два пъти повече до края на тази година“, каза още Янев.
Според него твърде показателен е проектът на „Мултивак”, фирма представител на семейния бизнес в Германия, която е световен лидер във вакуумното опаковане и има 60% дял на този пазар.

Фамилният бизнес е особен, прозрачен е, знае се кой е собственикът. А щом е явен, означава, че плаща и най-много данъци. Обикновено това са по-консервативни играчи, свикнали да работят не само за своята печалба, но и да допринасят за развитието на цялата социална среда, когато се установят на определено място.

Досега немската фамилна фирма е имала производствени бази само в Германия и в Австрия, защото собствениците й много държат да запазят качеството на продукцията и стандартите на работа.

За първата си инвестиция в Източна Европа са избрали България, а за развитие на производството си - „Индустриална зона Божурище”. Ще бъде отворен и център за консултантски и споделени услуги в сферата на информационните технологии и снабдяването за нуждите на компаниите от групата на "Мултивак". Планирана е инвестиция за 36 775 000 лева, ще бъдат разкрити 153 нови работни места.
„Един такъв консервативен икономически оператор е решил да се разширява в нашата страна на базата на политическа и икономическа стабилност, заради добрите перспективи да развива бизнеса си“, казва Стамен Янев.

Друг голям инвеститор в сферата на машиностроенето е шведско-швейцарската компания ABB, която произвежда промишлени роботи. Голяма част от машините, които сглобяват BMW в базата на автомобилния гигант в Мюнхен, са роботи на ABB. Групата развива дейност в около 100 държави и разполага със 135 000 служители.

У нас компанията е вече 10 години, има производствени бази в Петрич, Севлиево и Раковски. Разполага и със сервизен център за турбокомпресори във Варна.
„Няма случайни неща, у нас има добра среда за правене на бизнес, което е водещото при взимане на инвестиционното решение. Това е и основният стремеж от самото начало на министър Лукарски: нека създадем добре бизнес среда, а инвеститорите сами ще дойдат“, обяснява шефът на БАИ.

Защо в България?

„Не бих казал, че основният фактор за избора на чуждестранните инвеститори е по-евтината работна ръка“, твърди Стамен Янев. При явната липса на кадри у нас, трудно може да се говори за ниски стойности на заплащането на труда. Факт е обаче, че по-квалифициран персонал може да бъде нает в България при по-конкурентна цена.
Примерно, ако за един IT специалист или инженер тук трябва да се плати определена сума, то в Западна Европа тази сумата ще е същата, но в евро. Само това означава два пъти по-ниска цена. В същото време с тези пари в България може да се поддържа много по-добър стандарт на живот отколкото в Западна Европа, а и личното данъчно облагане е 15-20% по-ниско. Това е доста силен аргумент за младите инженери, които все по-често предпочитат да градят кариера на родна земя.

Има още причини, които правят България интересна за машиностроителния бизнес. Силен аргумент е 10-процентият корпоративен данък, изобщо не са за пренепрегване също конкурентните наеми на офиси, ниските цени на комуналните услуги, лесният достъп до пазара на Европейския съюз, на Русия, Турция и Близкия изток.

В допълнение, в страната ни съществува мрежа от технически университети и колежи, 25% от населението ни има висше образование, 46% от хората говорят поне един чужд език. Имаме и 80 000 студенти в чужбина, които при добри оферти за работа биха се завърнали в родината. 8 млрд. евро от европейските фондове, които са определени за България до 2020 г., също привличат инвеститорите.

За потенциалните вложители има голямо значение също политическата стабилност, това, че страната ни е член на Европейския съюз, на НАТО и на Световната търговска организация. Левът е вързан чрез валутния борд към еврото, а правителството поддържа нисък бюджетен дефицит.

Сериозните проекти получават държавна благословия

Производствените сектори, включително транспортно оборудване и машиностроене, са подкрепени от Закона за насърчаване на инвестициите.

В зависимост от размера на вложението, къде ще бъде реализиран проектът и колко работни места ще се разкрият, БАИ определя три вида сертификати за проектите – „А”, „Б” и „Приоритетен”.

Ако фирмата инвестира в производство 5 млн. лв. ще получи сертификат Б, при 10 млн. лв. - А, а при 100 млн. лв. - Приоритетен клас. За високотехнологични производства праговете падат на 2 млн. лв. за клас Б, 4 млн. лв. - за клас А и 30 млн. лв. - за приоритетен инвеститор.

Обхватът на държавната помощ зависи от вида на сертификата.
Най-общо инвеститорите може да ползват съкратени административни процедури с 1/3 от периода, установен в закона. Представител на БАИ, наречен персонален мениджър, обикаля различните институции, осигурява необходимите документи, а предприемачът се фокусира само върху правенето на бизнеса си.

Инвеститорите също така може да придобият държавно или общинско недвижимо имущество без тръжна процедура на пазарна цена. Когато обаче имат статут на „приоритетен проект” - и при по-ниска от пазарната, но не под данъчната оценка.
Приоритетните инвеститори ще бъдат освободени от държавни такси при промяна на предназначението на земята от земеделска в индустриална.

Възможно е да получат финансова подкрепа и за изграждане на инфраструктура до границите на бъдещия проект. Държавата ще възстанови разходите за осигурителните и здравните вноски на наетите работници и служители, които е платил работодателят. Той ще получи още субсидии за обучение на персонала.

Законът допуска безвъзмездна помощ до 10% от разходите на инвестиционния проект или до 50% за научноизследователска и развойна дейност. Създаването на публично-частно партньорство със сертифицирания инвеститор също е подкрепяно от държавата.
„Точно каква ще бъде обаче помощта много зависи от мабаща на инвестицията, в кой район се реализира проектът и колко са новонаетите работници“, подчертава Стамен Янев.

Данъчни отстъпки в райони с висока безработица

От тази година БАИ е институцията, която освобождава от корпоративен данък предприятия в райони с безработица, по-голяма с поне 25% от средната за страната.
Досега са одобрени 18 такива съществуващи инвестиции. Собствениците на такива предприятия няма да внесат в държавната хазна общо 36 млн. лева данъци при условие, че реинвестират средствата в производство.

Анализ на предствените проекти показва, че фирмите смятат първоначално да инвестират приблизително 84 млн. лева в райони с голяма безработица.
През последните две години това правило не е работело, защото са влезли в сила нови европейски изисквания за определена процедурата.

„За нас няма разлика каква е националността на инвестицията. Обратното е дискриминация и ще противоречи на европейските принципи“, категоричен е изпълнителният директор на БАИ. Стамен Янев кани в агенцията всеки инвеститор, който планира интересен проект.

Стамен Янев е изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции от януари 2015 година. Роден е в София през 1977 година, но е отраснал в Хасково. Завършил е Гимназията с преподаване на чужди езици „Проф. Д-р Асен Златаров” а след това и право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Специализирал е европейско и търговско право в ASSER College Europe в Хага, европейско и английско право в University of Cambridge, University College в Лондон, European University Institute във Флоренция. Работил е в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на чуждестранните инвестиции.
Бил е член е на Софийската адвокатска колегия и главен асистент в Института за държавата и правото при БАН.