Румен Гълъбинов е икономист и финансист, бил е председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Български Имоти" (сега част от Булстрад Виена Иншурънс Груп". От 2009 г. е управител на застрахователен брокер.

Мнозина се питат какво следва от това, че банковата ни система е в задоволително състояние, както съобщи БНБ след проведения тази година преглед на активите и стрес тест на банките. Ще се отпуши ли кредитирането, особено за бизнеса и по-специално за малките и средни фирми? Ще настъпи ли от това оживление в икономиката?

Извода, който си правя след завършване на прегледа, е, че средно банковата система в България е добре. Но несредно не е добре. Ще се аргументирам защо.
Средните показатели – такива каквито БНБ ги оповести, са удовлетворяващи и задоволителни за стабилността на банковата система като цяло. Въпросът е, че има банки, които се отклоняват от тези показатели и те са посочени. Направени са им предписания за капиталовата адекватност и е посочен срокът, в който те трябва да оправят тези показатели. Това позволява ние като общество да следим как във времето акционерите ще изпълнят предписанията – дали ще са в състояние да се справят сами или ще търсят нови инвеститори.

Стрес тестовете у нас обаче не дадоха детайлна представа за кредитните портфейли на банковите институции в частта кредити към свързани лица. А в България това е болна тема от времето на фалита на КТБ. Там лошите практики по отпускане на кредити на лица, свързани с акционерите, с управителния или с надзорния съвет на банката, беше една от основните прични за трудностите.

Тези практики съвсем не са чужди и на други банки в България, където свързаността не е само по линия на членове на управителните тела, но и в рамките на финансова група. Тази група обединява банка със застраховател, пенсионна компания или здравни фондове. В този смисъл банковият надзор последващо трябва да продължи работата си съвместно с Комисията за финансов надзор (КФН) и да провери дали е имало отпускане на кредити на такива свързани лица. Още повече, че те имат съвместен орган – това е финансовият съвет, в който се обсъждат общи действия по повод финансовите групи.
Именно сега е удобният момент да се направи такава проверка по време на предстоящия преглед на небанковите финансови институции. КФН трябва да потърси доколко членството в дадена финансова група влияе за концентрацията на кредитен риск в свързани лица. Това е много важно с оглед на диверсификацията на риска. Знайно е, че както у нас, така и в други държави формалното изискване за непревишаване на кредитите към свързани лица, се заобикаля именно чрез кредитиране на дружества със специална инвестиционна цел и офшорни компании. Стрес тестът на банките сам по себе си не дава отговор на тези въпроси.

Това е обаче едната стана на направения преглед на активите на банките. По-важното е какво следва оттук-нататък, най-вече по отношение на кредитирането. Има логика този процес да тръгне нагоре, но това не става или поне напредването е твърде бавно. Защото в икономиката текат и други процеси,

Повече - в книжното тяло